Решение № 8638 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7251/2011 г.

Решение № 8638 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7251/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Златина Бояджиева, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Пловдив, срещу решение № 525 от 28.03.2011 г. по адм. дело № 1925 по описа за 2009 г. на административния съд - Пловдив. С него е отменено по жалба на "Захарен комбинат - Пловдив" АД решение № 1731 от 21.08.2009 г. на началника на митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0660 от 9.10.2009 г. на и. д. директора на РМД - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - "Захарен комбинат - Пловдив" АД оспорва същата като неоснователна чрез адв. Нели Пеева и чрез възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Заинтересуваната страна по делото - ТД на НАП - гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е било решение № 1731 от 21.08.2009 г. на началника на митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0660 от 9.10.2009 г. на и. д. директора на РМД - Пловдив. С него е определен тарифен код 1701119000 за класиране в TARIC за количество от 2 000 кг от липсваща стока, сурова нерафинирана захар, по ЕАД № 07BG001007Н0004392 от 4.12.2007 г., съответно нова митническа стойност в размер на 759.20 лв. и нов размер на възникналото митническо задължение: мито върху селскостопански стоки в размер на 1 236.94 лв., допълнително мито в размер на 506.16 лв. и ДДС в размер на 348.61 лв., заедно с лихвата, считано от 4.12.2007 г. до 20.08.2009 г. в размер на 520.92 лв. и лихва, считано от 21.08.2009 г. до погасяване на задължението. По делото няма спор, че на 4.12.2007 г. "Захарен комбинат Пловдив" АД с посочения ЕАД е поставил под режим "внос със специфично предназначение" сурова тръстикова захар с общо тегло от 480 320 кг от Бразилия, като крайната употреба на тази внесена стока е рафиниране на същата захар. Митническите органи са установили, че от цялото количество, на което е дадено митническо направление за производство е постъпило количество в размер на 478 320 кг, т. е. 2 000 кг по-малко. Не се спори, че дружеството е осчетоводило тази разлика като фира при съхранение съгласно Наредба № 13а-10403 от 31.07.1959 г., в сила и понастоящем за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им. В оспорения пред първоинстанционния съд митнически акт е посочено, че съгласно чл. 300, § 2 от Регламент (чл. 214, ал. 3 от ППЗМ) на Съвета № 2454/93 г. при разрешен режим "внос със специфично предназначение" се признават фири и загуби, получени в резултат на обработката или преработката на стоки, но не е и при съхранение. В този смисъл за количеството от 2 000 кг митническият орган е приел, че възниква вносно митническо задължение - мито, акциз и ДДС със съответните лихви. Административният орган е приел, че след като внесеното количество сурова тръстикова захар не е рафинирано до получаване на бяла захар, то следва декларираният тарифен номер от 1701111000 да се промени на 1701110999. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с разпоредбата на чл. 300, § 2 от Регламент на Съвета № 2454/93 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на общността (аналогична разпоредба е предвидена в чл. 214, ал. 3 от ППЗМ) е въведена фикция, според която не се счита за отклонение от митнически режим отпадъците и остатъците, получени в резултат на обработката и преработката на стоки и загубите, дължащи се на естествена фира, се отнасят за стоки, които са използвани по определеното специфично предназначение под съответния митнически режим. В този смисъл правилно съдът е разграничил загубите, дължащи се на естествени фири, за които нито в националното законодателство, нито в европейското не се свързват винаги с обработка и преработка, предвид, че в цитираните разпоредби първоначално се говори за отпадъци и остатъци, а загубите от естествени фири са отграничени със съюзът "и". Това е дало основание първоинстанционният съд да направи законосъобразния извод, че видът на митническия режим, под който са поставени стоките, не изключва фирите от съхранение и транспортиране. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 14 от ЗДДС, във връзка с Наредба № 13а-10403 от 31.07.1959 г., съгласно която стоките под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките или поради непреодолима сила се освобождават от данък при внос. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която се е произнесла, че разликата в количеството е в рамките на допустимите норми за фирите по цитираната наредба. Предвид изложеното по-горе неоснователно касаторът твърди, че законодателството не предвижда ползването на норми за фири, респ. загуби, настъпили в масата на продукта по време на товаро-разтоварните действия, при транспортиране или складиране. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят направени съдебни разноски в размер на 1 000.00 лв. за настоящата съдебна инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,