Решение № 3907 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11870/2009 г.

Решение № 3907 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11870/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Началника на Митница Пловдив и Директора на РМД-Пловдив, подадена чрез процесуалния им представител юрк. Василева, срещу решение № 986/15.07.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 979/2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 501/10.03.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0293/11.04.08 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, по делото е установено, че процесните фактури са издадени от "БМД"-ЕООД на "ЗИМ"-ЕООД, с което е отпаднало условието на доставката "DDU - Солун". Фактурите са представени в оригинал с прикрепени към тях касови бележки, което доказва извършеното плащане по тях от "ЗИМ"-ЕООД. Неправилно съдът е приел, че подписът на получател върху фактурите е задължителен техен реквизит. Поради това, законосъобразно при определяне на митническата стойност е прибавена и стойността на транспорта по тези фактури. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ"-ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ"-ЕООД - гр. Пловдив оспорва същата чрез процесуалните си представители адв. Рискова и адв. Иванов в писмено становище. Заинт. страна - ТД на НАП - гр. Пловдив - не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било решение за промяна на митническа стойност № 501/10.03.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0293/11.04.08 г., с което сумата 3412.19 лв. по фактура № 05-09-11-I от 29.09. 2005 г. и сумата 1433.62 лв. по фактура № 05-09-11-II от 29.09.05 г. е прибавена към митническата стойност по ЕАД № 3000/4-53914/27.09.05 г. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а" от Закона за митниците /ЗМ/ и са определени на "ЗИМ" - ЕООД допълнителни задължения в общ размер 1310 лв., от които мито - 290 лв. и ДДС - 1020 лв. ведно със законната лихва от 27.09.05 г. до датата на плащането. За да отмени решението на Началника на Митница Пловдив, административният съд е изложил следните съображения: Няма спор между страните, че дружеството-жалбоподател е осъществило внос на стоки от Дубай чрез ЕАД № 3000/4-53914/27.09.05 г. Основният спорен въпрос е свързан с това дали разходите за транспорт от Дубай до Солун по фактури с № № 05-09-11-I от 29.09. 2005 г. и 05-09-11-II от 29.09.05 г. следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а" от ЗМ. Видно от договора с дата 07.01.2004 г., сключен между жалбоподателя и JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C., Дубай, ОАЕ, доставчикът се задължава да осъществи доставката на стоките при условие "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Това условие е включено в представената по делото търговса фактура № 5814 от 01.09.05 г. за продажбата на стоките и е посочено в оформения от жалбоподателя ЕАД. В приложените по делото фактури с № № 05-09-11-I от 29.09. 2005 г. и 05-09-11-II от 29.09.05 г., издадени от "БМД"-ЕООД, като получател е посочено не дружеството - жалбоподател "ЗИМ"-ЕООД, а JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че в счетоводството на "БМД"-ЕООД фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 501 "Каса във валута" и по кредита на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги" и са намерили отражение по сметка 411 "Клиенти" по партидата на JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C. Изложеното дава основание да се приеме, че е изпълнено условието на доставката "DDU - Солун", според което транспортните разходи във връзка с доставката на стоките до Солун са за сметка на продавача и не се дължат от купувача. Оспореното решение № 501/10.03.08 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Така постановеното решение е правилно. Митническите органи не оспорват, че съгласно сключения между "ЗИМ"-ЕООД и JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C. на 07.01.2004 г. договор, второто дружество е поело задължението да осигури пластмасови и плюшени играчки, керамични декорации и др. при условия на доставката - "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Условието за доставка на стоката в Солун фигурира и в издадената на "ЗИМ"-ЕООД търговска фактура № 5814 от 01.09.05 г. за продажбата на стоките. Спорът между страните се свежда до това от кого действително са заплатени транспортните разходи за доставката на стоките от Дубай до Солун. Във връзка с този международен транспорт от Дубай до Солун "Българско морско дружество" - ЕООД е издало INVOICE № 05-09-11-I от 29.09.05 г. на стойност 2100 USD /левова равностойност 3412.19 лв./ с получател JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C. - DUBAI, UAE, представена в оригинал, както и INVOICE № 05-09-11-II от 29.09.05 г. с получател JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C. - DUBAI, UAE на стойност 733 EURO /левова равностойност 1433.62 лв./ От така представените доказателства не може да се направи обоснован и категоричен извод за това, че стойността на транспорта от Дубай до Солун е заплатена от "ЗИМ"-ЕООД, както са приели митническите органи. Видно от представените фактури, получател на транспортната услуга не е това дружество, а JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C. В приложените към фактурите приходни касови ордери във валута е посочено, че сумата е получена от JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C., а според заключението на вещото лице по назначената ССЕ, плащането е отразено по сметка 411 "Клиенти" по партидата на същото дружество. От прикрепените към фактурите фискални бонове също не се установява плащането да е осъществено от "ЗИМ"-ЕООД. С оглед на изложеното, правилни са изводите на административния съд, че транспортните разходи от Дубай до Солун са за сметка на JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C. и незаконосъобразно с обжалваното решение на Началника на Митница Пловдив са включени в митническата стойност по процесния ЕАД. Неправилно се твърди в касационната жалба, че процесните фактури са издадени от "БМД" - ЕООД на "ЗИМ" - ЕООД, както и че митническата стойност е определена по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ - внос на идентични стоки. Това правно основание не е обсъждано и не е посочено нито в решението на Началника на Митница Пловдив, нито в потвърждаващото го решение на Директора на РМД. В изложената в тези решения фактическа обстановка липсват констатации за осъществен внос на идентични стоки. При този изход на делото, основателна е претенцията на ответника "ЗИМ"-ЕООД за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, определено на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 150 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение