Решение № 13018 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5627/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределение Север АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица]чрез пълномощника си адв. А. Тодорова, срещу Решение 2635 от 18.04.2023 г., постановено по адм. дело 296/2023 г. от Административен съд София-град с доводи за касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и да бъде постановено ново по същество, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна "Пътперфект-Т" ЕАД, гр. Силистра, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на оспорения съдебен акт, като моли същия да бъде оставен в сила. Претендира разноски. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Ненков в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспорения съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Електроразпределение Север АД срещу Решение Ж-658 от 21.11.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 за лицензиране дейностите в енергетиката във връзка с чл. 6, т. 4 и т. 8 от ЗЕВИ, са дадени следните задължителни указания на същото дружество: 1. В 14-дневен срок от получаване на решението до продължи процедурата и издаде становище за електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 994 kWp за собствени нужди и отдаване на излишъци от енергия в мрежата на фирма Пътперфект-Т ЕАД, с местонахождение в УПИ II - 632, кв. 62, [населено място], общ. Тутракан, обл. Силистра, при условията на чл. 94, ал. 1 от Раздел IV към Глава пета на Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването срещу Решение Ж-658 от 21.11.2022 г. на КЕВР, като неоснователно и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото. За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало с подадена жалба от Пътперфект-Т ЕАД срещу Електроразпределение Север АД, депозирана в КЕВР. Предмет на жалбата е отказ на Електроразпределение Север АД да издаде становище за проучване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на фотоволтаична централа (ФЕЦ) за производство на електрическа енергия с мощност 994 kWp за собствени нужди и отдаване на излишъци от енергия в мрежата за производствен обект на фирма Пътперфект-Т ЕАД, с местонахождение в УПИ II - 632, кв. 62, [населено място], общ. Тутракан, обл. Силистра, като към искането е приложен проект за присъединяване на ФЕЦ към уредба ниско напрежение на съществуващ бетонен комплектен трансформаторен пост (БКТП), собственост на Пътперфект-Т ЕАД, с две трафомашини по 630 kVA. От страна на електроразпределителното дружетво са предприети действия и има сключен Договор за присъединяване ДПОРК-0351/04.02.2022 г. и предоставена мощност, като потребител на електрическа енергия, от 1000 kW. Видно от жалбата е посочено, че в случая се касае за прилагане на чл. 94, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6). С писмо 6270006 от 04.10.2022 г. Електроразпределение Север АД е представило в КЕВР съответните становище и допълнителни документи във връзка с възраженията и исканията, съдържащи се в жалбата на Пътперфект-Т ЕАД. В становището си Електроразпределение Север АД е изложило, че след подаденото на 22.11.2021 г. от Пътперфект-Т ЕАД искане за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ до последното са изпратени писма, като е уведомен, че при заявена ФЕЦ, с отдаване в определени моменти до 1 MW, за да се присъедини обектът, е необходима промяна в точката на присъединяване на съществуващия трансформаторен пост към друг въздушен електропровод средно напрежение отстоящ на километри от имота. Заявителят Пътперфект-Т ЕАД бил уведомен за необходимостта от съгласуване на определените условия за присъединяване към разпределителна мрежа средно напрежение с оператора на преносната мрежа Електроенергиен системен оператор ЕАД, съгласно чл. 53 от Наредба 6. Във връзка с това Електроразпределение Север АД подало до EСО ЕАД писмо, като същото е уведомило, че за проучването е необходимо да се заплати цена в размер на 7 848 лв. с ДДС за промяна в условията за присъединяване на ЕЛ Тутракан 20 kV към ЗРУ 20 kV на п/ст Тутракан 110/20 kV, наложени промени от присъединяване на ФЕЦ с мощност 994 kW. С писмото изпратено до заявителя Пътперфект-Т ЕАД последният бил уведомен, че процедурата ще продължи след заплащането ѝ. На следващо място е установено, че във връзка с изложеното от Пътперфект-Т ЕАД до КЕВР е подадена жалба, по която е образувана преписка. Въз основа събраните данни и доказателства е прието Решение Ж-658 от 21.11.2022 г. на КЕВР, като в него е посочено, че от приложените към преписката доказателства, безспорно е видно, че Електроразпределение Север АД не е съобразил действията си със закона, поради което и са му дадени задължителни предписания. С оглед на установените факти и доказателства по делото, съдът е приел, че Решение Ж-658 от 21.11.2022 г. е издадено от компетентния държавен орган КЕВР, в рамките на правомощията му. На следващо място, след като е анализирал относимите разпоредби от ЗЕ, ЗЕВИ и Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съдът е направил извод, че Електроразпределение Север АД не е обосновала преценката си относно нивото на напрежение, на което трябва да бъде присъединена бъдещата ФЕЦ средно напрежение, а не ниско напрежение. Според съдът от първата инстанция са правилни и законосъобразни изводите на КЕВР, че определеното място за присъединяване към ЕЛ Тутракан 20 kV, друг електропровод за централата, различен от съществуващото присъединяване на обекта като клиент към ЕЛ Зафирово 20 kV, при заявените условия за производство за собствени нужди и отдаване на излишъци от енергия в мрежа, е технически неизпълнимо, тъй като точката за присъединяване трябва да е една и съща. За правилен е приел и извода, че изводната килия е преди мястото на присъединяване на ФЕЦ и за нейната реконструкция следва да се приложи чл. 116, ал. 3 от ЗЕ, като същата не е за сметка на присъединявания обект. Приел е, че в случая единственото възможно техническо решение е в изпълнение на чл. 94, ал. 1 от Наредба 6 - запазване на съществуващото мерене и място на присъединяване към ЕЛ Зафирово 20 kV и присъединяване на ФЕЦ към уредба ниско напрежение на съществуващия собствен БКТП. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЕВИ, АССГ е приел, че присъединяването следва се извърши по реда на Наредба 6, като становището трябва да се издаде на основание чл. 94, ал. 1 от Раздел IV на Глава пета от Наредба 6 за присъединяване към уредба ниско напрежение на съществуващия собствен БКТП, поради което и не е необходимо съгласуване с EСО ЕАД. Според съдът от първата инстанция е правилен извода на КЕВР, че Електроразпределение Север АД е допуснало неизпълнение на задълженията си по издадената му лицензия за разпределение на електрическата енергия, и по конкретно на чл.3.2.2 от Лицензията, според който лицензиантът осигурява неговите служители да изпълняват служебните си задължения коректно и да избират технически и технологични варианти, които създават най-малко неудобство за потребителите. Предложеният от мрежовия оператор вариант ФЕЦ да се присъедини към електроразпределителната мрежа на средно напрежение е обоснован единствено от неговия частен търговски интерес и не е в интерес на потребителите. В тази връзка съдът от първата инстанция е направил извод, че не е обоснована, както се посочи, необходимостта от съгласуване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на средно напрежение с ЕСО ЕАД съгласно чл. 53 от Наредба 6 и съответно утежняване на заявителя със заплащане на поисканата такса от 7748 лева на ЕСО ЕАД. Съдът е заключил, че КЕВР правилно е дала задължителни указания на Електроразпределение Север АД да издаде становище за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници фотоволтаична централа с мощност 994 kWp за собствени нужди и отдаване на излишъци от енергия в мрежата на фирма Пътперфект - Т ЕАД, с местонахождение в УПИ II 632, кв. 62 [населено място], общ. Тутракан, обл. Силистра, при условията на чл. 94, ал. 1 от Раздел IV към Глава пета на Наредба 6, защото в случая присъединяването на ФEЦ следва да се извърши именно по реда на Глава пета Ред за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, Раздел I Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 23, чл. 24, т. 2, 3, 4 и чл. 25 от Закона за енергията от възобновяеми източници от Наредба 6 от 24.02.2014 г. С оглед на гореизложеното, съдът е приел за законосъобразно оспореното решение на регулаторния орган, поради което е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата инстанция счита, че по делото липсва информация, съдът да е разполагал с необходимите технически познания за начина на функциониране на електроенергийната система в България, състоянието на мрежата, възможностите за присъединяване към нея, без неудобства за потребителите, за да прецени, без нужната експертна помощ обосноваността на тезите на спорещите страни. В решението си КЕВР формира изводи по технически и технологични положения, които човек, без нужните познания в тази област, няма как да прецени по същество. Същевременно, тезата на електроразпределителното дружество е противоположна на тази на КЕВР, но и тя е свързана с необходимост от специални знания, за да може да бъде преценена. Независимо, че правилно първоинстанционният съд е приел жалбата за допустима, същият е постановил необосновано решение, без нужната експертна помощ относно начина на функциониране на енергийната система в България, състоянието на мрежата, възможностите за присъединяване към нея, без неудобства за потребителите и в тази връзка извършване на задълбочена преценка на становищата на спорещите страни. В тази връзка, за да прецени първостепенния съд коя от двете тези е правилната, е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза с вещо лице, разполагащо с нужната компетентност и експертиза в областта на електроенергетиката. Съдът не е направил това, а е формирал извод в полза на една от двете тези, който няма как да се прецени като обоснован и правилен. Настоящата касационна инстанция счита, че в своето решение, първостепенния съд е повторил заключенията и изводите на КЕВР, приемайки, че електроразпределителното предприятие не е доказало своята теза, поради което тя е неправилна. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател за това, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до постановяването му в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Доколкото въобще решението съдържа мотивна част, изложеното като мотиви съставлява приповтаряне на мотивите на обжалвания пред съда административен акт, а не собствени такива, което води до извод за практическа липса на мотиви, тъй като съдът не е изложил собствени фактически установявания и собствени правни изводи относно приетите за установени факти. Освен че се е задоволил само с излагане на откъслечни факти, съдът не е анализирал същите. Първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил фактическите твърдения, правните доводи и възражения на страните. Един от спорните въпроси между страните пред КЕВР е, кой редът за присъединяване на заявената ФЕЦ, този по реда Глава пета или този по Глава четвърта от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи. На този въпрос КЕВР не е отговорила, както и не е посочила за присъединяването на какъв обект става въпрос и дали за него следва да се прилага или не, изключението на чл. 81, ал.1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. Видно от заявлението е, че ФЕЦ е с мощност 994 kW. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗЕВИ КЕВР одобрява ежегодно до 30 юни и публикува на интернет страницата си предвижданите електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение. Респективно, ако присъединяването на въпросният обект се обвързва с одобряваните ежегодно електрически мощности по реда на чл. 22 ЗЕВИ, липсват съображения на КЕВР, какви са одобрените предвиждания в тази насока за района и за нивата напрежение, в който се предвижда изграждането на въпросната ФЕЦ. В решението на КЕВР липсва и анализ, конкретно за електрическата мрежа ниско напрежение, обслужваща района на селището, в което ще се изгражда въпросната ФЕЦ и дали тя обективно има техническата възможност за обратни енергийни потоци, и ако съществува такава възможност, съществува ли опасност за сигурното й функциониране при допълнителното повишаване на мощността в посока средно напрежение. На следващо място настоящата инстанция счита, че липсва обосновка на извода, направен от КЕВР, защо с присъединяването на въпросната ФЕЦ към мрежата за ниско напрежение би се осъществила по-голяма защита на потребителите на тази мрежа. В тази връзка касационната инстанция счита още, че предмет на оспорване е неизпълнението на задълженията на лицензианта и предприетите от него действия, които не са в интерес на производителя и потребителите. Електроразпределение Север АД е приело, че ФЕЦ следва да се присъедини към електроразпределителната мрежа средно напрежение и на основание чл. 53, ал. 1 от Наредба 6 е изпратило до ЕСО ЕАД. Приетото от лицензианта становище за присъединяване към мрежа средно напрежение е в противоречие с неговото задължение да осъществява присъединяването с минимални икономически обосновани разходи и да прилага принципа на равнопоставеност за потребители от една и съща група, както и да отчита интересите на потребителите. На следващо място, настоящата касационна инстанция следва да отбележи, че съдът разполага с правомощието по чл. 171, ал. 2 от АПК да назначи служебно съответната съдебно-техническа експертиза. От друга страна, като не е попълнил делото с допустими и относими доказателства и не е назначил служебно необходимата СТЕ, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, неупражнявайки служебното начало в административния процес, вменено му в задължение съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК. Предвид изложеното, касационната жалба е основателна. Съдебното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на АССГ за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. ; Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение