Решение № 6955 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15679/2014 г.

Решение № 6955 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15679/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Красимир Тодоров Колев - инспектор звено "ПНП ППС" при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД гр. Велико Търново, против Решение № 438/10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 533/2014 г., по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменена по жалба на Павлин Недков Стоянов от гр. Велико Търново, принудителна административна мярка, наложена с констативен протокол № 2395/09.07.2014 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорената принудителна административна мярка бъде отхвъпрлена като неоснователна. Ответникът - Павлин Недков Стоянов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отменил като незаконосъобразна по жалба на Павлин Недков Стоянов принудителна административна мярка, наложена с констативен протокол № 2395/09.07.2014 г., на основание чл. 171, ал. 1, т. 5, б "б" от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не са били налице предвидените в закона предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Не са представени доказателства автомобилът да е създавал опасност за движението или да е правел невъзможно преминаването на другите участници. Решението е правилно. С оспореното решение първоинстанционния съд правилно е отменил като незаконосъобразна принудителната административна мярка (ПАМ) по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство (лек автомобил) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена с констативен протокол № 2395/09.07.2014 г. на Павлин Недков в град Велико Търново от инспектор ПНП-ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД - Велико Търново. В случая принудителната административна мярка е издадена в нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба е бил паркирал управлявания от него лек автомобил пред вход на гараж на ул. "Марно поле" № 32 в гр. Велико Търново. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП, преместване на моторно превозно средство се налага без знанието на собственика или водача, когато е паркирано в нарушение правилата на движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на МПС, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението. Видно от доказателствата по делото, такъв знак няма поставен, не се създава опасност или невъзможност за преминаването за другите участници в движението. Само за паркирането пред гараж законодателят не е предвидил прилагането на ПАМ, както и нормата на чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново също е неприложима. Поради това ПАМ "преместване на МПС" е наложена, без да са налице изискванията на закона за това. С констатацията, че ответникът по касационната жалба е бил паркирал автомобила пред гараж в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП е налице административно нарушение, за което е предвидено налагане само на наказание глоба, съгласно чл. 183, ал. 2, т. 1 или чл. 185 ЗДвП, но не и принудителна административна мярка. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Велико Търново съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника по касационна жалба следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение