Решение № 6569 от 20.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от директора Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив, чрез главен юрисконсулт Г. Вълчанова, против Решение 1308/04.07.2022 г., постановено по административно дело 2935/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на С. Тодорова е отменено Решение 2153-15-372/26.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/ Протокол N01310/11.08.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, административната преписка е изпратена на административния орган за постановяване на акт по направеното пред него искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по молбата на С. Тодорова съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Тодорова, чрез пълномощника адвокат Ч. Христозов, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на Административен съд Пловдив, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. По делото е установено, че С. Тодорова е подала заявление вх. Ц2ИЗ-15-2738/18.08.2020 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО, като изрично е заявила, че желае отпускане на пенсия по чл. 69 б или по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО. По представените със заявлението документи, на жалбоподателката е зачетен осигурителен стаж в периода от 01.06.1976 г. до 17.08.2020 г. с прекъсване, както следва: осигурителен стаж от втора категория - 07г. 08м и 25д., от трета категория 23г. 10м. и 04д., а общата продължителност на стажа след превръщането по чл. 104 от КСО в размер на 33 г. 06 м. и 05д. Административният орган е приел, че към 18.08.2020 г. С. Тодорова не отговаря на едно от кумулативно изискуемите условия за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО не е изпълнено изискването за наличие на 35г. и 10м. осигурителен стаж. Със служебна бележка изх. Ц2ИЗ-15-2738#5/11.11.2020 г. издадена от отдел КПК при ТП на НОИ Пловдив, е установен осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО с продължителност 02г. 03м. и 25д. Издадено е разпореждане [номер]/ Протокол У01476/04.12.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което на Тодорова е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал.1-2 от КСО, вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО. Последното е отменено с Решение 2153-15-60/24.02.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пловдив, поради новопредставено доказателство удостоверение обр. УП-3 104/27.10.2005 г. издадено от Кочо Честименски АД. В изпълнение на горното решение е издадено разпореждане [номер]/ Протокол N01310/11.08.2021 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което на С. Тодорова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 КСО, във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО, считано от датата на заявлението 18.08.2020 г. При отпускането й осигурителния стаж за периода от 01.06.1976 г. до 03.05.1986 г., положен в Кочо Честеменски АД е зачетен по представен от жалбоподателя обр. УП 3 27/30.09.2019 г. С цитирания документ осигурителя анулира записа в трудовата книжа с изключение на месеците 01 и 02.1979 г. и прави предложение от втора категория труд, по чл. 31б от Правилник за категоризация на труда при пенсиониране /ПКТП отм./, да бъде зачетен осигурителният стаж на длъжност крояч на ходилни детайли единствено за периодите от 01.06.1976 г. до 31.12.1976г. и от 01.03.1979 г. до 29.10.1980 г. В хода на административното производство е инициирана проверка на осигурителя Кочо Честименски АД във връзка с достоверността на осигурителния стаж на Тодорова за времето от 01.06.1976 г. до 03.05.1986 г. оформен в удостоверение УП 3 104/27.10.2005 г. и 27/30.09.2019 г. Проверката е приключила с констативен протокол КП-5-15-00939276/18.06.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив. От проверката е установено, че за периода 01.06.1976 г. до 03.05.1986 г. вкл. / с изкл. на месеците януари и февруари 1979 г./ С. Тодорова е работила в Кочо Честименски АД. Осигурителния й стаж от 01.06.1976 г. до 03.05.1986 г. е бил зачетен както следва: от 01.06.1976 г. до 31.12.1978 г. в цех кроячен, има подпис за получено трудово възнаграждение; от 01.01.1979 г. до 29.02.1979 г. липсват съхранени разплащателни ведомости; за периода от 01.03.1979 г. до 29.10.1980 г. цех кроячен и за периода 30.10.1980 г. до 03.05.1986 г. основно производство в бригада 7ма чехли, без изписана длъжност. Пред административния орган от осигурителя Кочо Честименски АД, чрез изпълнителния директор, е представено удостоверение 12/17.06.2021 г., в което е потвърден издадения през 2019 г. образец 27 и е анулирано удостоверение обр. УП 3 104/27.10.2005 г. относимо за периода от 01.06.1976 г. до 03.05.1986 г. на длъжност конфекционер обувки, с вписана забележка: Трудовия стаж в Кочо Честименски АД е втора категория труд, съгласно чл. 31 б от 61 ПМС/90 г. за работа с лепила и органични разтворители. С оспореното пред административния съд Решение 2153-15-372/26.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е отхвърлена жалбата на С. Тодорова против разпореждане [номер]/ Протокол N01310/11.08.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. С атакуваното пред касационната инстанция Решение 1308/04.07.2022 г., постановено по административно дело 2935/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив е отменено Решение 2153-15-372/26.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ и преписката е върната за ново произнасяне по молбата на Тодорова съобразно мотивите на съдебни акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението на Административен съд - Пловдив е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. В хода на съдебно-административното производство пред инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на административния орган и на обуславящите го такива, са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, както и относимата правна уредба по КСО, Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране ПКТП (отм.) и в съответствие с нея е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Основният предмет на спора касае категорията на зачетения осигурителен стаж за периодите от 01.01.1979 г. до 28.02.1979 г. и от 01.01.1980 г. до 03.05.1986 г. В хода на производството по делото, административният съд е изслушал и приел съдебно техническа експертиза, вещото лице по която е установено, че С. Тодорова е участвала в работата на бригада, където се е работило с лепила на база органични разтворители. Организацията на работата е била на бригаден принцип, всички са работили в едно помещение, липсвала е конвейерна лента. Направен е краен извод, че всички изпълнявани от Тодорова длъжности са в едно помещение, всички работници ползват и имат пряк контакт с лепила и органични разтворители. За изясняване на спорните обстоятелства са изслушани двама свидетели. Според свидетелските показания на Р. Кундева, работила заедно с Тодорова в Кочо Честименски АД, дейността на последната се състояла в произвеждане на кожени чехли, работило се е от сглобката на стелката, чрез машините, чрез ръчно мазане на лепила Хелметекс и Каучуково лепило. Според свидетеля М. Ангелова, работила в същия цех от 1982 г. до 1986 г. сградата, в която са полагали труд е била стара и ниска, работили са с лепила, които са дишали. Лепилата били на ацетонова основа, хелметекс и каучуково лепило. Съгласно чл. 31 б от ПКТП (отм.) работници и инженерно-технически работници до началник цех включително при суха обработка, боядисване и апретиране на кожи в кожарските и кожухарските предприятия и пречиствателните станции към тях; работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли; работници в каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори, работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила с органични разтворители. От тази разпоредба се ползва всички работници полагали труд с обувната промишленост при работа с лепила на бази органични разтворители. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че заемната от Тодорова длъжност крояч, обущар-крояч, крояч ходилни детайли следва да се квалифицира именно по цитираната разпоредба. Безспорно е установено, че всяка една от заеманите длъжности е била директно свързана или опосредено при работа с лепила, а и Тодорова е работила на конвейер, където се произвеждали кожени чехли и се е работило от сглобката на стелката до крайния продукт, чрез машини и чрез ръчно мазане на лепила Хелметекс и Каучоково лепило. По отношение на спорния по делото период от 01.06.1976 г. до 03.05.1986 г., съдът намира, че същият следва да бъде зачетен към втора, а не трета категория труд, каквито са оплакванията на административния орган. Поради изложеното касационният съд обоснова извод, че административният орган е нарушил принципа на служебното начало по чл.9, ал.2 и чл.36, ал.1 от АПК като не е събрал служебно всички необходими релевантни доказателства, издал е административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бяха взети предвид горните обстоятелства в административното производството би могло да бъдат направени други правни изводи, различни от тези на административния орган. С оглед изложеното и като е достигнал до същите правни изводи Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение, което не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените за това производство разноски за адвокатско възнаграждение въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие от 22.08.2022 г., но не в размер на 800,00 лв., а редуциран на 500 лева, на осн. чл.8, ал.2, т.2 от Наредба1/2004г., предвид възражението за прекомерност на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,