Решение № 1734 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10879/2008 г.

Решение № 1734 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10879/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби:от Кмета на район "Аспарухово" - Община Варна и от Иван Димитров Куманов от гр. Варна, против решение № 879/18.06.2008 г., постановено от Административен съд-Варна, ХХI състав, по адм. д. № 2514/2007 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и се процесуално допустими. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № 412/13.11.2007 г. на кмета на район "Аспарухово", община Варна, с която е одобрена оценката на извършени подобрения и насаждения в част от поземлен имот № 1617 по КП, находящ се в имот № 3281 по плана на новообразуваните имоти на местността "Боровец-юг", землището на с. Галата, община Варна, в размер на 680 лв., като е увеличил оценката на извършените подобрения от 680 лв. на 7 030 лв. В касационните жалби се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материален закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е основал решението си на приета СТЕ, която е дала заключение за оценка на извършените подобрения върху терен с площ от 940 кв. м., докато на ползвателите е бил предоставен имот за ползване по силата на ПМС № 76 в размер на 600 кв. м., но същите не могат да се ползват от разпоредбата на § 4з за заплащане на извършени подобрения върху земята от 340 кв. м, ползвана без правно основание. Жалбоподателите имат право да получат обезщетение като добросъвестни подобрители само за терен от 600 кв. м. и то за подобрения, извършени до 1991 г., тъй като с влизане в сила на ЗСПЗЗ правото на ползване е прекратено. В допуснатите СТЕ не са отчетени обстоятелствата, че засадените след 1991 г. дръвчета не следва да се оценяват като подобрения, като не е отчетено е тяхното състояние, както и обстоятелството, че във връзка с него стойността на имота не се повишава. Неправилно съдът е приел за подобрения и направените такива от строителен характер, тъй като същите са амортизирани, с временен характер, не са трайно прикрепени към земята и следва да се приберат от ползвателя, а не да се заплащат от собственика на земята. Същите не увеличават стойността на земята, а я намаляват, тъй като следва да се събарят от собственика. Ответникът:Петранка Благоева Иванова оспорва касационните жалби като неоснователни. В оспорената заповед са оценени само дръвчетата. Решението е правилно. Ответниците Мария Петрова Стоянова и Боряна Петрова Стоянова, редовно призовани, не са се явили и не са взели становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Решението на съда е правилно. Доводите в жалбите са свързани с конкретни подобрения, за които се извършва оценката, както и за размера и. Съобразено е заключението на експертизата. Оспорване на експертизата не е допустимо в касационното производство, а доводите се основават на това. За определените като временни постройки необосновано е направен довод за липса на строително разрешение, тъй като в случая не се касае за строеж, т. е. за постройка по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е преценил правилно доказателствата по делото, спорът е останал неизяснен от фактическа страна, а в съдебно административното производство служебното начало не е изключено-чл. 163, ал. 3 от АПК. Основателен е доводът на касаторите, че ползвателите са добросъвестни подобрители само на 600 кв. м. от имота, тъй като видно от данните по делото-издаденото удостоверение № 101/12.05.1980 г. на ОНС-Варна, на Петър Иванов Митев-наследодател на жалбоподателите пред административния съд, е предоставено право на ползване върху 600 кв. м. зем. земя. При тези данни съдът е следвало да постави на допуснатата СТЕ задача да дадат заключение за увеличената стойност на имота за извършени подобрения върху 600 дкр. земя, а обжалваната заповед, както и СТЕ определят увеличена стойност на имот от 940 кв. м. Решението следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за да се съберат доказателства за наличието на извършени подобрения върху предоставения за ползване имот от 600 кв. м. и за размера на увеличената стойност на имота съобразно същите. При преценката дали извършените подобрения увеличават стойността на имота и могат ли да се приемат за подобрения или не, следва да се вземе пред вид приетото в Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, вр. чл. 221 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,