Решение № 9192 от 19.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Лега Консулт ООД, подадена чрез пълномощника адв. Р. Ганчева, против Решение 108/08.04.2021 г., постановено по адм. дело 506/2020 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменен частично Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) 4926/28.08.2020 г., издаден от органи по приходите в Дирекция Местни приходи при Община Кюстендил, потвърден с Решение 1/12.10.2020 г. на Директора на Дирекция Местни приходи при Община Кюстендил. Като касационни основания в жабата се сочат неправилност на акта поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основното оплакване е за неправилно определена данъчна оценка на процесните недвижими имоти, което е довело до завишаване на установените ДНИ и ТБО. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал допълнителна задача по назначената експертиза, като не е съобразена значителната разлика между отчетната стойност на имотите и оценката, направена от данъчните органи. Твърди, че неправилно съдът е потвърдил определените за ТБО задължения, тъй като липсват доказателства услугите сметосъбиране, сметоизвозване, депониране и обработване на отпадъците да са реално предоставени. Оспорва допълнително определения депозит за вещото лице по делото. Моли за отмяна на оспорваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение. Ответникът - Директорът на Дирекция Местни приходи при Община Кюстендил, чрез пълномощника юрк. И. Арнаудова, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба. Моли да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, в съответствие с изискванията на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимост, валидност и съответствие на обжалвания акт с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Кюстендил е бил АУЗД 4926/28.08.2020 г., издаден от органи по приходите в Дирекция Местни приходи при Община Кюстендил, потвърден с Решение 1/12.10.2020 г. на Директора на Дирекция Местни приходи при Община Кюстендил, с който на дружеството са установени следните задължения: · За 2017 г. ДНИ в размер на 4 342,51 лв. главница и 1 316,74 лв. лихви и ТБО в размер на 4 174,02 лв. главница и 1 261,95 лв. лихви; · За 2018 г. ДНИ в размер на 4 339,77 лв. главница и 877,06 лв. лихви и ТБО в размер на 4 387,77 лв. главница и 886,75 лв. лихви; · За 2019 г. ДНИ в размер на 4 337,03 лв. главница и 437,31 лв. лихви и ТБО в размер на 4 385,03 лв. главница и 442,16 лв. лихви. Общият размер на установените с акта задължения възлиза на 31 118, 10 лв., от които 25 966,13 лв. главница и 5 221,97 лв. лихви. В хода на съдебното производство, административният съд е установил следното от фактическа страна: Дружеството е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 2382/30.06.2010 г., с която е деклариран недвижим имот, представляващ земя и 27 сгради, придобит чрез постановление за възлагане след проведен публичен търг. От страна на административния орган е представена справка (л. 83 85) за подлежащата на облагане основа, изготвена въз основа на Приложение 2 към ЗМДТ. Част от преписката са и декларации, подадени от управителя на Лега Консулт ООД, съгласно които е заявено, че за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството отпадъци. По делото е назначена и допусната съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда. Според заключението на експерта ДНИ и ТБО са определени въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот и данните в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ при съобразяване с правилото по чл. 21 от ЗМДТ. За да отмени процесния АУЗД частично, съдът, след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, е приел, че е допуснато нарушение на материалния закон при определяна на коригиращия коефициент за сгради 2, 8 и 11, което е довело до завишаване стойността на данъчната оценка на имота, в който смисъл е и заключението на вещото лице. Изложени са мотиви, че същественото различие между отчетната стойност и данъчната оценка на обектите в имота не обоснова незаконосъобразното определяне на оценката. Постановено е, че действителното фактическо състояние на обектите е критерий, относим към коефициента за индивидуални характеристики, но се удостоверява посредством протокол по чл. 8, таблица 7, б. а от Приложение 2 по инициатива на собственика, какъвто по делото липсва, поради което правилно органът се е съобразил с данните от подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В заключение е възприето, че коректната данъчна оценка на имота, представляваща основа за установяване на задълженията, е тази, изчислена от вещото лице, а именно: за 2017 г. 3 036 077,23 лв.; за 2018 г. 3 034 117,34 лв. и за 2019 г. 3 032 157,45 лв. Поради това е прието, че АУЗД следва да се отмени за размера над разликата между данъчната оценка, определена от органа, и тази според назначената експертиза, в частта на ДНИ и ТБО по отношение на компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Настоящата касационна инстанция намира за основателен доводът на касатора, че оспореното от него първоинстанционно решение е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за назначаване на комплексна икономическа и техническа експертиза с мотиви че фактическото състояние на сградите е неотносимо към критериите за формиране на данъчната им оценка. Спорният и пред настоящата инстанция въпрос се свежда до размера на обложената данъчна основа и това как и правилно ли е определен същият. В тази връзка, принципно правилни се явяват изложените в решението на административния съд доводи относно обстоятелството, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, изготвена съгласно Приложение 2. По делото безспорно е установено, че отчетната стойност на имота в АУЗД е съобразена с посочените в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ данни. Също така в преписката не се съдържа протокол по чл. 8, таблица 7, б. а от Приложение 2 относно действителното фактическо състояние на обектите, който критерий е относим към коефициента за индивидуални характеристики, нито дружеството твърди да е подавало такъв. Въпреки това обаче, в конкретния случай, е налице драстична разлика между отчетната стойност на имота и определената от административния орган данъчна оценка, а именно: общата отчетна стойност на имота е в размер на 492 158,84 лв. за всяка от годините, а данъчната оценка 3 101 795,10 лв. за 2017 г.; 3 099 835,20 лв. за 2018 г. и 3 097 875,40 лв. за 2019 г. Разликата между отчетната стойност на имота и определената данъчна оценка е над 6 пъти за всяка от годините, поради което не би могло да се приеме, че установените с АУЗД задължения са целесъобразно и правилно определени. Настоящият съдебен състав споделя изложените в касационната жалба оплаквания, като счита, че за правилното разрешаване на спора е необходимо да се назначи комплексна съдебно-икономическа и техническа експертиза, заключението по която да установи действителното състояние на всеки от обектите и как то се отразява на данъчната оценка на имота. Една част от установените задължения за ТБО за всяка от годините включват еднократна такса в размер на 48 лв. за събиране и извозване на отпадъци за деклариран 1 брой кофа, но в другата част определените задължения са изчислени, като се умножи данъчната основа по 1,4 промила, поради това следва извод, че решението следва да се отмени и в частта, с която е определена ТБО, тъй като размерът на сумата е пряко свързан с подлежащите на установяване обстоятелства при повторното разглеждане на спора. При повторното разглеждане на делото на основание чл.171, ал.2 от АПК съдът следва да назначи комплексна съдебно-икономическа и техническа експертиза със задача вещото лице след като установи действителното състояние на всеки от обектите да определи нова данъчна оценка и въз основа на нея да изчисли дължимите ДНИ и ТБО за процесните периоди от време, въз основа на която да извърши преценка относно материалната законосъобразност на процесния акт и съответствието му с целта на закона. На основание чл.226, ал.3 АПК съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за разноски за водене на делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,