Решение № 356 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5031/2007 г.

Решение № 356 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5031/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Н. С. Д. от гр. С. срещу решение от 21.05.07 г. по гр. д. № 2899/06 г. на Софийски градски съд, постановено по искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС. В жалбата се поддържа оплакване, че въззивният съд не е установил всички факти по делото, поради което неправилно приел, че правото на ищцата да иска сключване на окончателен договор е погасено по давност. Не били съобразени писмените доказателства и свидетелските показания, според които ответниците са направили признание на задълженията им по предварителния договор, което прекъсвало давността по реда на чл. 116, б. "а" от ЗЗД. Неправилен бил и изводът, че те са развалили договора поради неизпълнение от страна на ищцата. Не били налице предпоставките на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за разваляне на договора. Ответниците в производството Б. Ц. Б. и Л. В. Б. оспорват жалбата. Подробни доводи излагат в писмено възражение. Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението от 07.06.06 г. по гр. д. № 1023/05 г. на СРС, 26 с-в, с което е бил отхвърлен предявеният от Н. С. Д. срещу Б. Ц. Б. и Л. В. Б. иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД - за обявяване за окончателен на предварителен договор от 21.03.98 г., с който ответниците са обещали да продадат на ищцата празно вилно място с площ от 620 кв. м., находящо се в гр. С., вилна зона "К", съставляващо УПИ * "а", имот пл. № *** а, кв.28, при съседи: селска мера, д-р Д; Ц. В. и В. Ц. и е бил уважен насрещният иск по чл. 108 от ЗС, като Н. Д. е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението върху описания имот на Б. и Л. Б. В. съд е приел, че с предварителен договор от 21.03.98 г. ответниците са се задължили да продадат на ищцата описаното по-горе вилно място в срок до 30.06.98 г. Исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е подадена на 15.06.2004 г., след изтичане на петгодишния срок за упражняване на правото да се иска обявяване на договора за окончателен. Прието е, че до приключване на делото не са събрани доказателства, от които да се установи прекъсване на погасителната давност по реда на чл. 116, б. "а" от ЗЗД - чрез признание на ответниците, че дължат прехвърляне на собствеността. Обстоятелството, че ответниците не оспорват факта на владение на имота от ищцата, както и качеството и на купувач по предварителния договор, не обуславя извод, че давността е прекъсната. По насрещния иск с правно основание чл. 108 от ЗС е прието, че Б. и Л. Б. са придобили собствеността върху спорния имот с договор за продажба, оформен с нот.акт № 6*, т. ХХII, н.д. № 4***/1995 г. на нотариус при СРС. С предварителния договор от 21.03.98 г. те са предали владението на имота на Н. Д. По време на висящия процес по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, Б. са направили изявление за разваляне на предварителния договор поради виновното му неизпълнение от Д., тъй като тя не изплатила пълната договорена цена. Изпълнението на договора за тях било вече безполезно. Съдът е намерил, че са налице условията на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД за разваляне на договора, тъй като след сключването му цената на имота се е покачила. Направен е извод, че б. са титуляри на правото на собственост върху спорния имот, като след развалянето на предварителния договор от тяхна страна, ответницата Н няма основание да го владее и следва да го предаде на собствениците. Решението е правилно като резултат. Основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е отчел всички доказателства по делото и неправилно е приел, че правото да се иска сключване на окончателен договор е погасено по давност. Не са преценени свидетелските показания на Р. П., че при разговор на страните през 2001 г., те са се разбрали "сделката да бъде финализирана", че ответниците са вадили скици през 2001 г., а също през 2002 г. и 2003 г. Разговорът на страните през 2001 г. следва да се приеме като взаимно признание на задълженията им за сключване на окончателен договор, което прекъсва давността, съгласно чл. 116, б. "б" от ЗЗД. Искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е предявен през 2004 г. и следователно не е погасен по давност. Независимо от това, този иск не може да бъде уважен, поради настъпилото в хода на процеса разваляне на предварителния договор на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. В тази част мотивите на въззивното решение са правилни, а жалбата срещу тях - неоснователна.говореният от страните срок за сключване на окончателен договор е 30.06.98 г. До предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД през 2004 г. страните не са предприели действия по изпълнение на задълженията си по договора - т. е. и двете страни са били неизправни.Установено е по делото, че от момента на сключване на предварителния договор, до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, цената на имота се е повишила неколкократно и следователно договорът действително е станал безполезен за ответниците. Те са направили и изявление за разваляне му на това основание. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че правото да иска разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД има само изправната страна. Законът не поставя такова ограничение. Единственото условие е да е налице забава на длъжника, а в случая тя е налице. При това положение искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД правилно не е бил уважен от въззивния съд. Законосъобразно е решението и по насрещния иск с правно основание чл. 108 от ЗС, ето защо това решение следва да бъде оставено в сила изцяло. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, ПР.1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,