Решение № 15230 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10855/2012 г.

Решение № 15230 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10855/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Димитър Кожухаров обжалва решение № 813 /без дата/ 2012 г. постановено по адм. д. № 418/2011 г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № РД-14-72/15.12.2010 г. на зам.-началника на ДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Надстройка на съществуваща двуетажна жилищна сграда", изпълнен в УПИ I - 347, кв. 57 по плана на гр. Несебър, ул. "Мена" № 5, като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът - ДНСК гр. София не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна заповедта, предмет на оспорване на посочено за издаването й основание - чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 и 5 ЗУТ. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, който е незаконен, констатиран като такъв с констативни актове № 139, 140/16.11.2009 г., чието съдържание не е опровергано с други доказателства, както в хода на административното производство, така и в съдебното. Обосновани са съображенията на съда, че процесният строеж: "Надстройка на двуетажна жилищна сграда", изразяващ се в използваемо подпокривно пространство, е извършен от касатора в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, който е предвиждал основно застрояване - двуетажна жилищна сграда, както и без изискващите се строителни книжа - разрешение за строеж и инвестиционен проект - нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 143, ал. 1, т. 5 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, както и на изискванията на чл. 37 и чл. 55 ЗТСУ (отм.) и чл. 224 ППЗТСУ (отм.) след като е установено по безспорен начин, че имотът попада на територията на Архитектурно-исторически резерват "Старинен Несебър", включен в листата на световните културни ценности, е било необходимо съгласуването му с Министерство на културата, каквито данни по делото не са установени. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1, 2 и 5 ЗУТ и законосъобразно е било наредено неговото премахване на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Оплакването е, че нареденото премахване на подпокривното пространство изцяло е неоснователно, тъй като в заповедта е посочено, че застроената незаконна част е 75 кв. м и височина 60 м, което сочи на премахване само на тази част. Не е нарушен принципът на съразмерност в това отношение по чл. 6 АПК, тъй като със заповедта не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която е издадена. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване на неговото нерешение не е неоснователно. Изводите на съда кореспондират със събраните и установени факти и обстоятелства по делото, поради което е и обосновано. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му. Решението, като постановено в отсъствие на отменителните основания, посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение