Решение № 13535 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15046/2018 г.
ВАСV отделение11.10.2019 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1717/19.09.2018 г. по адм. дело № 2209/2017 г. на Административен съд - В. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата Д. С., с адрес в [населено място], срещу разпореждане № 433 р-15682/20.07.2017 г. на полицейски орган от Първо Районно управление на полицията - В. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - В. ОСЪЖДА Д. С., с адрес в [населено място], [адрес], да заплати 100 (сто) лева разноски по делото на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - В. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13535 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15046/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от младши инспектор - старши полицай във ВПА в група "Опазване на обществения ред" към сектор "Охранителна полиция" на Първо Районно управление - В. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - В., срещу решение № 1717/19.09.2018 г. по адм. дело № 2209/2017 г. на Административен съд - В., с което е отменено издаденото от касатора разпореждане № 433 р-15682/20.07.2017 г. Касаторът поддържа в касационна жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, като навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу разпореждането, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Д. С., с адрес в [населено място], не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с оспореното пред него разпореждане на полицейски орган, издадено на основание чл. 64 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е разпоредено на Д. С. да изпълни разпореждане и решение в протокол от 20.07.2017 г. на Дисциплинарен съд, I-ви състав, при Варненска адвокатска колегия (ВАК) и да напусне заседателната зала в сградата на ВАК, тъй като дисциплинарно дело № 31/17 г. ще се проведе при закрити врати. АС е приел, че разпореждането е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити с изключение на фактическите основания за издаването му, тъй като няма данни Стоянова да се е държала агресивно или неуважително. Съдът е изложил доводи за възможността пълнолетни лица да присъстват в заседание при закрити врати на основание чл. 264 НПК субсидиарно приложим в дисциплинарните производства по ЗА. Съдът е приел и че разпоредителната част на разпореждането не е достатъчно ясна. Решението е неправилно. Видно от разпореждането на полицейския орган в него са посочени фактически основания - протокол от 20.07.2017 г. но дисциплинарния съд и съдържащи се в него определения по хода на делото. Видно от протокола (л. 31), дисциплинарният съд е оставил без уважение искане на адвокат Николов на заседанието да присъстват 8 граждани, постановил е разглеждането на делото при закрити врати, приканил е гражданите да напуснат, но същите са отказали, поради което е прекратено временно заседанието и е постановено да се потърси незабавно съдействие от органите на полицията за възстановяване на реда в съдебната зала. След това полицейският орган в изпълнение на правомощията си по чл. 64, ал. 1 ЗМВР и функциите по охрана на обществения ред, е издал оспореното разпореждане, което кореспондира с разпорежданията в протокола на дисциплинарния съд. Необосновани и незаконосъобразни са изводите на съда, че в противоречие с чл. 264 НПК вр. чл. 139, ал. 6 ЗА, Стоянова е изведена от залата от полицейския орган, тъй като видно от протокола (л. 51) след възобновяване на производството пред дисциплинарния съд лицето, посочено от дисциплинарно обвинения адвокат по реда на чл. 264, ал. 1 НПК, което да присъства на заседание при закрити врати, е различно от жалбоподателката - а именно това е лицето А. Б. Предвид изложеното решението е необосновано и материалноправно незаконосъобразно. Оспореното разпореждане е съобразено с приложимото материално право - чл. 64 ЗМВР, издадено е в изпълнение на функциите по охрана на обществения ред и в частност на реда в заседателната зала, в която жалбоподателката не е изпълнила разпореждане на състава да напусне залата поради провеждане на производство при закрити врати. Разпореждането не противоречи на изброените от АС материалноправни норми, съдържа освен фактически основания за издаването му и достатъчно ясна разпоредителна част - да изпълни разпореждане на дисциплинарния състав за напускане на залата. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърля жалбата срещу разпореждането. С оглед изхода на делото на ОДМВР - В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от ответника по касация. Независимо от изхода на делото за първата съдебна инстанция не може да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение от касатора, тъй като това искане не е своевременно - същото се прави за пръв път в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение