Решение № 410 от 20.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 385/2010 г.

Решение № 410 от 20.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 385/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационно производство е образувано по жалбата на защитниците на подсъдимия Д. Г. С. против решение № 101/15.4.2010 г. по въззивно нохд № 104/2010 г. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, пети състав. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Мотивира липсата на нарушения от поддържаните и искане решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира: Софийският градски съд, наказателна колегия, 10-ти състав с присъдата от 4.12.2009 г. по нохд № 3853/2009 г. признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 22.4.2009 г. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространявал високорискови наркотични вещества - амфетамин и коноп, на обща стойност 79 617.36 лв. На осн. чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, пр. 4 и пр. 5, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. чл. 26, ал. 1 го осъдил на 4 г. лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим. Приложил чл. 68, ал. 1 НК за наказанието, наложено му с влязла в сила присъда по нохд № 1412/2006 г. на Софийския районен съд, чл. 354а, ал. 6 НК, чл. 59, ал. 1 и осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решението по въззивно нохд № 104/2010 г. отменил присъдата в частта относно приложението на чл. 68, ал. 1 НК и потвърдил в останалата обжалвана част. Първоинстанционният съд е разгледал делото по правилата на чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 НПК след като подсъдимият в присъствието на защитниците си е заявил съгласие и е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а при постановяване на присъдата да се ползват събраните на досъдебното производство. Съдът е одобрил изразеното съгласие като е приел, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК. Постановил е осъдителна присъда и е определил наказание според изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК. Въззивното производство е образувано по жалбата на защитниците на подсъдимия, обосновавайки искането си за отмяна или намаляване на наказанието и отлагане на изпълнението му с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с определяне предмета на обвинението и противоречия в обвинителния акт. Въззивният съд е извършил цялостна и задълбочена проверка на оспорения акт по повод доводите за допуснати нарушения. Изложил е съображения в подкрепа на фактическите изводи на първоинстанционния съд като е приел, че са направени въз основа на задълбочен и верен анализ на събрания според правилата на НПК доказателствен материал. Отговорил е подробно на доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила и е мотивирал отказа си да приеме, че подсъдимият е осъден само въз основа на доказателства, които го разобличават и отегчават неговата отговорност. Обосновал е подробно решението си да приеме, че няма допуснати нарушения при формиране на обвинението, нито при конкретизиране на вида и количеството на иззетите наркотични и високорискови наркотични вещества. Не е вярно твърдението на жалбоподателите, че обвинението е неясно и в този му вид е пренесено и в съдебните актове на инстанциите по същество. Не само защото подсъдимият е признал фактите, включително и относно вида на намерените и иззети по предвидения процесуален ред наркотични вещества, с цел облекчаване на наказателната отговорност, но и защото видно от приетите като годни доказателствени средства протоколи за обиск, за претърсване и изземване, показанията на свидетелите, протоколите за оглед на веществените доказателства, за извършена физикохимична експертиза и съдържащото се в него заключение, е направен верния извод, че в прахообразното вещество на представителните проби № № I-V. 1, V. 2, 7.1 и 7.2 се е съдържало смес от амфетамин сулфат и кофеин, както и че само амфетаминът е високорисковото наркотично вещество съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и приложението към него. Стойността му е определена от вещо лице според количеството, което се е съдържало в иззетите пакети. Веществата, които са били използвани като пълнители /полимери за смесване/ и са добавяни към амфетамина, изрично са конкретизирани - както съдържащите се в иззетите пакети в смесено състояние, така и намерените в самостоятелните опаковки, и те не са включени в предмета на обвинението. В този смисъл са изложените във въззивното решение съображения, които настоящият състав споделя изцяло. Неоснователно е възражението за явна несправедливост на наказанието. Размерът е определен след цялостна и задълбочена оценка на установените индивидуализиращи обстоятелства и съдът не е приложил формално чл. 373, ал. 2 НПК да определи наказанието под предвидения минимум лишаване от свобода, който е 5 години. Данните за престъпната дейност на подсъдимия, която използва като източник на доходи, тежестта на извършеното престъпление, изключително високата стойност - значително над минимално необходимата, за да се квалифицира престъплението като особено тежък случай, подбудите, неблагоприятните последици и въздействие върху живота и здравето предимно на млади хора са обстоятелства, които не могат да бъдат пренебрегнати и да се определи като приоритетно формалното и декларативно признание на подсъдимия, за да се намали размера на наказанието. Изолирането в място за лишаване от свобода за определения срок е в съответствие с изискванията за справедливост и целите по чл. 36 НК. Предвид изложеното, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения, които да бъдат определени като касационни основания за отмяна или изменение жалбата е неоснователна. Затова и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение