Решение № 366 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12853/2011 г.

Решение № 366 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12853/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на Глава десета, Раздел I от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката. Образувано е по жалба, подадена от "Рила газ" ЕАД срещу решение № Ж-90 от 29.08.2011 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, във връзка с жалба вх. № Е-15-39-8 от 29.06.2011 г. С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при неспазване на установената форма, в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при несъотвествие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора или алтернативно след отмяна на решението преписката да се върне за ново произнасяне при спазване на указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът Държавна комисия за енергийно и водно регулиране излага доводи за неоснователност на жалбата, поради което прави искане оспорването да бъде отхвърлено. Заинтересованите страни "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД не вземат становище по оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Като прецени доказателствата по делото и обсъди основанията, посочени от жалбоподателя, както и извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт в съответствие с чл. 168 АПК, настоящият състав, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред административния орган - ДКЕВР, е образувано по жалба вх. № Е-15-39-8 от 29.06.2011 г., подадена от "Рила газ" ЕАД на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ срещу "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД с искане регулаторния орган да се произнесе относно принадлежността на присъединителни газопроводи и принадлежащите им съоръжения към преносната или разпределителната мрежа, както и за вземане на решение относно изпълнение на лицензионни дейности от страна на "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД във връзка с присъединяване и доставка на природен газ на потребители. Във връзка с подадената жалба са изискани становища от привлечените лицензианти "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД. В хода на административното производство е установено, че жалбоподателят "Рила газ" ЕАД притежава лицензия за дейност "разпределение на природен газ" от 3.10.2006 г. и лицензия за дейност "снабдяване с природен газ от краен снабдител" за обособена територия "Запад" от 27.04.2009 г. "Булгартрансгаз" ЕАД притежава лицензия за извършване на дейност "пренос на природен газ" за цялата територия на страната от 29.11.2006 и "Булгаргаз" ЕАД притежава лицензия за извършване на дейност "обществена доставка на природен газ" за цялата територия на страната от 29.11.2006 г. Жалбата, по която е образувано производството е с правно основание чл. 21, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и касае искане за произнасяне по отношение на принадлежността на газопроводи и прилежащите им уредби към преносната или разпределителната мрежа на лицензионната територия на обособена територия "Запад", собственост на индустриални потребители. Жалбоподателят е направил искане за признаване на енергийните обекти статут на елементи от разпределителната мрежа и регулатора да даде задължителни предписания за ползването им, както и да вземе решение относно изпълнение на лицензионните дейности от "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД, във връзка с присъединяване и доставка на природен газ на потребителите, присъединени към присъединителните газопроводи. По наведените в производството доводи, ДКЕВР е приела, че независимо, че е налице повече от един потребител, всички потребители са присъединени в обща точка на преносната мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД посредством съвкупност от съоръжения, които по смисъла на § 1, т. 45 от ДР на ЗЕ представляват присъединителни газопроводи. Доколкото всеки от присъединителните газопроводи се свързва с газопреносната мрежа в конкретна точка, ДКЕВР приема че е налице пряко присъединяване, поради което стига до правен извод, че съвкупността съоръжения, свързваща потребителите с газопреносната мрежа има качество на присъединителен газопровод, който представлява част от газопреносната мрежа, но не е част от газоразпределителната мрежа. При тези изводи с т. 1 от обжалваното решение е прието, че газопроводите и прилежащите им съоръжения, свързващи преносната мрежа с посочени от жалбоподателя индустриални потребители има качество на присъединителни газопроводи по смисъла на § 1, т. 45 от ДР на ЗЕ. С т. 2 от обжалваното решение е прекратена като неоснователна преписката, образувана по жалбата за установяване на неправомерно присъединяване на потребители към присъединителни газопроводи на индустриални потребители. В хода на производството по оспорване на административния акт бе прието заключение на тройна съдебно-техническа експертиза. От заключението на приетата експертиза се установяват техническите параметри на газопроводите и мястото на свързване на всеки отделен потребител. Вещите лица са установили, че средствата за измерване на отделните потребители, монтирани в техни автоматични газорегулаторни станции (АГРС); газорегулаторни измервателни пунктове (ГРИП); газорегулаторни измервателни табла (ГРИТ) и газоизмервателни табла (ГИТ) отговарят на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат метрологичен контрол. Всеки индивидуален потребител има средство/уред за измерване на потребеното количество природен газ към доставчика. Настоящият състав не приема становището на вещите лица относно приложимостта в разглеждания случай на ограничението на чл. 9 от приетите от ДКЕВР Правила за предоставяне на достъп до газопреносните и/или газоразпределителните мрежи. Цитирания текст е приет с решение на ДКЕВР от 14.03.2013 г. Приложими в случая са правилата, приети с решение № П-2 от 14.06.2007 г., които с разпоредбата на чл. 15 дават възможност при предоставен достъп, преноса на природния газ да се осъществява въз основа на писмен договор между лицата, получили достъп и преносното предприятие или разпределителното предприятие. С предвидената разпоредба е дадена възможност да не се преуреждат съществуващите отношения във връзка с предоставен достъп. Именно този ред е приложим в случая, тъй като разглежданите отношения по предоставяне на достъп до преносната мрежа са осъществени преди приемане на новите правила. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав стигна до следните правни изводи: Обосновани и в съответствие със закона са изводите на ДКЕВР относно характера на газопровода като присъединителен по смисъла на § 1, т. 45 от ДР на ЗЕ. Съгласно тази легална дефиниция "Присъединителния газопровод" е съвкупност от газопроводи и съоръжения към тях, свързващ преносната мрежа с небитов потребител на природен газ. Касае се до съвкупност от газопроводи и съоръжения към тях, присъединени в обща точка към газопреносната мрежа, свързващи към нея един или повече потребители на природен газ. Присъединителните газопроводи в съответствие с разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗЕ, не са елементи на газоразпределителната мрежа, която според легалната дефиниция, дадена с разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗЕ е местна или регионална система от газопроводи с високо, средно или ниско налягане и съоръженията към тях за разпределение на природен газ до съответните потребители на определена с лицензия територия. Газоразпределителното дружество в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 7 от 9.06.2004 г. за присъединяване към газопреносната и газоразпределителните мрежи (отм.), но приложима в случая, става собственик на онези отклоненията и съоръженията за присъединяване към разпределителната мрежа, които то е изградило. То извършва разпределение на природен газ по газоразпределителната мрежа от изходи на газоизмервателни станции или от изходи на газорегулиращи станции на преносната мрежа до газоизмервателния уред при потребителя. В съответствие с чл. 171 от ЗЕ газоразпределителното дружество осигурява управлението и надеждното функциониране на разпределителната мрежа; разпределението на природен газ по разпределителната мрежа и отчитането му; поддържането на обектите и съоръженията от разпределителната мрежа в съответствие с техническите изисквания; развитието на разпределителната мрежа в съответствие с прогнозите за потребление на природен газ, приети от комисията, и извън тях, когато е икономически обосновано и поддържането и развитието на спомагателните съоръжения и мрежи за разпределение на природен газ. То е длъжно да предостави достъп при условията на равнопоставеност до разпределителните си мрежи на лицата, отговарящи на условията, определени в правила, приети от комисията. В съответствие с разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗЕ, в редакцията на нормата след изменението, обн. в ДВ бр. 41/2009 г., са изводите на ДКЕВР, че в Закона за енергетиката понятието "пряк присъединителен газопровод" не съществува и в него единствено се използва израза "присъединителен газопровод". Чрез посочените изменения законодателят е уредил съществуващи случаи на присъединяване на привилегировани потребители към преносните газопроводи като е предвидил, че в тези случаи принадлежността на тези газопроводи не се променя. Газопроводите не стават елементи от газоразпределителната мрежа само поради факта на присъединяване на небитови потребители, когато същите са присъединени в обща точка към газопреносната мрежа. По този начин се дава възможност за присъединяване към газопровод, собственост на пряко присъединен към мрежата потребител чрез сключването на договор. Със становището на заинтересованите страни, представено в производството пред административния орган, са представени търговски договори за доставка на природен газ, сключени между индустриални потребители и доставчика "Булгаргаз" АД. В случая независимо, че се касае до повече от един небитов потребител, всички потребители са присъединени в общи точки към преносната мрежа на обществения доставчик "Булгартрансгаз" ЕАД, посредством съвкупност от съоръжения, което прави газопровода присъединителен по смисъла на § 1, т. 45 от ДР на ЗЕ. От подзаконовия режим на свързване на потребител с мрежата на преносното предприятия следва изводът, че съществуват три възможности за свързването му с преносната мрежа: на първо място непосредствено, ако съществува връзка с мрежата; на второ място при липса на връзка с мрежата съществуват две възможности - свързването да стане чрез изграждане на газопровод от страна на преносното предприятие, ако това е икономически целесъобразно за него, или чрез изграждане на присъединителен газопровод от страна на потребител по предложение на преносното предприятие, ако разширението на мрежата на последния е икономически нецелесъобразно за същия. Липсва изискване в Закона за енергетиката и Наредба № 7 от 9.06.2004 г. (отм.) този достъп да се реализира само чрез лицензиант, поради което не е задължение на потребителите на газ да се присъединяват само към лицензианта и краен снабдител, какъвто в случая е "Рила газ" ЕАД. Лицензионният режим не може да бъде пречка да се извършват действия по присъединяване на участниците на пазара на газ, чрез присъединителен газопровод на друг привилигирован потребител и с него не могат да се поставят изисквания или да се вменяват задължения, които не са регламентирани със закон за останалите участници на този вид пазар. Част от целите на Закона за енергетиката и на Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент на Съвета от 26.06.2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ, са ускоряване на либерализацията на вътрешния пазар на природен газ, осигуряване на конкурентна среда, като достъпът до мрежите следва да бъде недискриминационен, прозрачен и със справедливо определяне на цената, и създаване на възможност на клиентите свободно да избират доставчика си. В чл. 2 от директивата са дадени дефиниции на понятията, като в т. 28 е посочено, че привилегировани клиенти означава клиенти, които са свободни да закупят природен газ от доставчик по свой избор, според значението на чл. 23 от Директивата. В конкретния случай заинтересованите страни са привилегировани клиенти, които са присъединени към газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД, който е обществен доставчик, а не от крайния снабдител на природен газ, какъвто се явява жалбоподателя "Рила газ " ЕАД. Независимо от функционирането на регулиран пазар с лицензионен режим на дейност, изменението на разпоредбите на чл. 197, ал. 2 и ал. 7 от ЗЕ са именно в насока за създаване на свободен пазар, поради което не е налице разширително тълкуване на предоставените със закона възможности. Липсва забрана в закона за ползването на преките присъединителни газопроводи, изградени от привилегировани потребители, за свързването към преносната мрежа от трети привилегировани потребители, което не противоречи на стриктната по естеството си уредба на лицензионния режим на газоснабдяването по Закона за енергетиката. Липсата на забрана в случая означава, че такава възможност съществува и като фактическа и като юридическа хипотеза. Разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗЕ, следва да се тълкува в смисъл, че същата не съдържа забрана, а предвижда възможност за присъединяване на привилегировани потребители към преносната мрежа, чрез присъединителни газопроводи. Липсата на забрана допуска присъединяване на привилегировани потребители към газопроводи, които са собственост на пряко присъединени към същата мрежа потребители, чрез сключени договори за предоставяне на част или изцяло собствения си газопровод за възмездно ползване. При наличие на техническа възможност и капацитет за предоставяне на достъп и съгласие на двете страни, не съществува законова забрана за присъединяване в обща точка на преносната мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД. Правилно административният орган е изложил мотиви, че по този начин на присъединяване посочените потребители се снабдяват с природен газ от обществения доставчик, а не от крайния снабдител, какъвто е жалбоподателя "Рила газ" ЕАД. При наличие на избор за снабдяване, не може да бъде ограничавано правото на небитовите потребители да се снабдяват с природен газ от избран от тях доставчик. Обратното тълкуване би довело до ограничаване на конкурентната среда и до налагане на монопол от страна на едно газоразпределително предприятие, получило лиценз за съответната обособена лицензионна територия. Подзаконовата нормативна уредба следва уредените в ЗЕ правни възможности, поради което следва да се приеме, че съществува възможност за този вид присъединяване по реда и предпоставките за свързване на привилегирован потребител чрез присъединителен газопровод на друг привилегирован потребител. Извършването на стопанска дейност при лицензионен режим не променя този извод и не е пречка да се извършват действия от останалите участници на пазара, които не противоречат на лицензията на съответния лицензиант, тъй като лицензията урежда неговата дейност, но не може да въвежда забрани и изисквания, които не са определени със закон за останалите участници на пазара на природен газ. В конкретния случай възможност за свързване на трети лица с преносното предприятие "Булгартрансгаз" ЕАД чрез преки присъединителни газопроводи на индустриални потребители, не е забранено от закона. Действията на привилегированите потребители биха нарушили разпоредбата на чл. 197, ал. 7 от ЗЕ само в случай, когато не изпълнят задължението си да предоставят достъп на съответното газоразпределително предприятие, получило лицензия до собствените си съоръжения за целите на други потребители на територията, определена с лицензията. Свързването обаче на тези потребители с друг газопровод е тяхно право, а не задължение по смисъла на цитираната разпоредба. Правния извод на ДКЕВР, че в случая не са установени неправомерни действия във връзка с предоставяне на достъп, присъединяване и пренос на природен газ през присъединителни газопроводи на територията на обособена територия "Запад" е съобразен с приложимия материален закон и е в съотвествие с целта на закона. При това положение правилно преписката по подадената жалба е прекратена като неоснователна. Предвид на изложеното, настоящият състав приема, че оспореното решение на ДКЕВР е постановено при спазване на административнопроизводствените правила, разпоредбите на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението съдържа както правни, така и фактически основания за постановяването му. В хода на производството са събрани относимите доказателства, които подробно са обсъдени в мотивите на решението. Не са налице релевираните основания за отмяна на административния акт, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение