Решение № 12161 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 691/2016 г.

Решение № 12161 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 691/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ц. Л. Ц. от гр. С., чрез процесуалния й представител адвокат Х. Т. против решение № 6610 от 30.10.2015 г., постановено по адм. дело № 8965/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/1287 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът -Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", редовно призован, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо с изх № 02-220-6500/1287 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2013 г. С процесното писмо е отказано финансово подпомагане по подаденото от Ц. Ц. заявление за подпомагане с УИН 22/110613/52635 и УРН 558283 за кампания 2013 г. по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 786.94 лв. и по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 645.81 лв., издадено на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП; чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и на чл. 58 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателката е подала заявление за кампания 2013 г., с което е заявила за подпомагане по СЕПП и НР1 5 парцела с обща площ 2,54 ха, находящи се в землището на с. Б., община Р., а два от тях с обща площ 1,09 ха са заявени и по СНДП. При извършени проверки е установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски производител, за което Ц. е била уведомена. Декларации за изясняване на принадлежност на площи са подадени и от други двама земеделци, с които е установено застъпването. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е потвърдила, че са налице недопустими за подпомагане и по двете мерки площи в размер на 0,56 ха - застъпени площи от повече от един земеделски стопанин. Вещото лице е посочило, че за застъпените площи за БЗС 02960-101-2-5 като неразрешена площ за Ц. е останала цялата заявена площ от 0,61 ха, но след провеждане на процедурата по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми за директни плащания /в приложимата и редакция, ДВ, бр. 22 от 11.03.2014 г./ и установени допустими свободни площи в БЗС за касаторката застъпената площ е редуцирана до 0,09 ха. По отношение на другия БЗС 02960-125-1-5 недопустимите площи са 0,47 ха, тъй като е установено застъпване върху три кадастрални имота със земеделския стопанин ЕТ "Проминвест - М. Я.". Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея не променя изчисленията, направени от ДФЗ. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане и по тези съображения е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо на ДФ "Земеделие" за наддекларирани площи по СЕПП и НР1, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената от земеделския стопанин жалба. Обжалваното решение е правилно. Основанията за отказ за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ са посочени в чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. Както правилно е приел административният съд, отказът за финансово подпомагане по СЕПП се основава на констатациите, че кандидатът е заявил площи, които се застъпват, като застъпването не е отстранено /чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП/. По отношение на плащанията за природни ограничения в планинските райони, подпомагането е било отказано на основание чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. поради това, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Първоинстанционният съд е приложил правилно закона като видно от представените по делото документи административният орган е изпратил уведомително писмо до Ц. за площи декларирани от повече от един кандидат, по което същата е декларирала, че се отказва за БЗС 02960-125-1, а за БЗС 02960-101-2 е представила договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ. За този имот обаче е представен от другия земеделски стопанин - "Б.-Г." ЕООД договор за наем на същия имот, сключен между него и Ц. Ц.. Поради наличие на два представени документа за право на ползване на имота ДФЗ-РА е оставила застъпването като неразрешено. Според чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/27.02.2009 г., когато двама или повече кандидати представят документи за правото на ползване за една и съща площ Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. По делото е установено, че за имотите, които са заявени от касатора има застъпване с други земеделски производители, за които има представени документи за правно основание за ползване, но застъпването не може да бъде отстранено от което следва, че процедурата по чл. 17, ал. 7 от горепосочената Наредба е спазена. По делото липсва спор, че при извършените кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти са констатирани описаните по-горе застъпвания. В тази връзка и по повод изпратените на земеделските производители, уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, всеки от тях е потвърдил застъпванията, представяйки документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените от тях земеделски земи. Сключените договори за наем и за покупко-продажба сочат на наличен спор за правото на ползване на определени имоти, възникнал между частно правни субекти, който нито административния орган, нито съдът в административния процес е компетентен да разреши, поради което и поисканата от Ц. графическа експертиза е отхвърлена от съда. Единствената възможност в този случай е да се приеме, че производителите не са доказали правото си на ползване върху процесните БЗС. П. изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства и с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателката не е опровергала констатациите на административния орган, които се подкрепят от заключението на назначената по делото експертиза. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че изслушването на назначената СТЕ е извършено в нарушение на закона, тъй като на Ц. не е била дадена възможност да вземе отношение по нея или да я оспори. В съдебно заседание, проведено на 04.03.2015 г. по адм. дело № 8965/2014 г., на което е прието заключението на вещото лице Ц. не е присъствала, за което е представила болничен лист. В същото заседание по подадена нейна молба е назначена допълнителна СТЕ, което заключение е било прието от съда. Твърдяното от Ц. нарушение е преодоляно с назначената повторна СТЕ и дадената й възможност да зададе въпросите си в следващо съдебно заседание. Както потвърждава вещото лице, общият размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР1 е 0,56 хектара или 28.28%. Поради това административният орган е отказал изцяло финансово подпомагане, позовавайки се на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., който предвижда, че ако разликата между декларираната площ, която е недопустима за подпомагане, и определената площ е по-голяма от 20%, не се отпуска помощ за въпросната група култури. В конкретния случай намалената финансова помощ е основана на установената за недопустима площ по СЕПП и по НР1, поради което правилно е приложен материалния закон и с оглед установените наддекларирани земеделски площи по СЕПП и НР1 в размер на над 20%, правилно е отказана субсидия по СЕПП в размер на 786.94 лв. и по НР1 в размер на 645.81 лв. Определеният размер на оторизираната сума е 0 - при отчитане на санкционираната площ, като не се изплаща субсидия за годината. Административният съд е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспорения административен акт. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение