Решение № 11471 от 13.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на АННА ТРЕЙДИНГ КОМПАНИ ООД гр. София подадена чрез адв. Наумов, срещу Решение 2241/05.04.2022г. постановено по адм. дело 10320/2021г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221020006362-091-001/12.05.2021 г., издаден от М. Станулова орган, възложил ревизията и Б. Михайлова ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1319/25.08.2021 г. на Заместник-директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че извода на административния съд, за това че процесните доставки не са реално извършени е в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорват се и твърденията на приходните органи за наличие на данъчна измама, в която дружеството да е участвало. Иска се отмяна на решението и ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Иванова, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, приема жалбата за процесуално допустима, а по същество за основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на АННА ТРЕЙДИНГ КОМПАНИ ЕООД против Ревизионен акт / Р-22221020006362-091-001/12.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1319/25.08.2021 г. на Заместник-директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, при ЦУ на НАП, с който по отношение на дружеството са установени допълнителни задължения в размер на 28 879, 76 лева, в т. ч. за ДДС 25 235, 40 лв. и лихви 3 644, 36 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.05.2019г. и от 01.08.2019г. до 21.12.2019г. по издадени фактури от АЛЕКСАНДРОВА ЛОДЖИСТИК ЕООД, БОЛДИ ТРАНСПОРТ ЕООД, МИЛКИ БИО БЪЛГАРИЯ ЕООД и АЛЕКСАНДЪР ЛОДЖИСТИК ЕООД. Административния съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, изготвен е в предвидената в чл. 120 ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, мотивиран е подробно, като неразделна част от него е и ревизионният доклад, където са подробно изложени фактическите констатации и съображения на ревизиращия екип. Съдът не е констатирал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата, административния съд е установил, че ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от АЛЕКСАНДРОВА ЛОДЖИСТИК ЕООД с предмет на фактурите - млечен продукт с растителни мазнини. По отношение на тези доставки дружеството е декларирало ВОД към гръцки търговци. Съдът е приел, че независимо, че по процесните фактури от този доставчик са представени доказателства - договор, приемо-предавателни протоколи, счетоводни документи, не може да се приеме, че същите удостоверяват реално извършени доставки, тъй като липсват доказателства за реално получени стоки от доставчиците на АЛЕКСАНДРОВА ЛОДЖИСТИК ЕООД, т.е. очевидно не е доказан произхода на стоките. По отношение на доставките по фактури, издадени от БОЛДИ ТРАНСПОРТ ЕООД, МИЛКИ БИО БЪЛГАРИЯ ЕООД и АЛЕКСАНДЪР ЛОДЖИСТИК ЕООД, първоинстанционния съд е счел, че правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като услугите по фактурите, издадени от тези доставчици не са били предмет на последващи облагаеми доставки, каквото е изискването на чл. 69 и сл. от ЗДДС. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Спор по фактите между страните не е формиран. Основната дейност на АННА ТРЕЙДИНГ КОМПАНИ ЕООД е търговия с млечни продукти. Упражняваната дейност се осъществявала в офис в гр. София, като дружеството е наело и хладилен склад по договор за наем от 13.10.2017г. През периодите на ревизията дружеството е декларирало стоки, придобити от АЛЕКСАНДРОВА ЛОДЖИСТИК ЕООД. Предмет на фактурите е млечен продукт с растителни мазнини и по тях ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Както е посочено от ревизиращите органи, фактурите са осчетоводени и са придружени с приемо-предавателни протоколи, като е представен и договор от 07.01.2019г. Фактурите са осчетоводени и при доставчика, който е представил доказателства за произход на стоките, но именно тези доказателства са приети от страна на ревизиращите органи за недостатъчни да установят произхода на стоката, продадена от АЛЕКСАНДРОВА ЛОДЖИСТИК ЕООД на АННА ТРЕЙДИНГ КОМПАНИ ЕООД. Правилно административния съд е приел, че осъществяването на доставки на услуги и стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. През ревизирания период дружеството е отразило получени доставки, свързани с декларираната дейност. По отношение на тези доставки, преценката на административния съд за липса на реалност е неправилна. Видно е от доказателствата по делото, за спорните доставки са издадени фактури, като към всяка от тях са налични приемо-предавателни протоколи, същите са осчетоводени и е извършено плащане в брой. От приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е налице сходство между получените от дружеството стоки и последвалите ВОД с получател гръцки търговци. Предвид изложеното и с оглед представените преки и косвени доказателства, обуславящи действителното извършване на сделките, неоснователни и в противоречие с трайната практика на ВАС и СЕС са изводите на съда свързани с неустановения произход на стоката. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произхода на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Всъщност всички изложени съображения относно доказателствата за произхода на стоките сочат на твърдения от страна на приходните органи за наличието на схема за данъчна измама/злоупотреба, в която ревизираното лице участва, но тези твърдения следва да бъдат установени въз основа на обективни данни от страна на ответника, които също така еднозначно да сочат, че на ревизираното лице са били известни обстоятелствата за некоректно поведение на прекия му доставчик, за намерение за увреда на публичния фискален интерес, а такива доказателства по делото не са ангажирани по отношение на спорните доставки. На следващо място, представени са още в хода на ревизията от ревизираното дружество международни товарителници, фактури за осъществени ВОД и писмени потвърждения с получател гръцки търговци, с предмет на доставките, който е идентичен с този по процесните фактури. Всички тези доказателства, неоспорени от ответника и обсъдени от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза водят до извод за последващата реализация на стоките. Неправилно тези доказателства не са кредитирани от съда като доказателства установяващи както реалността на процесните доставки, така и последващата реализация на стоките от съда. По отношение доставките на БОЛДИ ТРАНСПОРТ ЕООД, МИЛКИ БИО БЪЛГАРИЯ ЕООД и АЛЕКСАНДЪР ЛОДЖИСТИК ЕООД, първоинстанционния съд неправилно е приел че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Този извод на съда и изводите на администрацията са немотивирани, а доколкото услугите по транспорт, пренареждане на пелети и складиране са свързани с последваща реализация на доставки от страна на ревизираното лице, то не е налице основание да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което страда от посочените по-горе касационни пороци и като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по изяснения от фактическа страна спор, с което оспореният ревизионен акт бъде отменен. С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за внесена държавна такса в размер на 281.04 лева (50 лева за производството пред административния съд и 231.04 лева за касационното производство), както и за възнаграждение на вещо лице в размер на 900 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение