Решение № 4960 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2012 г.

Решение № 4960 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане (молба) на Иванка Борисова Маджарова, от с. Бяга, обл. Пазарджишка, и Йорданка Георгиева Ушева, от гр. Пещера, за отмяна на влязлото в сила Определение № 493 от 25.09.2007 г. по адм. дело № 464/2007 г. на Административен съд Пазарджик. Като основание за отмяна в искането се сочи чл. 239, т. 1 АПК. Представя се удостоверение за търпимост № ТСУ-12/27.04.2012 г., издадено от гл. архитект на Община Брацигово, като се твърди, че същото представлява ново писмено доказателство, респ. ново обстоятелство от съществено значение за издаването на съдебния акт, което при решаването на въпроса от административния орган не е могло да бъде известно на страната в административното производство, респ. което при решаване на делото не е могло да бъде известно на страната. Ответникът - началникът на РДНСК Пазарджик, представя писмено възражение и поддържа неоснователност на искането. Върховният административен съд, Второ отделение, намира искането за процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения. С определението, чиято отмяна се иска, на основание чл. 158, ал. 3 АПК Пазарджишкият административен съд оставя без разглеждане жалбата на Георги Кръстанов Маджаров, от с. Бяга, обл. Пазарджишка, против заповед № ДК-02-ПЗ-01 от 26.06.2007 г. на началника на РДНСК гр. Пазарджик, като нередовна. Определението като необжалвано е влязло в сила. Отмяната на влезли в сила съдебни решения и определения е извънреден способ за защита срещу съдебни актове, когато новите обстоятелства и новите писмени доказателства от съществено значение за делото не са могли да бъдат известни на страната по делото. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на невиновна и обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини, т. е. въпреки полагането на дължимата грижа за защита на интересите й в хода на съдебното производство. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен. Другото кумулативно дадено в цитираната норма изискване е тези обстоятелства да са от съществено значение за делото. В настоящото производство се представя удостоверение № ТСУ-12 от 27.04.2012 г., издадено от гл. архитект на Община Брацигово, за търпимост на обект "Масивен гараж", находящ се в УПИ ХIХ - 414, в кв- 36А по плана на с. Бяга, общ. Брацигово. Това доказателство не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като е издадено след постановяването на определението, чиято отмяна се иска. Законовият текст изисква приложеното към искането писмено доказателство да е ново по смисъла на цитираната разпоредила, а не новосъздадено. Дори да се приеме, че представеното писмено доказателство удостоверява обстоятелство, съществувало към момента на издаване на административния акт (факта, че строежът е търпим), то същото не е основание за отмяна на влязлото в сила определение, защото не е от съществено значение за делото. Установяването на това обстоятелство по делото не би довело до различен резултат по спора, предмет на делото. Удостоверението за търпимост, респ. обстоятелството, че обектът е в режим на търпимост, не променят решаващия извод на съда за нередовност на жалбата, респ. за наличието на хипотезата по чл. 158, ал. 3 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане. Съдът е приел, че се касае за недопустимо съдебно производство и приложеното доказателство по никакъв начин не може да повлияе на решаването на спора по същество, а така също е неотносимо към преценката за редовността на жалбата. Следователно представеното доказателство и удостовереното с него обстоятелство не са от съществено значение за делото и като такива не са основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила определение. По изложените съображения следва да се приеме, че искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,