Решение № 5550 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13355/2016 г.

Решение № 5550 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13355/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Ш. Т., гражданка на Иран, чрез адв. В., срещу Заповед № ЛС-09-9 от 27.10.2016 г. на Министъра на правосъдието за отказ да се образува административно производство за придобиване на българско гражданство. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е постановена в нарушение на Закона за българското гражданство, т. е. в несъответствие с приложимите материално правни норми. Изтъкват се доводи по съществото на производството. От съда се иска заповедта да бъде отменена и производството върнато на Министъра на правосъдието за произнасяне. Ответната по жалбата страна счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Заповедта на Министъра на правосъдието била правилна, законосъобразна и при издаването й не били допуснати нарушения на процесуалноправни разпоредби, спазени били и приложимите материалноправни такива, както и целта на закона. В писмен отговор изтъква подробни съображения. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Ш. Т. е подала молба до Министъра на правосъдието за придобиване на българско гражданство, входирана под № 10087 от 12.10.2015 г. С писмо от 24.03.2016 г., с описан върху него изходящ номер 10087 и посочена дата 12.10.2015 г., Директор на Д. Б. гражданство към Министерство на правосъдието е уведомил молителката, че към молбата е приложен установителен документ, издаден от Българската агенция за инвестиции с изх. № БАИ-ЗЧРБ-18 от 22.01.2016 г., който удостоверявал, че съпругът й А. А. е извършил вложение по чл. 25, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ, чрез сключване на договор за извършване на сделки с финансови инструменти на 07.01.2009 г. за срок до 26.01.2015 г. Представения документ не удостоверявал, че лицето поддържа направената инвестиция към датата на подаване на молбата за придобиване на българско гражданство. На основание чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на Г. V от Закона за българското гражданство, на лицето е даден двумесечен срок, в който да отстрани констатираната нередовност. Предупредено е, че при неотстраняване в срок на тази нередовност, молбата и приложенията към нея ще бъдат върнати, тъй като не отговарят на изискванията на ЗБГ и цитираната Наредба № 1. С. З. № ЛС-09-9 от 27.10.2016 г. Министъра на правосъдието е отказал да образува производство за придобиване на българско гражданство по молбата на Ш. Т.. За да постанови оспорения пред настоящата инстанция акт, административния орган е приел, че приложения към молбата за придобиване на българско гражданство установителен документ издаден от Българската агенция за инвестиции, не удостоверява поддържането на инвестицията към датата на подаване на молбата за придобиване на българско гражданство. Приел е, че лицето е надлежно уведомено на осн. чл. 13, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 1 да отстрани недостатъци в двумесечен срок и това указание не е изпълнено. Заповедта е изпратена на лице на име Е. Х. на адрес в гр. С., ул. "М." ..№..., ет. ... и е получена от лице на име Н. на 07.11.2016 г. В жалбата срещу Заповедта е депозирана на 17.11.2016 г. от името на Ш. Т., чрез адвокат Н. В., който е надлежно упълномощен да представлява лицето, съобразно приложеното по делото пълномощно от 24.11.2014 г., заверено от помощник нотариус Д. И.. От описаното пълномощно е видно, че Е. Х. е била назначена за преводач при заверяване на същото. От така приетото за установено, съдът формулира следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесет дневен срок, срещу акт подлежащ на оспорване и е от лице за който последния е неблагоприятен, поради което е допустима. По същество е основателна по следните съображения: Жалбоподателката в настоящото производство е подала документи за придобиване на българско гражданство на осн. чл. 12а от ЗБГ, т. е. когато чл. на семейството на лице, което то е направило инвестиции в Р. Б. по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ. В хода на развилото се пред административния орган производство е изискано, лицето да представи доказателства, удостоверяващи, че направената инвестиция се поддържа и към момента на подаването на молба за придобиване на българско гражданство. Поради неспазване на визирания в чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на Г. V от ЗБГ двумесечен срок, административния орган е приел, че са налице основанията за отказ за образуване на производството и е постановил такъв с оспорената заповед. От представените по делото документи по водената преписка, а и от изложението на самия административен орган е видно, че Т. е представила доказателства, свързани с извършването на вложение по чл. 25, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ от страна на съпруга й, чрез сключване на договор за извършване на сделки с финансови инструменти, т. е. същата е представила доказателства, които счита за относими към производството, които според нея удостоверяват правото й да придобие българско гражданство по описания в закона ред. Тези обстоятелства е следвало да бъдат преценени от административния орган при произнасяне по същество по депозираната пред него молба за придобиване на българско гражданство, а не са условия за допустимост на същата. Дали са налице материалноправните предпоставки за придобиване на българско гражданство е извод, който административния орган е длъжен да формулира при надлежно сезиране и представяне на доказателства. Дали е налице инвестиция към момента на подаване на молбата, дали такава е нужна по закон за придобиване на българско гражданство е въпрос, който има отношение към основателността на молбата, но не и към нейната допустимост. Предвид описаното, настоящия състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в противоречие с приложимите процесуалноправни норми и като такава следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за произнасяне по същество, съобразно описаните по-горе мотиви. Предвид горното Върховен административен съд, трето отделение