Решение № 478 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3714/2019 г.

Решение № 478 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3714/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Дирекция за национален строителен контрол - гр. София чрез ст. юриск. Ц. Харалампиева срещу решение № 437 от 30.11.2018 г., постановено по адм. д. № 470/2018 г. по описа на АС - Враца в частта, с която Дирекцията е осъдена да заплати на "Инертстрой Калето" АД - гр. Мездра сумата от 2252 (две хиляди двеста петдесет и два) лева обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие на отменено с влязло в сила решение Наказателно постановление № СЗР-З-ДНСК-106/7.07.2017 г., издадено от Зам.-началника на ДНСК, гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2018 г. до окончателното й заплащане. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в осъдителния му диспозитив да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителната му част, е предявена касационна жалба и от "Инертстрой Калето" АД – гр. Мездра чрез адв. И. Чернаев. Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част и иска отмяната му, като моли ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция на ищцовото дружество с произтичащите от това законни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, ДНСК - гр. София, се представлява от юриск. Аврамов, който поддържа касационната жалба, оспорва касационната жалба на втория касатор, а по същество моли съдебното решение в осъдителната му част да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател, "Инертстрой Калето" АД - гр. Мездра, редовно призован, се представлява от адв. Чернаев, който поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва касационната жалба на първия касатор, а по същество моли съдебното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено. В писмено искане и в съдебно заседание претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационните жалби, за основателност на касационната жалба на първия касатор и неоснователност на касационната жалба на втория касатор. Върховният административен съд, трето отделение намира и двете касационни жалби за допустими като предявени в срок, от надлежни страни, за които обжалваният съдебен акт в атакуваните от тях части е неблагоприятен. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни. С обжалваното решение АС - Враца е уважил частично иска на "Инертстрой Калето" АД - гр. Мездра срещу ДНСК за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил ДНСК да заплати на дружеството сумата от 2252 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 434 лв. и е отхвърлил иска за разликата над 2252 лв. до пълния предявен размер от 2911.56 лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Враца, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел следното: Съдът, видно от първоначалната искова молба, изменена при условията на чл. 214 от ГПК с протоколно определение от 15.11.2018 г., е сезиран с искова претенция в размер на 2911.56 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на отменено с влязло в сила решение НП № СЗР-З-ДНСК-106/7.07.2017 г., издадено от Зам. началника на ДНСК - София. Съдът е приел за безспорно установено, че е налице отменено НП № СЗР-З-ДНСК-106/7.07.2017 г. на Зам. началника на ДНСК - София, отменено с Решение № 39 от 20.02.2018 г. постановено по АНД № 375/2017 г. по описа на Районен съд - Мездра, оставено в сила с Решение № 303 от 31.07.2018 г. по КАНД № 270/2018 г. по описа на Административен съд - Враца и влязло в законна сила на 31.07.2018 г. С оглед представените по делото доказателства- договори за правна защита и съдействие във въззивното и касационното производство, придружени със съответните фактури и банкови извлечения, съдът е установил, че ищецът е заплатил адвокатски хонорар в претендирания размер, а именно: 876 лв. за производството по делото на РС - Мездра, 1095 лв. и 180 лв. в касационното производство пред АС-Враца, както и съдебни разноски за съдебно-техническа експертиза в размер на 500 лв. Съдът е приел за основателно своевременно направеното от ответника, ДНСК, възражение за прекомерност както по отношение заплатения адвокатски хонорар от 1095 лв. в производството по КАНД № 270/2018 г. на АС – Враца, така и този, уговорен и платен в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка АС- Враца е намалил размера на платеното касационното производство по отмяна на процесното НП адвокатско възнаграждение от 1095 лв. на 876 лв., какъвто е минималният, предвиден в Наредбата, размер (чл. 7, ал. 2, т. 3), а в останалата част до пълния претендиран размер от 1095 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Административният съд е приел за недоказана и претенцията на ищцовото дружество за сумата от 260.56 лв., представляваща заплатено допълнително адвокатско възнаграждение за извършени проучвания и събиране на доказателства в рамките на първоинстанционното обжалване на процесното НП, доколкото в кориците на АНХД № 375/2017 г. по описа на РС - гр. Мездра не се съдържа споразумението към договор № 00106/2017 от 4.10.2017 г., с което това допълнително адвокатско споразумение е уговорено. Същото споразумение е представено за първи път едва в исковото производство пред АС-Враца. По отношение на разноските, претендирани в производството пред АС-Враца, в общ размер на 660 лв., от които 50 лв. държавна такса, 480 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 00257/2018 от 6.08.2018 г. и 180 лв. допълнителен адвокатски хонорар по споразумение към същия договор от 6.08.2018 г., съдът е приел, че уговорените и платени суми за допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв не следва да се присъждат, доколкото е уговорено на датата на основното възнаграждение и е можело да се включи в размера му- от една страна, а основното адвокатско възнаграждение от 480 лв следва да бъде намалено при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК до сумата от 384 лв. от друга страна, или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в общ размер от 434 лв. Предвид гореизложеното АС - Враца е стигнал до извода, че доказаният размер на обезщетението за имуществени вреди, явяващи се платени от "Инертстрой Калето" АД - гр. Мездра в производството по отмяна на НП съдебни разноски, възлиза на сумата от общо 2252 лв., поради което е уважил иска до този размер и е отхвърлил иска за разликата от 2252 лв. до пълния предявен размер от 2911.56 лв. Съдът е присъдил и своевременно поисканата законова лихва върху главницата, считано от датата на влизане на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление, в сила – 31.07.2018 г. до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 434 лв съдебни разноски. Съдебното решение е правилно, макар и по частично различни от изложените в него правни съображения. Неоснователни са развитите от ДНСК в касационната му жалба доводи за недоказаност на реалното изплащане на уговорените адвокатски възнаграждения по представените в съответните съдебни производства по отмяна на НП договори за правна помощ, доколкото представените по делото проформа фактури, фактури и банкови извлечения в своята взаимовръзка и съдържание доказват реалното плащане на същите. Неоснователни са и оплакванията на този касатор за недължимост на присъдените в полза на ищцовото дружество разноски от 500 лв, платени за изслушаната и приета в съдебното производство по атакуване на процесното НП. Същите, по аналогия на платените в съдебните административнонаказателни производства суми за адвокатски възнаграждения, доколкото липсва законова разпоредба за възстановяването им на жалбоподателя при отмяна на атакуваното от него НП в рамките на самото съдебно производство, следва да бъдат присъдени по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и обосновано АС - Враца е приел за недоказано заплащането на сумата от 260,56 лв. допълнително адвокатско възнаграждение по нахд № 375/2017 г. по описа на РС - Мездра и за неоснователна претенцията за 180 лв. допълнителен адвокатски хонорар за производството по КАНД № 270/2018 г. по описа на АС - гр. Враца. В тази връзка ВАС препраща към мотивите на първоинстанционния съд с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Неоснователни са оплакванията на втория касатор за неправилно намаляване размера на доказани, реално и своевременно заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по отмяна на НП. Настоящият съдебен състав на ВАС не споделя развитите в мотивите на съдебното решения основания за това намаляване – разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, но намира, че извършеното намаление размера на претендираните имуществени вреди в случая е обосновано, макар и на друго основание – липса на причинно-следствена връзка. В конкретния случай вреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която да е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото НП, би съставлявало само това адвокатско възнаграждение, което съвпада с определения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатските възнаграждения за защита по подобен род дела, определен към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и плащане на адвокатския хонорар. Видно от мотивите на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОС на съдиите от І и ІІ колегии на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва, при направено възражение от ответната страна, да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди. С оглед гореизложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение