Решение № 4422 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2011 г.

Решение № 4422 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Анхойзер Буш" Инк против решение от 07.12.2010 г., постановено по адм. дело № 3651/2005 г. по описа на Софийски градски съд. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът - "Будейовички Будвар народни подник", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на касатора против решение № 141/28.07.2005 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е заличена регистрацията на марка BUD с притежател "Анхойзер Буш" Инк за стоки от клас 32 - бира. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалноправните норми на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването на съдебния акт съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Законосъобразно е прието, че предявяваният иск от касатора по реда на чл. 57, ал. 1 и 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) с искане да бъде установено, че наименованието за произход BUD е регистрирано от "Будейовички Будвар народни подник" в противоречие с разпоредбата на чл. 38 и 51 от ЗМГО и чл. 2 от Лисабонската спогодба и неговата закрила за България противоречи на разпоредби на Европейското право, включително на Регламент (ЕО) 510/2006, не е основание за спиране на производството по делото. От събраните по делото доказателства е установено, че "Анхойзер Буш" Инк двукратно е предявявал иск на същото основание срещу същият ответник като производствата по делата са прекратени поради недопустимост на иска. Действително, както твърди касаторът спорът не е разрешен със сила на пресъдно нещо, като в този смисъл правилно първоинстанционния съд се е позовал не на преклудирани права на ищеца, а на установената съдебна практика относно допустимостта на иска с оглед императивното правило на чл. 57, ал. 2 от ЗМГО, респективно чл. 45, ал. 2 от ЗТМПО (отм.), съгласно които регистрацията на чуждестранно географско означение се заличава, когато тя е заличена в страната на произхода. Освен това разрешаването на спора с влязло в сила решение, не би се отразило върху законосъобразността на оспорения административен акт, тъй като при уважаване на иска решението ще е конститутивно и ще има действие за в бъдеще, а заличаването на самата регистрация ще има действие от датата на подаване на заявката съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗМГО. Следва да се има предвид и че предмет на административното производство, респективно на съдебния спор е дали регистрацията на марка BUD с притежател "Анхойзер Буш" Инк е регистрирана съобразно изискванията на закона и налице ли са законоустановените основания за заличаването й, но не и законосъобразното регистриране на наименованието за произход в страната на произхода. В тази връзка е законосъобразен и изводът на Софийски градски съд за недопустимост на косвения съдебен контрол относно законосъобразността на регистрацията на наименованието за произход. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че регистрираното по реда на Лисабонската спогодба наименование за произход BUD на 10.03.1975 г. за клас 32 - бира е идентично с марката BUD, която е словна, заявена е на 31.10.1997 г. и е регистрирана на 07.07.1998 г. и за стоки от клас 32- бира. Безспорно е установено, че атакуваната в административното производство марка BUD се състои от самото регистрирано наименование за произход BUD за стоката бира, като притежателят на марката не е доказал правото на използване на това наименование. Ето защо и изводът, че регистрацията на марката е в противоречие с изискването на чл. 44 от ЗТМПО (отм.), съгласно който търговски марки, които съдържат и наименования за произход, могат да бъдат регистрирани само в случаите, когато бъде доказано правото на използуване на такива наименования, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Доводите на касатора, че всеки обект на индустриалната собственост, който не отговаря на минимално необходимите изисквания за такъв, посочени в съответното определение за него, може да бъде заличен в България, са правилни. Но в случая се касае за наименование за произход, регистрирано в друга държава като за заличаването му ЗМГО изисква същото да е заличено в страната на произхода му, което не е установено по делото. В случая с тези твърдения отново се измества съществото на спора, чийто предмет е законосъобразното регистриране на марката, а не на наименованието за произход. Касаторът не твърди и не сочи доказателства, че марката е била регистрирана съобразно изискванията на закона, в сила към този момент, с което да установи незаконосъобразността на оспорения административен акт, а навежда доводи за незаконосъобразност на регистрираното наименование за произход, което не е предмет на решението на Патентно ведомство и съответно на съдебен контрол. Правилно съдът е приел, че към настоящият случай е неприложимо общностното право, тъй като атакуваният административен акт е постановен преди присъединяването на Република България към Европейския съюз, а съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Независимо от това следва да се отбележи, че неоснователно е позоваването на касатора на решение на СЕС по дело С-478/07 г., тъй като същото касае двустранни договори между Чешката Република и Република Австрия за използване на означението BUD. В решението е направен извод, че за разлика от Чешката република, Република Австрия не е страна по Лисабонската спогодба, поради което предвидената в нея закрила не може да се търси в последната държава членка. В случая касаторът е трета страна, а Република България и Чешката република са страни по Лисабонската спогодба. Европейското законодателство не дерогира последната, поради което при наличие на регистрация страната ни е задължена да предотвратява и преустановява нарушения на защитата на регистрираното наименование за произход. След като в международния регистър на наименованията за произход, респективно в страната на произхода не е отразена невалидността на регистрацията, то тази регистрация е действаща и е пречка за неправомерното използване на наименованието за произход. Обжалваното решение е обосновано. Установената фактическа обстановка се основава на събраните по делото доказателства, с които се установява, че марката е регистрирана в противоречие на законовите изисквания, поради което и изводът на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е обоснован. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,