Решение № 1 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13137/2008 г.

Решение № 1 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13137/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Петков Николов от гр. София, против решение № 9624 от 24.09.2008 г., постановено по адм. дело № 6697/2007 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против отказ на изпълнителния директор на Националния компенсационен жилищен фонд при Министерския съвет, обективиран в писмо изх. № V-0729 от 26.06.2007 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон - стеснително приложение на нормата на § 6, ал. 1 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ППЗУЖВГМЖСВ), неправилно тълкуване на нормите на чл. 7, ал. 1 от Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ЗУЖВГМЖСВ), загл. изм. ДВ, бр. 100/2008 г. в сила от 21.11.2008 г., наричан в следващото изложение ЗУЖВГМЖСВ и чл. 11, ал. 5 от ППЗУЖВГМЖСВ - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и съдът да се произнесе по същество като бъде уважена жалбата. Ответникът - изпълнителният директор на Националния компенсационен жилищен фонд при Министерския съвет не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно тричленният състав е приел, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на § 6 от ДР на ППЗУЖВГМЖСВ. Тази разпоредба изрично посочва, че левова компенсация получават лицата, които след 03.08.1992 г. са започнали изграждане на жилища. Жалбоподателят е започнал строителство на жилище преди тази дата, поради което § 6 не е приложим по отношение за него. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на ВАС, се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор против отказ на изпълнителния директор на Националния компенсационен жилищен фонд при Министерския съвет, обективиран в писмо изх. № V-0729 от 26.06.2007 г., да му бъде изплатена левова компенсация за набраните по влага му спестовни числа, във връзка с предприет групов строеж, поради наличие на основанията по § 6, ал. 1, т. 2 от ДР на ППЗУЖВГМЖСВ. Жалбоподателят е твърдял, че за него е налице хипотезата на чл. 11, ал. 4 от ППЗУЖВГМЖСВ - започване изграждане на жилище, като неправилно административният орган се е позовал на нормата на § 6 от Правилника, тъй като с нея само се допълва, а не се ограничава кръга на лицата по чл. 11, ал. 4 от Правилника. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че жалбоподателят е изградил жилището си чрез групов строеж, като разрешението за строеж е издадено на 07.06.1991 г., т. е. строежът е започнал преди 03.08.1992 г., съответно не са налице основания за левово компенсиране на спестовните му числа, на основание § 6, ал. 1, т. 2 от Правилника, поради което е отхвърлил жалбата му против законосъобразно постановения отказ. Решението на тричленния състав на ВАС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ППЗУЖВГМЖСВ на левова индексация подлежат определените към 31.12.1990 г. спестовни числа. Съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗУЖВГМЖСВ, правото на индексация възниква при придобиване на жилище или започването на изграждане на такова, включително и при надстрояване и пристрояване на съществуваща жилищна сграда, както е в конкретния случай. В случая жалбоподателят е претендирал левова индексация на основание чл. 11, ал. 6, т. 4 от ППЗУЖВГМЖСВ, тъй като е твърдял изграждане на жилище чрез групов строеж. Безспорно е обаче, че груповият строеж е започнал през 1991 г. При това положение, както административният орган, така и съдът правилно са приели, че са налице основанията на нормата на § 6, ал. 1, т. 2 от ППЗУЖВГМЖСВ, съгласно която право на левова компенсация по чл. 7 от Закона и чл. 11, ал. 2 от Правилника, имат само гражданите, които са започнали изграждане на жилище чрез групов строеж след 03.08.1992 г. Нормата е изрична, императивно сочеща кръга на лицата, имащи право на компенсация, в случаите на изграждане на жилище чрез групов строеж. Няма място за стеснително или разширително тълкуване. Не е налице соченото противоречие в нормите на закона и правилника за неговото приложение. В чл. 11, ал. 6 са посочени изчерпателно документите, които следва да бъдат представени от заявителите, като по точка 4 изрично е посочено, че изискуеми са строителните книжа. Посоченото е свързано именно с установяване на началото за изграждане на жилището, който факт е относим към нормата на § 6, ал. 1, т. 2 от ДР на ППЗУЖВГМЖСВ. Нормите са в единство, чрез тях не се ограничава кръга на правоимащите по закона. Аргумент в тази насока е и развитието на уреждането на посочената материя, като съгласно чл. 7, ал. 3 , в редакцията му от ДВ, бр. 100/2008 г., право на парични компенсации имат гражданите, които придобиват или започват изграждането на жилище след 03.08.1992 г. Не е налице отменително основание, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,