Решение № 3055 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11828/2009 г.

Решение № 3055 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11828/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 493 от 13.07.2009 г., постановено по адм. д. № 2132/06 г. Варненският окръжен съд, адм. отд., втори състав, е отменил ревизионен акт № 0301770/14.06.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 572 от 8.08.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, в частта, с която на "Мотекс" - ООД - гр. Варна, е отказано право на данъчен кредит в размер на 19 540,00 лв. и лихви в размер на 2 219,53 лв. за данъчен период 06/05 г. и в размер на 14 006 лв. и лихви 1 455,53 лв. за данъчен период 07/05 г. по фактури, издадени от "Тинекс 77" - ЕООД и е признал на дружеството право на данъчен кредит. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Светослав Асенов Аврамов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди РА. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Мотекс" - ООД не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението Варненският окръжен съд е отменил като незаконосъобразен ревизионен акт № 0301770/14.06.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 572 от 8.08.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, в частта, с която на "Мотекс" - ООД - гр. Варна, е отказано право на данъчен кредит в размер на 19 540,00 лв. и лихви в размер на 2 219,53 лв. за данъчен период 06/05 г. и в размер на 14 006 лв. и лихви 1 455,53 лв. за данъчен период 07/05 г. по фактури, издадени от "Тинекс 77" - ЕООД и е признал на дружеството право на данъчен кредит. На първо място съдът е разгледал оплакванията на ревизираното дружество за незаконосъобразност на ревизионния акт, свързана с допуснати съществени процесуални нарушения по време на извършване на ревизията, като е приел, че те са неоснователни. След това съдът е пристъпил към разглеждане на оплакванията, свързани с твърденията за материална незаконосъобразност на акта. В тази насока на първо място е описана подробно фактическата обстановка по спора във връзка с процесните фактури, по които правото на данъчен кредит е отказано поради липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), респективно поради наличието на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 3 от същия закон. Посочено е какво е установил органът по приходите по време на ревизията, кое е мотивирало същия да откаже правото на данъчен кредит. Съдът е дал тълкуване на разпоредбите, регламентиращи възникването на право на данъчен кредит към процесния период, както и събраните в хода на административното и съдебното обжалване доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. На база на даденото тълкуване на закона и предвид установената фактическа обстановка по спора окръжният съд е приел, че от заключението на вещото лице се установява, че описаните строително-монтажни работи /СМР/ по фактурите, издадени от "Тинекс 77" - ЕООД са извършени и отговарят на проекто-сметната документация, както и на представените от жалбоподателя документи, поради което следва да се приеме, че доставките са реално изпълнени и РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че за отмени ревизионния акт като незаконосъобразен окръжният съд се е позовал единствено и само на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, която практически установява, че определени СМР действително са извършени, но не и че те са извършени от дружеството, издало процесните фактури. Направените оплаквания са основателни. От данните по делото е видно, че в хода на ревизията органът по приходите е извършил насрещна проверка на издателя на фактурите "Тинекс 77" - ЕООД, по които за данъчни периоди м. 06 и 07 на 2005 г. ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит общо в размер на 33 636 лв., при която на деклариран данъчен адрес не е бил открит управителят на дружеството или упълномощено от него лице. В последствие в ТД на НАП се е явил упълномощен негов представител, на който е връчено искане за представяне на документи във връзка с доставките, в отговор на което са представени определени документи. Анализирайки представените доказателства органът по приходите е приел, че липсва подписан договор за изпълнение на СМР между двете дружества, както и че липсват подписани приемо-предавателни протоколи. Органът по приходите е извършил проверка и на представените 39бр. граждански договори, подписани с физически лица за изпълнение на процесните СМР, като от 24 проверени лица пет са заявили, че действително са работили на обект "Джоя парк" в к. к. "Златни пясъци" през някой от данъчните периоди, 6 лица са заявили, че не познават дружество "Тинекс 77" - ЕООД, а 13 лица не са представили поисканите от тях доказателства за получавано възнаграждение от дружеството. Органът по приходите е извършил анализ на протоколите за приети СМР, при което е установил, че ревизираното дружество "Мотекс" - ООД е отчело СМР към възложителя преди неговият подизпълнител "Тинекс 77" - ЕООД да е отчело същите. Изброените обстоятелства, както и това, че в процесните фактури няма отбелязване на натурални показатели и единични цени, както и че от общата стойност на СМР в размер на 145 360 лв. са заплатени за труд 7 100 лв., както и наличието на разминаване в данните по декларацията, представена от управителя на "Тинекс 77" - ЕООД в хода на ревизията и тази с възражението против РД, са мотивирали ревизиращият орган да приеме, че липсват реално изпълнени доставки и че данъкът по въпросните фактури е начислен без основание, което съставлява хипотезата по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.). По изложените по-горе мотиви окръжният съд е приел, че тези констатации на органа по приходите са в противоречие със закона, поради което РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Този негов извод е необоснован и не намира подкрепа във фактите и обстоятелства по делото. На практика същият е изграден единствено и само въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Последното съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.), която задължава съдът да не възприема буквално заключението на вещото лице, а да го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Анализирайки доказателствата по делото може да бъде направен извод, че определен вид СМР действително са извършени по сградата на обект "Джоя парк" в к. к. "Златни пясъци", но не и че те действително са извършени от издалото фактурите дружество "Тинекс 77" - ЕООД. От въпросната експертиза не се установява дали въпросното дружество е притежавало технически и кадрови потенция за изпълнение на подобен обем СМР в рамките на процесните периоди, както и не обяснява констатираните противоречия по време на ревизията. В този смисъл заключението на вещото лице не може да бъде разглеждано като годно доказателство, което да опровергава констатацията за липса на реални доставки. Като е приел друго и е отменил РА като незаконосъобразен, окръжният съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 1 196,21 лв. юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,