Решение № 1860 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7581/2008 г.

Решение № 1860 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7581/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА) във вр. с чл. 17 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба от кмета на община Септември, подадена чрез процесуалния представител адв. Мирослава Георгиева против заповед № 392 от 13.12.2006 г. на областния управител на област Пазарджик, с която е прекратил договор от 31.12.2003 г. за безвъзмездно предоставено право на управление на сгради и дворно място на музей "Александър Стамболийски" в с. Славовица, подробно описани в акт за държавна собственост № 3638 от 21.02.2001 г. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на заповедта - оспореният акт не е мотивиран и се иска отмяната й. Ответникът по жалбата - областен управител на област с административен център Пазарджик не изпраща представител и не взема становище по жалбата. С обжалваната заповед, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА и чл. 4 на Договора за безвъзмездно предоставяне право на управление от 31.12.2003 г. сключен между кмета на община септември и областния управител на Пазарджишка област, е постановено прекратяване на цитирания договор за безвъзмездно предоставяне право на управление на Сгради и дворно място на музей "Александър Стамболийски" в с. Славовица, подробно описани в АДС № 3638/21.02.2001 г., считано от 3.01.2007 г. Предвид така изложеното съдържание на оспорения акт, жалбата се явява допустима тъй като по същество е постановено отнемане право на управление на жалбоподателя. В този смисъл е и приетото в определение № 5969/22.05.2008 г., по адм. д. № 2612/2008 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, което е задължително за първостепенния съд. С оспорената заповед едностранно се внасят промени в правната сфера на адресата, от което следва, че е налице годен за съдебно обжалване административен акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 2 от ЗАП (отм). Ето защо съставът на трето отделение на ВАС приема жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице с установен по смисъла на чл. 35 от ЗАП (отм.) правен интерес, в преклузивния срок по чл. 13, ал. 2 ЗАП (отм.) и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Процесната заповед не съдържа мотивировка от фактическа страна, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1 ЗАП (отм). Видно от наличната по административната преписка документация административната процедура по отнемане правото на управление е стартирана с писмо изх. № 07-10-13/7.11.2006 г. на областния управител. Предвид изложеното в него, следва да се приеме, че мотивировката на оспорения акт - фактическите основания по чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП (отм.) се съдържат именно в това едномесечно предизвестие за прекратяване на договора. Видно от съдържанието му областния управител е изложил следните фактически основания за отнемане правото на управление - реализиране на инвестиции в размер на 170 000 лв.; обективна невъзможност от ЗДС същите да бъдат реализирани от община Септември; това, че имотът три години от предоставянето му не се ползва по предназначение. Така възприетите от областния управител мотиви от фактическа страна не са доказани и не съответстват на правното основание на чл. 17 във вр. с чл. 16, ал. 1, чл. 15, ал. 1 и чл. 14, ал. 2 ЗДС, регламентиращи предоставянето, ползването и отнемането право на управление на имот, държавна собственост. Съгласно императивната разпоредба на чл. 17 ЗДС правото на управление върху имот, държавна собственост се отнема с решение на органа, който го е предоставил "при нарушаване на забраните по чл. 16, ал. 1 или когато нуждата от имота отпадне". Идентични са основанията за отнемане правото на управление, залегнали и в разпоредбата на подзаконовия нормативен акт - чл. 12, ал. 1 и 3 от ППЗДС. В оспорения административен акт и съпътстващите неговото издаване документи не се съдържат мотиви за наличие на което и да било от цитираните по-горе законови изисквания, даващи основание за постановяване на акт за отнемане правото на управление на община Септември т. е. не са установени нарушения, касаещи ползването на имота не по предназначение, предоставяне на трети лица или отпадане на нуждата, за която е предоставен - да се ползва като музей. В писмо изх. № 07-10-13/7.11.2006 г. се сочи, че в три години от предоставянето му имотът не се ползва по предназначение, но този факт не е установен по съответния ред, а и се опровергава от останалите писмени доказателства - декларация на Общински съвет - Септември, приета с протокол № 37 от заседанието му на 29.11.2006 г., писмо изх. № 09-00-923/2007 г. на Министерството на културата и изготвения Тематико-експозиционен план за експлоатация на вила-музей "Ал. Стамболийски". Следователно оспорения акт е постановен с противоречие с изискванията на материалния закон и при липса на императивните изисквания на чл. 17 във вр. с чл. 12, ал. 1 и 3 от ППЗДС и на това основание се явява незаконосъобразен и следва да се отмени. Липсата на доказани мотиви (фактически основания), обосноваващи наличие на законовите изисквания води до незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл. 41, ал. 3 ЗАП (отм.) като издадена в нарушение на императивната норма на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗАП (отм.). С оглед на горното, следва да се отмени заповед № 392/13.12.2006 г. за прекратяване на договора от 31.12.2003 г. за безвъзмездно предоставяне на община Септември за управление на недвижим имот - частна държавна собственост, на сгради и дворно място на музей "Александър Стамболийски", предмет на акт за държавна собственост 3638/21.01.2001 г. Предвид изхода на делото, изрично заявената от процесуалния представител на община Септември претенция за разноски ответникът дължи направените по делото от жалбоподателя разноски за един адвокат, които поради липса на фактическа и правна сложност на казуса следва да бъдат намалени до определеното минимално възнаграждение в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, а именно - 120 (сто и двадесет) лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 28 от ЗВАС (отм.), вр. чл. 42, ал. 1 ЗАП (отм.) и § 4 от ПЗР на АПК, Върховният административен съд, трето отделение