Решение № 1300 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3728/2019 г.

Решение № 1300 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3728/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община град Добрич срещу Решение № 549/2.01.2019 г. постановено по административно дело № 584/2018 г. по описа на Административен съд Велико Търново (АСВТ). С обжалваното съдебно решение, е отхвърлена жалбата на Община град Добрич срещу Решение от 23.07.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 – 2020 г. в частта, с която е отказано верифициране на сумата от 28 343,70 лева, за разходи по проект "Интегриран проект за подобряване на водния сектор в гр. Добрич, фаза 1". Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че първоинстанционният съд не е отчел релевантната правна уредба и всички представени по делото доказателства. Разходите за застраховки не са изрично предвидени като недопустим разход и неправилно съдът се е позовал на Постановление на Министерски съвет № 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. (ПМС № 189/2016 г.). В Общите условия, утвърдени със заповед от 8.03.2018 г. на министъра на околната среда и водите, изрично е предвидено, че за допустими разходи се приемат тези, които попадат във включените в Насоките за кандидатстване по съответната процедура и в одобрения проект, категории разходи. Не могат да бъдат споделени изложените от съда мотиви, че предварителната оценка на процедурата по възлагане на обществена поръчка и договорите с подизпълнител нямат обвързващо управляващия орган действие. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени оспорвания административен акт. Претендират се разноски. Ответникът - Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 – 2020 г. изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Възразява по доводите на касатора за неприложимост на ПМС № 189/2016 г. Доколкото разходът за процесните застраховки не е извършен съгласно Договора за безвъзмездна финансова помощ и по аргумент от чл. 20, т. 1 ПМС № 189/2016 г., последният се явява недопустим. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С процесното решение, съставът на АСВТ е отхвърлил жалбата на Община град Добрич срещу Решение от 23.07.2018 г. на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) 2014 – 2020 г. в частта, с която е отказано верифициране на сумата от 28 343, 70 лева, за разходи по проект "Интегриран проект за подобряване на водния сектор в гр. Добрич, фаза 1" и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. В първоинстанционното производство е установено следното: Между Община град Добрич и Министерство на околната среда и водите, е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) по ОПОС 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз за проект "Интегриран проект за подобряване на водния сектор в гр. Добрич – фаза 1" № Д-34-58/30.12.2016 г. В чл. 20, ал. 1 от договора е предвидено, че при изменение на нормативни актове или при приемане на нови или промяна на вече приети указания от Министерството на финансите, имащи отношение към финансирането и/или изпълнението на проекта или към задълженията на някоя от страните по договора, последните са длъжни да приведат договора и/или общите условия в съответствие с изменените актове. Неразделна част от договора са Общи условия за изпълнение на проекти по Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 г.". Действащите общи условия, към датата на сключване на договора - 30.12.2016 г., са от 31.07.2015 г. В чл. 40 от тях, изрично е записано, че допустимите разходи се определят при спазване на Постановление № 119 на Министерски съвет от 20.05.2014 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и от Европейския фонд за морско дело и рибарство, за финансовата рамка 2014 – 2020 г. (ПМС № 119/2014 г. – отм. ДВ бр. 61 от 5.08.2016 г., в сила от 5.08.2016 г.). Със Заповед № РД-ОП-25 от 8.03.2018 г. на Министъра на околната среда и водите са одобрени нови Общи условия за изпълнение на проекти по Оперативна програма "Околна среда 2014 – 2020 г.". За изменението на общите условия, Община Добрич е уведомена по електронен път, като съгласно разпечатка от системата ИСУН, съобщението за актуализиране на общите условия е изпратено на 12.03.2018 г. и отворено на 13.03.2018 г. За изпълнение на проекта е сключен договор с подизпълнител Обединение "ГИС Аква- БГ" № ДОП-57/29.05.2017 г. В ценова таблица № 1 – Общи работи – позиция 1. 1 са вписани "Текущи застраховки на строителния обект съгласно Специалните условия на договора – под-клауза 18. 2, за пълната възстановима стойност на работите и съществуващото оборудване на ПСОВ" на стойност 35 000 лв. без ДДС. От Община Добрич е направено искане на 20.06.2018 г. за междинно плащане по проекта с приложени към него документи. По направеното искане, е постановено процесното решение, с което УО приема за недопустим разхода за застраховки, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 20, т. 1 ПМС № 189/2016 г. и на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), отказва да ги верифицира. От правна страна съставът на АСВТ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя за неприложимост на разпоредби от ПМС № 189/2016 г., поради обявяване на обществената поръчка на 14.04.2016 г., тъй като и действащото към момента на обявяване на обществената поръчка, ПМС № 119/2014 г., е съдържало идентично правило относно разходите за застраховки. Допълнително е отбелязано, че към момента на обявяване на обществената поръчка липсва сключен договор за финансиране от европейски фонд. Съставът на АСВТ е счел, че предварителната оценка на процедурата по възлагане на обществена поръчка и договорите с подизпълнител нямат обвързващо управляващия орган действие, както в процедурите по верификация на разходи, така и при определяне на финансови корекции. По отношение на разходите, за които Община Добрич има право да получи финансиране по програма "Околна среда", първоинстанционният съд е приел за относими договорът и общите условия към него. Към момента на подписване на договора действат общи условия, одобрени от 31.07.2015 г., но преди подаването на заявката за плащане влизат в сила (от м. 03.2018 г.) нови общи условия, като съдът е обосновал извод за изменение на договора в процеса на изпълнение. След като е налице изменение в договора, то след това изменение всички действия на страните следва да са съобразени с него. Ето защо, към момента на разглеждане на искането, съдът е приел, че приложимо е ПМС № 189/2016 г. и конкретно чл. 20, т. 1 от него, като е обосновал извод за недопустимост на разходите за застраховки. По изложените съображения, съдът е отхвърлил жалбата и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Решението е правилно. Като правни основания за извършения отказ от верификация, в административния акт са посочени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 62, ал. 2 и ал. 3 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 20, т. 1 ПМС № 189/2016 г. В съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, разходите се считат за допустими, ако са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Съгласно чл. 62, ал. 2 ЗУСЕСИФ, чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо (чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ). Като фактически основания на оспорвания отказ, е посочено, че разходите за застраховки по под-клауза 18. 2, позиция 1. 1. от Ценова таблица № 1, са недопустими за финансиране разходи, тъй като не изпълняват изискванията на чл. 20, т. 1 ПМС № 189/2016 г., съгласно който допустими за финансиране са разходите за застраховки на придобитите в резултат на дейността дълготрайни материални активи, ако те са свързани с изискванията, наложени от съответния управляващ орган. Един разход е недопустим, когато не отговаря на установените в нормативен акт изисквания за допустимост. Ето защо, доводите на касатора, че след като процесният разход не фигурира в списъка с недопустими разходи изброени в Приложение VI към договора, последният е допустим, не намират опора в приложимите правни норми. На първо място, в чл. 20, ал. 1 от договора за БФП, изрично е предвидено, при изменение на нормативни актове или при приемане на нови или промяна на вече приети указания от Министерството на финансите, имащи отношение към финансирането и/или изпълнението на проекта или към задълженията на някоя от страните по договора, последните са длъжни да приведат договора и/или общите условия в съответствие с изменените актове. На следващо място, както съгласно чл. 20, т. 1 ПМС № 189/2016 г., така и съгласно чл. 38 от отмененото ПМС № 119/2014 г., допустими са финансиране са разходите за застраховки на придобитите в резултат на дейността дълготрайни материални активи, ако те са свързани с изискванията, наложени от съответния управляващ орган. Безспорно, представените с искането за междинно плащане застраховки, не отговарят на посочените изисквания, поради което правилно органът е приел, че разходът е недопустим. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. При този изход на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно, като следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 (четиристотин е петдесет) лева, определено в съответствие с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение