Решение № 12929 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4131/2010 г.

Решение № 12929 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4131/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалбата на Мохамед Амджад Садик, гражданин на Ирак, против решение № 121 от 11.03.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решене. Твърди се, че е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗУБ. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя представя меморандум на ВКБООН от 24.04.2009 г. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. Административното производство по ЗУБ е било образувано по молба с рег. № 1257 от 17.11.2009 г. за предоставяне на закрила в Р България, подадена от жалбоподателя Мохамед Амджад Садик, гражданин на Ирак, роден на 30.01.1978 г. в гр. Багдад, етническа принадлежност - арабин, религиозна принадлежност: мюсюлманин - шиит, неженен. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени три интервюта на 23.11.2009 г., на 21.01.2010 г. и на 8.02.2010 г. Пред интервюиращия орган и в присъствието на преводач от арабски език, който е разбираем за жалбоподателя, последният разказва, че е напуснал легално Ирак на 12.11.2009 г. Притежавал е виза за Турция. Там не останал, тъй като установил, че "не дават закрила". Платил 3000 щ. д. на трафикант, който нелегално го извел и пристигнал в Р България. В първоначалното интервю кандидатът заявява, че е напуснал Ирак, тъй като е бил заплашван от въоръжени групи. Не знае имената им. От последващото интервю се установява, че жалбоподателят е работел като преводач към Министерството на вътрешните работи на Ирак. След това два дни към американска фирма. В инцидент с взривни вещества изгубил слуха си. След това е получавал заплахи по мобилния си телефон. Това се е случило през март 2007 г. Уплашил се и напуснал Ирак на 12.11.2009 г. легално, със самолет за Турция. В интервюто на 8.02.2010 г. кандидатът дава по-подробни обяснения и представя следната бежанска история: започнал е 6-месечен курс към МВР на Ирак за вземане на пръстови отпечатъци. Курсът бил подпомаган от САЩ, като след завършването му е трябвало да постъпи на работа в МВР на Ирак. Първата заплаха срещу него получил на 30.11.2004 г., когато под вратата му било пуснато писмо с куршум. Напуснал работа, след което през 2007 г. последвали телефонните заплахи. В периода между двете заплахи 2004 г. - 2007 г. Мохамед Садик не работел, но имал усещането че го следят. През април 2007 г. докато стоял в дома си на терасата минала кола и от нея са открили огън срещу него. След тези случки кандидатът е живял за кратко в гр. Кербала и гр. Басра. Там също получавал заплахи. Същевременно кандидатът посочва, че не е бил арестуван и не е осъждан в държавата си по произход. Въз основа на фактите от изложената от Мохамед Амджад Садик бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложната справка с вх. № 2074/15.07.2009 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, е изготвено становище от главен експерт в РПЦ - София с рег. № УП 3964/12.02.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая материалноправни разпоредба на ЗУБ, Женевска конвенция от 1951 г., и Протокола от 1967 г., Председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Мохамед Амджад Садик статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От изявленията на кандидата в административното производство не може да се направи извод за наличие на законовите предпоставки по ЗУБ за нуждата от получаване на бежански статут по отношение на чужденеца. В първоначалното интервю кандидатът заявява, че е бил заплашван от въоръжени групи. Не знаел имена. В последващите интервюта дава подробни сведения относно работата си и заплахите, които е получавал. В същото време на интервюта на 8.02.2010 г. казва, че в Ирак не работел. Бил е в казармата, а след това 2003 г. започнала войната. Относно заплахите, които е получавал, въпреки подробностите, кандидатът не може да посочи нито източник, нито причините, поради които е заплашван, не става ясно и дали именно той е бил адресат на тези заплахи. Историята, която разказва не следва да се приема за достоверна. Следва да бъде добавено, че от изявленията на кандидата не става ясно, че лично той е ангажиран с политическа, радикално ислямистка или друга организация, от която да се направи извод, че по отношение на кандидата е налице реална заплаха за живота му, която от своя страна да обосновава основателността на молбата му за предоставяне на бежански статут, както и да се направи логично обяснение за натиска и преследванията, на които по негови думи е бил подложен. При тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че причините поради които жалбоподателят е напуснал страната си по произход (легално - с виза) имат икономически характер, поради което изводът на административния орган за неоснователност на молбата на чужденеца в частта й относно предоставянето на бежански статут, е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут настоящата съдебна инстанция намира, че решението в тази част е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото като административна преписка следва да бъде върнато на административния орган за произнасяне, при съобразяване със следните указания. Изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя не се установяват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, е в противоречие с разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото са налице безспорни доказателства, включително становище на Дирекция "Международно право" при Министерството на външните работи, че обстановката в Ирак може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. И доколкото касаторът е от гр. Багдад, който съгласно становище на ВКБООН, е сред зоните с трайно повишено вътрешно напрежение, инцидентите свързани със сигурността и погазването на човешките права там продължават, то заплахата от тежко посегателство спрямо Амджаж Садик е реална. С оглед наличието на въоръжен конфликт в страната и в съответствие с цитираното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО неоснователно на молителя е отказано предоставяне на хуманитарен статут с единствения мотив, че същият не е обосновал наличието на основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод, че за него Ирак не е сигурна страна по произход. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Постановеното от Съда на Европейските общности тълкуване се инкорпорира в тълкуваната разпоредба. Да прилага Общностното право, за националния съд означава да прилага правото на Общността, така както е тълкувано от Съда на Европейските общности. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при решаването на настоящия казус. С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение, в настоящият съдебен състав на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК и чл. 227, ал. 1 от АПК