Решение № 326 от 30.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 327/2009 г.

Решение № 326 от 30.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 327/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на Глава ХХХIII от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 53 от 16 февруари 2009 г. на Софийски градски съд, НК, 28 състав, в частта й, с която на осъдения О. г. С., при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, са определени общи наказания за три съвкупности от престъпления, за които той е осъден с шест влезли в законна сила присъди. Твърди се, че съвкупностите са формирани неправилно, защото не е спазен принципът за определянето им при най-благоприятния за осъдения вариант, което ангажира основанието за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане за законосъобразно групиране на престъпленията и определяне на общите наказания за тях.

В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор при посоченото в него основание за възобновяване на делото и отправено до съда искане.

Осъденият С. участва лично и с назначения от съда за негов служебен защитник адвокат А, която изразява становище за основателност на искането на Главния прокурор и отмяна на присъдата в атакуваната й част. Представя писмени бележки с доводи в подкрепа на становището си. Осъденият С. също намира искането за основателно и претендира неговото уважаване.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

С атакуваната присъда, постановена по нохд № 3652/2008 г., Софийският градски съд е ангажирал наказателната отговорност на О. Г. С. за извършено от него на 14.06.2007 г., в гр. С., при условията на опасен рецидив, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 3 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване. Оправдан е по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК - за това, отнемането на чуждите движими вещи да е извършено чрез употреба на сила.

Със същата присъда, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на С. общи наказания за формираните от него три съвкупности от престъпления, за които той е осъден с шест влезли в законна сила присъди, както следва:

• две години и шест месеца лишаване от свобода за престъпленията по настоящето дело и по нохд № 12109/2008 г. на Софийски районен съд (СРС),

• една година и осем месеца лишаване от свобода за престъпленията, за които е осъден по нохд № 539/2007 г. на СРС и нохд № 2456/2005 г.на Военен съд - гр. С. и

• пет месеца лишаване от свобода за престъпленията, за които е осъден по нохд № 11574/2006 г. на СРС и нохд № 8773/2007 г. на същия съд.

Съдът е постановил всяко от така определените три общи наказания да бъде изтърпяно поотделно. Определил е първоначалния режим на изтърпяване на всяко от тях. При условията на чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал изтърпяната част от наказанието по нохд № 2456/2005 г. на ВС - гр. С., включено във втората съвкупност.

Присъдил е направените по делото разноски, като ги е възложил в тежест на осъдения С.

Присъдата не е атакувана по реда на въззивното обжалване и е влязла в законна сила на 04.03.2009 г.

Искането е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество, то е основателно.

Формирането от съда по описания начин на три съвкупности от престъпленията, за които С. е осъден с влезли в законна сила присъди, е неправилно и незаконосъобразно.

Видно от приложената по делото актуална справка за съдимост (л. 13 - 14 от съдебното дело), С. е осъждан с пет влезли в законна сила присъди, извън осъждането му по настоящето наказателно производство - по нох дела № № № 2456/2005 г. на Сливенския военен съд, 11574/2006 г., 539/2007 година, 8773/2007 г. и 12109/2008 г., последните четири на СРС.

При наличните по делото данни за цялостната престъпна дейност на осъдения С. до момента, определените с атакуваната присъда общи наказания не държат сметка за част от правилата за съвкупността, а именно:

Известно е, че съвкупността по смисъла на НК е съвкупност от престъпленията, а не от осъжданията и че преценката за приложимост на правилата й се прави към момента на извършване на деянията, съставляващи престъпления по нашия наказателен закон.

Известно е също, че при съотношение на отделните престъпления помежду им като съвкупност и рецидив, общото наказание се определя по правилата на съвкупността за онези престъпления, за които са налице условията за това, като те се групират по начин, който е най-благоприятен за осъденото лице. Това е в съгласие с общия принцип в наказателното право, че при възможни няколко законни решения на даден въпрос, който засяга интересите на подсъдимия, този въпрос следва да се реши по начин,, който е най-изгоден за него (в този смисъл вж. ППВС № 4/1965 г., т. 9, ТР № 9/1960 г.).

Съобразно тези правила, съдът е следвало да определи съвкупност от престъпленията, предмет на осъжданията на С. по нох дела № № № 8773/2007 година, 12109/2008 г. и 3652/2008 г. с общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода и съвкупност от престъпленията по нох дела № № 2456/2005 г. и 539/2007 г. с общо наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода. Наказанието от три месеца лишаване от свобода по нохд № 11574/2006 г. следва да бъде изтърпяно отделно. При това положение общо наказанието за всички престъпления, което ще следва да изтърпи осъденият, е с два месеца по-малко от това, получено при формираните от съда съвкупности от престъпления.

Като не е процедирал по този начин, съдът е нарушил материалния закон и е определил на осъдения С. съвкупности от престъпления не при най-благоприятното за него съчетание. Това предпоставя отмяна на атакуваната присъда в частта й за определяне на общи наказания на С. за престъпленията, предмет на осъжданията му с шестте влезли в законна сила присъди, и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да формира точно съвкупностите от престъпления по правилата на чл. 25, ал. 1 от НК и при най-благоприятното за осъдения съчетание и да определи наказания в размер на най-тежкото измежду тях, като освен това съобрази, че приспадането на изтърпяно наказание, изцяло или отчасти, по една или няколко присъди за престъпленията от съвкупността, на основание чл. 25, ал. 2 НК, е възможно именно и само за включените в съвкупността.

След като дефинира точно параметрите на съвкупностите и определи общото наказание за всяка от тях, едва тогава следва да прецени наличието/липсата на предпоставките на чл. 24 от НК, каквато претенция съдържа искането на Главния прокурор.

С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение