Решение № 7671 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12300/2014 г.

Решение № 7671 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12300/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Яна Николаева Стоилова от гр. Перник, чрез пълномощника адв. Гергана Попова - Смоличка, против решение № 5212/28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 10370/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № АЗ-24/30.03.2011 г. на председателя на Административен съд София - град. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е достигнал до извода, че длъжностната характеристика към трудовия договор за жалбоподателя е без значение; че не са обсъдени всички доводи на страната; че обжалваната заповед противоречи на нормативни актове от по-висок ранг - чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 36 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, чл. 21 от Закона за адвокатурата /ЗА/. По съображения в посочения смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - председателят на Административен съд София-град, не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че съдът правилно е отхвърлил жалбата, като е приел, че с нея не се ограничават правата на адвокатските сътрудници. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Яна Николаева Стоилова от гр. Перник срещу заповед № А3-24/30.03.2011 г. на председателя на Административен съд София - град, с която на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и чл. 21 ЗА е наредил, наред с други изисквания относно осигуряване на достъп до делата на адвокатските сътрудници, официално заверените преписи от решения, изпълнителните листове и подлежащите на връщане оригинални документи по делата да се получават от адвокати, ако са пълномощници на страните, за които са предназначени. За да отхвърли жалбата, съдът е приел от правна страна, че съгласно чл. 21 ЗА адвокатските сътрудници могат да си водят бележки по досиетата и да изискват да им бъдат направени копия от представените по делата документи и доказателства, а какви са задълженията на всеки конкретен адвокатски сътрудник зависи от регламентираните между него и работодателя му отношения. Приел е, че оспорената заповед е вътрешнослужебен акт, насочен към служителите на съда във връзка със задълженията им, произтичащи от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (отм.) и сега действащия Правилник за администрацията в съдилищата. Според чл. 108, ал. 1 от последния, представените по делото писмени доказателства и оригинални документи се връщат на страните по тяхно писмено заявление след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт по разпореждане на съдията докладчик и след представяне на копие от тях срещу разписка, съдържаща опис на върнатите документи. Относно издаването на изпълнителни листове съдът се е позовал на чл. 105 от Правилника, според който изпълнителните листове в полза на страните по делата се издават по тяхна молба след разпореждане на съдията. Прилагайки тези правни норми административният съд е приел, че само връзката клиент-адвокат дава право на упълномощения адвокат да получава от името на представляваното лице оригиналите на цитираните в заповедта документи и че не е налице пряка връзка между страните по делото и адвокатския сътрудник, която да овластява последния с правата на упълномощения адвокат. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед цели да прецизира за яснота на съдебните служители текста на чл. 21 ЗА, без да засяга законните права и интереси на адвокатските сътрудници и в частност на жалбоподателя Стоилова, защото в правомощията на адвокатските сътрудници, предвидени в чл. 21 ЗА, не се включва правото да получават оригинали или официално заверени преписи от документи и изпълнителни листове. Поради тези съображения съдът е приел, че липсват основания за отмяна на заповедта и е отхвърлил жалбата. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд и съответно - отразени в мотивите на съдебното решение. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали с обжалваната пред съда заповед, в противоречие на нормативни актове от по-висок ранг, се ограничават правата на адвокатските сътрудници и в частност - правото да получават официално заверени преписи от решения, изпълнителни листове и подлежащи на връщане оригинални документи по делата вместо съответния адвокат - работодател на адвокатския сътрудник. Изводите на първоинстанционния съд по този въпрос са обосновани и правилни и се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 18, ал. 1 АПК, гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс, а чл. 32 от последния предвижда, че представители на страните по пълномощие могат да бъдат адвокатите; родителите, децата или съпругът; юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец; областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31 и други лица, предвидени в закон. Адвокатският сътрудник не е лице, което има право да представлява страната по пълномощие, тъй като не е след изброените категории лица. Съгласно чл. 34, ал. 1 ГПК, общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване. Безспорно е, че получаването на оригинали и официално заверени преписи от документи и на оригинали на изпълнителни листове по делата, представляват процесуални действия на страната, поради което за тяхното извършване важат общите правила за извършване на процесуални действия. Затова и за извършването на тези действия съответният адвокат - пълномощник на страната по делото, може да преупълномощи друго лице, но това може да бъде само друг адвокат, а не адвокатски сътрудник, по аргумент от чл. 32 ГПК. Допълнителен аргумент за този извод е и нормата на чл. 21, ал. 1 ЗА, в която е регламентирано правото на адвокатските сътрудници да си водят бележки по досиетата и да изискват да им бъдат направени копия от представените по делата документи и доказателства, но не е предвидено правото да получават каквито и да било оригинали на документи, в това число и изпълнителни листове. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че за спора е ирелевантно каква е длъжностната характеристика по трудовия договор, сключен между адвоката и неговия сътрудник. Адвокатът не може да предостави на сътрудника повече права, отколкото процесуалният закон позволява. Не може да се приеме, че с издадената заповед на председателя на Административен съд София - град се ограничава правото на труд на касатора, доколкото получаването на оригинали на изпълнителни листове не е правомощие, което адвокатът може да прехвърли чрез упълномощаване на адвокатския сътрудник, предвид законовото ограничение на цитираните разпоредби. Въпреки че може да се приеме за оправдана от житейска гледна точка възможността адвокатският сътрудник, по изрично упълномощаване от неговия работодател с нотариално заверено пълномощно, да може да получава и оригинали на документи по делата, в които адвокатът участва като пълномощник на страната, не съществува законова уредба, която да дава право на такова преупълномощаване. Съответно на това, не може да се приеме за основателно твърдението, че се ограничава правото на труд на адвокатския сътрудник с оспорената заповед, с която е наредено официално заверените преписи от решения, изпълнителните листове и подлежащите на връщане оригинални документи по делата да се получават от адвокати, ако са пълномощници на страните, за които са предназначени. Оспорената пред съда заповед не противоречи на установената в чл. 36, ал. 1 ЗЗД свобода на договорното представителство. Както вече се посочи, в случая се касае до извършване на процесуални действия, поради което за допустимостта на упълномощаването са приложими общите правила за процесуалното представителство пред съд. Според тези правила, адвокатските сътрудници не могат да представляват страните пред съда. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно. При извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че решението е допустимо и валидно. Въпросът относно допустимостта на подадената жалба е разрешен с определение № 2151/14.02.2014 г. по адм. дело № 1505/2014 г. на ВАС, шесто отделение, което е окончателно, поради което този въпрос не следва да бъде отново обсъждан. Предвид изложеното, решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящето производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,