Решение № 6318 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12038/2012 г.

Решение № 6318 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12038/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 104 от ЗАДС. Образувано е по жалба на "Тим Ер" ЕООД, представен от адв. Дочев, срещу решение № 4037/13.07.2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 1979/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 1/1/37 от 4.11.2011 г., издаден от митнически орган в Митница Русе. Касаторът сочи трите категории основания за неправилност на първоинстанционния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Отрича предпоставките за провеждане по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК на ревизията, приключила с оспорения РА. Оспорва изводите на съда относно правомерното установяване на задължения за акциз. Иска отмяната на решението и решаване на спора по същество с отмяна на административния акт, а в условията на евентуалност - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касация директора на Агенция "Митници" отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспореното пред АССГ ревизионен акт е установено задължение на "Тим Ер" ЕООД за акциз в размер на 36 039.22 лева за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г. и закъснителна лихва 4 083.44 лева. Утежняващият административен акт е мотивиран с установявания за използването от ревизирането лице на енергийни продукти, за които е освободен от акциз краен потребител, за цели различни от тези посочени в удостоверението. Този начин на използване на енергийните продукти е квалифициран като освобождаване за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК с обосноваване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и данъчна основа, определена по критериите на чл. 122, ал. 2, т. 16 от ДОПК. Изводите по фактите и правото на АССГ съответстват на тези на митническата администрация. Като безспорни е определил съда фактите за наличието на качеството освободен от акциз краен потребител у жалбоподателя, отразено в удостоверение № BG004000Е0013/25.09.2006 г. Правото на освобождаване от акциз е за авиационен бензин, безоловен бензин и оловосъдържащ бензин за извършване на авиохимическа обработка на селскостопански площи. Дружеството притежава и свидетелство за авиационен оператор. Според съда, въпреки нарочните искания на администрацията, адресирани до данъчния субект, не са представени документи от значение за определяне на основата за данъчно облагане, поради което са установени обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК с последица презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК за достоверност на фактическите констатации по РА. Изводите за нередовно водено счетоводство са подкрепени и с позоваване на ССЕ. Първостепенният съд е изследвал по отчетни тримесечни периоди съответствието на посоченото в рекапитулативната декларация по чл. 89, ал. 1 от ППЗАДС количество енергийни продукти с установеното при ревизията потребено за целите по удостоверението за освободен от акциз краен потребител, като не е установил разлики относно твърдяното от митническите органи разминаване. Обсъден източник на несъответствието е изписването на горивото за услуги извършени и фактурирани през предходни отчетни периоди. Съдът е отрекъл счетоводната отчетност на дружеството да е водено в съответствие с изискванията на чл. 88, ал. 6 от ЗАДС и чл. 86, ал. 1 от ППЗАДС. Допълнителни аргументи за неустановеното ползване на енергийните продукти за целите по удостоверението съдът е формулирал с препратки към чл. 20, ал. 1 от Наредба № 22/21.07.1999 г. за извършване на полети във въздушното пространство и от/до летищата на РБ, който поставя изискване за предоставяне на информация от командира на въздухоплавателното средство до органа за полетно информационно обслужване за извършваните вътрешни полети. Съждения в същата посока са основани на липсата на планове за АХР по чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 24/2000 г. за издаване свидетелства на авиационните оператори, извършващи специализирани авиационни работи, както и на ежемесечни доклади за фактическото полетно време по чл. 31, ал. 3 от същата наредба. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Отнесения пред административния съд е по правото и по фактите. Изцяло фактическо е несъгласието на страните относно употребеното от касатора количество енергийни продукти по отчетни периоди за целите по издаденото му удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Споделяйки констатациите на митническата администрация относно това количество съдът се е съобразил както с процесуалните правила /включително тези за разпределението на доказателствената тежест/, така и с правилата на логиката и опита. За да приеме разместването с презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК на доказателствената тежест, съдът е обосновал установяването на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Спецификата на дейността авиационния оператор по извършване на авиохимична работа предполага изготвянето на редица писмени актове - планове за АХР и ежемесечни доклади за фактическото полетно време, както и предаването на информация по чл. чл. 20, ал. 1 от Наредба № 22/21.07.1999 г. за извършване на полети във въздушното пространство и от/до летищата на РБ до органа за полетно информационно обслужване на въздушното движение към ГД РВД /информацията включва начало, край и брой на полетите - чл. 20, ал. 2 от наредбата/. Т. е правомерното извършване на АХР оставя информационна следа за времето и продължителността на полетите, което при яснотата на разходната норма, прави определяемо количеството гориво, използвано от авиационния оператор. В същото време надлежното изготвяне на актовете и информацията от авиационния оператор са предпоставка за разграничаване на използване на горивото за целите по удостоверението за освободен от акциз краен потребител и използването за други цели. Отсъствието на актовете и на информацията сочи на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Затова и констатациите по РА относно целенасочено и нецеленасочено потребените количества енергийни продукти се ползват от презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Тези констатации не са опровергани от касатора. Потребяването на енергийни продукти от освободен от акциз краен потребител за цели различни от посочените в удостоверението е хипотеза на освобождаване за потребление - чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС и е юридически факт, пораждащ задължението за заплащане на акциз по чл. 20, ал. 1 от ЗАДС. Според чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗАДС субект на задължението за внасяне на акциза е потребилият за различни цели енергийните продукти освободен от акциз краен потребител. Срокът за внасяне на акциза е 14-дневен и тече от датата на потреблението на продуктите. Внасянето на акциза е опосредено от подаването на акцизна декларация по чл. 87, ал. 6 от ЗАДС и чл. 82, ал. 2, т. 3 от ППЗАДС. Чрез констатациите по критериите на чл. 122, ал. 2, т. 16 от ДОПК за количество в литри потребени за различни цели енергийни продукти е определена данъчната основа по чл. 28, т. 6 от ЗАДС и към нея е отнесена акцизната ставка. При съществуването на главното задължение за акциз и определеният с чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗАДС момент на изискуемостта на задължението, от забавата на задълженото лице следва и акцесорното задължение за лихви по чл. 175, ал. 1 от ЗАДС. Установяването с РА на задължение за акциз по отношение на освободени от този данък енергийни продукти заради нецеленасоченото им ползване е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу РА с първоинстанционното решение - правилно. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение