Решение № 14733 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6510/2011 г.

Решение № 14733 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6510/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Дионис Интернационал Пийпъл Груп" ЕООД, гр. Пловдив, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Лилия Василева Попова от същия град, срещу решение № 414 от 14.03.2011 г. по адм. дело № 1872/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на търговското дружество (сега касационен жалбоподател) срещу принудителна поправителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), приложена от Денчо Христов Денев, старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив с протокол от 10.08.2010 г., която принудителна мярка се състои в дадени на жалбоподателя задължителни предписания да отстрани извършено от него нарушение на трудовото законодателство като изплати на Росица Димова Димова, продавач на стоки извън магазин, неизплатените й трудови възнаграждения за периода от 10.01.2008 г. до 31.05.2010 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ да заплати уговореното с работничката трудово възнаграждение за извършената от нея работа, а установените по делото плащания на парични суми за "бонуси", "разноски" и други такива не могат да бъдат приети за плащания на трудови възнаграждения.

С касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, основани на следните аргументи:

1. Няма законова забрани страните по един трудов договор да уговорят и други начини за изплащане на трудовите възнаграждения, освен посочените в КТ, а по делото били представени писмени документи, доказващи получаване на ежемесечни плащания по трудовия договор с Росица Димова - това били месечните отчети, съставяни и подписани лично от нея в качеството й на материално отговорно лице по трудовия договор. Вярно било, че в отчетите липсват фрази като "трудово възнаграждение" или "работна заплата", но Росица Димова била материално отговорно лице (единственото по трудов договор), разполагала е с всички приходи от оборота на фирмата и е отразявала всеки месец в отчетите си значителни суми, които е задържала за себе си, които в повечето случаи надвишават размера на дължимите й трудови възнаграждения.

1. Между страните по трудовия договор не били уговорени никакви други допълнителни плащания, а представеният като доказателство по делото дистрибуторски договор от 12.04.2004 г. не бил породил уговорените с него последици, тъй като Росица Димова не била придобила дистрибуторски права - никога не била закупувала стоки от фирмата със собствени средства, не бил съставян между страните маркетинг план и конкретна спецификация с цени на продуктите. Поради това липсва правно основание за някакви други плащания и въпреки че в месечните отчети не било изрично посочено, че Росица Димова е получавала своята работна заплата, ежемесечните суми, отразени в тези отчети, представляват именно трудови възнаграждения.

С писмено становище, имащо характер на писмена защита, процесуалният представител по пълномощно на търговското дружество - жалбоподател повтаря същите доводи, но допълнително инвокира следните аргументи:

1. Видно от писменото заключение на вещото лице, изпълнило съдебно-икономическа и счетоводна експертиза по делото на Пловдивския административен съд Росица Димова не е останала без средства през време на изпълнение на трудовия си договор, защото не е отчела, а е задържала без всякакво правно основание по същото правоотношение парични средства, които превишават с 3064,85 лева дължимите й заплати.

1. За разрешаването на правния спор дали жалбоподателят дължи неизплатени на Росица Димова трудови възнаграждения, по искова молба вх. № 12645 от 30.03.2011 г. на Районен съд - гр. Пловдив, подадена от Росица Димова, в този съд е образувано гр. дело № 5810/2011 г., по което с определение от 3.08.2011 г. е приет за съвместно разглеждане при условията на евентуалност (ако главният иск за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения бъде уважен) възражение за прихващане с насрещно вземане на търговското дружество в размер на 49583,69 лв. с основание пълна имуществена отговорност за причинени от ищцата Росица Димова липси в периода от м. януари 2008 г. - м. юни 2010 г.

Тези доводи са неоснователни.

Съдържанието на трудовото правоотношение, независимо от породилия го юридически факт, е посочено в чл. 124 КТ, според който по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.

Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 КТ) и затова работодателят е длъжен да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа (чл. 128, т. 2 КТ). Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки или се превежда на влог в посочена от него банка (чл. 270, ал. 3 КТ). Плащането срещу разписка и превода на влог не освобождават работодателя от задължението му по чл. 128, т. 1 КТ да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. Нормата е императивна и не може да бъде дерогирана със споразумение на страните по трудовото правоотношение. Това именно свое задължение работодателят "Дионис Интернационал Пийпъл Груп" ЕООД в случая не е изпълнил. Липсата на ведомости за трудовите възнаграждения е съществено нарушение на чл. 128, т. 1 КТ. То има за задължителна последица следващи от него нарушения: а) да не издаде при направено искане от работник или служител извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения (чл. 128, т. 3 КТ); б) да не е в състояние да издаде при поискване удостоверение за осигурителен доход (образец УП-2) и/или удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-3) - чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване; в) да укрива задължения за осигурителни вноски и т. н. За съжаление в процесния случай инспекторът по труда е пропуснал да констатира по установения ред това съществено нарушение на чл. 128, т. 1 КТ. А то е в непосредствена връзка с констатираната от него липса на доказано плащане на трудовите възнаграждения.

Тази констатация е обоснована. Тя има отрицателен характер и поради това в тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ по един от начините, посочени в чл. 270, ал. 3 КТ. В случая такова доказване не е направено, а вместо това е инвокиран довод, че продавачката Росица Димова не е отчела в пълен размер предоставени й от работодателя средства и задържаните от нея суми били за дължимите й трудови възнаграждения. Така формулиран този довод вече сочи на един гражданскоправен спор, който не може да бъде обсъждан от инспекторите по труда, нито от административните съдилища. Неволно или съзнателно обаче той не включва твърдение за изплатени осигурителни и здравноосигурителни вноски, а това означава че в случая такива вноски не са плащани. Липсата на изплатени за Росица Димова осигурителни вноски е допълнителен аргумент в подкрепа на констатираното нарушение на чл. 128, т. 2 КТ.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изразеното от Пловдивския административен съд становище, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника по един от начините, посочени в чл. 270, ал. 3 КТ, че поради това паричния отчет, на който се позовава жалбоподателят, не може да бъде приравнен нито на ведомост, нито на разписка за получено трудово възнаграждение, а по аргумент от цитираната разпоредба (чл. 270, ал. 3 КТ) плащането на трудово възнаграждение може да бъде установено само с ведомост или издаден въз основа на нея фиш за заплати, с преводен банков (и счетоводен) документ или с разписка от работника за получено от него трудово възнаграждение. В процесния случай такова установяване липсва, поради което правилно Пловдивският административен съд е приел, че в случая е налице констатираното от инспектора при Дирекция "Инспекция по труда" нарушение на трудовото законодателство и то е съществено. По данни на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" при направени от нейните служители проверки в периода от м. декември 2010 г. до края на м. януари 2011 г. е било установено, че 72 фирми - работодатели дължат 19 милиона лева за неизплатени трудови възнаграждения на служителите си (https://www. gli. government. bg/bg/mess/685). А за периода от средата на 2010 г. до 31.03.2011 г. са констатирани 16 102 нарушения по заплащането на труда (https://www. gli. government. bg/bg/mess/694). Тези данни сочат на една повишена обществена опасност на нарушенията по чл. 128, т. 2 КТ и в частност на констатираното в случая от инспектора по труда нарушение, извършено от жалбоподателя.

Нарушенията на задължението по чл. 128, ал. 2 КТ са съществени и защото може да имат тежки последици за работниците или служителите (липса на средства за издръжка) и в тези случаи намесата на контролните органи не само че не е недопустима, но обратното - тя е задължителна (сравни в този смисъл реш. № 8504 от 25.06.2009 г. по адм. д. № 3170 от 2009 г. на ВАС-VI отд.). Обстоятелството, че след издаването на оспореното предписание Росица Димова е предявила граждански иск за плащане на неизплатените от работодателя трудови възнаграждения, е ирелевантно, защото право на работника е да избере дали да иска защита по административен ред от надзорния орган Дирекция "Инспекция по труда" или по исков ред от съда. За контролните органи е задължително правилото по чл. 404, ал. 2 КТ, според което, ако задължителното предписание се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, то може да бъде дадено по искане на работника до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. В случая това правило е спазено - искът пред Районен съд - гр. Пловдив е предявен от Росица Димова на 30.03.2011 г. - значително след издаването на оспореното от "Дионис Интернационал Пийпъл Груп" ЕООД предписание (от 10.08.2010 г.) т. е. при издаването на това предписание съдебният иск все още не е бил предявен. А правилото на чл. 404, ал. 3 КТ е разрешение на евентуална колизия между предписание и съдебно решение, ако Районен съд - гр. Пловдив отхвърли предявения иск за плащане на трудовите възнаграждения. Допълнително разрешение е и отмяната по чл. 239, т. 1 АПК.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,