Решение № 12868 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от КиК Инвест ООД, с ЕИК 126654136, чрез адв. Д. Топалова, срещу Решение 843 от 16.07.2025 г., постановено по адм. д. 450 по описа на Административен съд Смолян за 2024 г. С него е отхвърлено искането на настоящия касационен жалбоподател за обявяване на нищожността на Решение 350 от 30.12.2021 г., прието от Общински съвет Чепеларе, в частта му по точка ІІ, точка 2, подточка 2.1, с което са определени 8.0 промила на такса битови отпадъци (ТБО) за 2022 г. за нежилищни имоти на предприятия и фирми в частта за к. к. Пампорово. Касационният жалбоподател застъпва становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че Решение 350 от 30.12.2021 г., прието от Общински съвет Чепеларе, в частта му по точка ІІ, точка 2, подточка 2.1 не е нищожно. Неправилно съдът приел, че са спазени разпоредбите на чл. 66, ал. 1 - ал. 3 АПК и чл. 22, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). В нарушение на съдопроизводствените правила не уважил искането на «КиК Инвест» ООД за представяне по делото на Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет Чепеларе, актуален към 2021 г., както и не обсъдил искането за представяне на Заповед 384 от 02.09.2021 г., издадена от кмета на Община Чепеларе за доказване твърдението, че при организиране на сметосъбирането и сметоизвозването през 2022 г. за к. к. «Пампорово» не се предвиждат съдове за събиране на смет, а по заповедта се вменява на всеки собственик на застроен имот да осигури място за съхранение на битовите отпадъци до тяхното извозване. В тази връзка се релевират доводи, че решението на общинския съвет е нищожно обременяват се предприятия и фирми за заплащане на ТБО за дейност, която не се осъществява от Община Чепеларе, като при това решението било неразбираемо (без този довод да се аргументира). Във връзка с така направените твърдения се излагат подробни съображения и се прави позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд. Наред с така изложеното се изтъква аргумент, че съдът не обсъдил искането за «отмяна на Решение 350/ 30.12.2021 г.» поради незаконосъобразно калкулиране на данък върху добавената стойност в размера на дължимата услуга, поради липсата на обоснованост на размера на заложените в план сметката разходи за извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ, както и поради незаконосъобразното включване в нея на «зимно поддържане и снегопочистване в урбанизираните територии на Община Чепеларе». В тази връзка също се излага подробна аргументация. По изложените в касационната жалба подробни съображения в горепосочената насока се иска отмяната на обжалваното съдебно решение, уважаване на искането за обявяване на нищожността на Решение 350 от 30.12.2021 г., прието от Общински съвет Чепеларе, в частта му по точка ІІ, точка 2, подточка 2.1 и присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. На производство е и молба с правно основание чл. 176а АПК, предявена от "КиК Инвест" ООД, с която е заявено искане за изменение на първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските. Преди съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател представя подробна писмена защита, ведно с доказателства за сторените разноски и списък на разноските. Ответникът по касационната жалба Общински съвет Чепеларе я оспорва в представен по делото писмен отговор, а по същество на касационното оспорване моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Обръща внимание, че с Определение 172 от 11.02.2025 г., постановено по адм. д. 450 по описа на АС Смолян за 2024 г., оставено в сила с Определение 3436 от 01.04.2025 г., постановено по адм. д. 3095 по описа на Върховния административен съд за 2025 г. е оставена без разглеждане жалбата на настоящия касационен жалбоподател по доводите за незаконосъобразност на спорното решение на общинския съвет поради недопустимостта на оспорването като просрочено предявено след преклузивния срок за упражняване на правото на оспорване. В този смисъл изтъква, че доводите на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на решението на общинския съвет в обжалваната му част правилно не са съобразени от първоинстанционния съд и не следва да са разглеждат от касационната инстанция. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по представените доказателства и списъка за разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд страните не се представляват. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: За да постанови обжалваното съдебно решение, въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод, че е сезиран от лице с безспорен правен интерес, а решението на Общински съвет Чепеларе в оспорената негова част, е прието от орган, който разполага с материална компетентност (чл. 21, ал. 1, т. 7 и чл. 27, ал. 4 и 5 ЗМСМА), в предвидената от закона форма, в производство, протекло в съответствие с административнопроизводствените правила (чл. 66, ал. 1 и 2 и чл. 69, ал. 1 и 2 АПК и чл. 66 ЗМДТ) и в съответствие с материалния закон. Приел, че в българското законодателството няма изрично формулирани основания, които да обосновават нищожност на административните актове. Съобразил, че според теорията и съдебната практика едни и същи основания могат да доведат както до унищожаемост, така и до нищожност на акта, като разграничението е в степента на засягане на акта от конкретния порок. Мотивирал акта си относно всичко това, като изложил подробни съображения. Отхвърлил оспорването като приел, че актът в оспорената му част е валиден. С оглед изхода на спора, разпределил и отговорността за разноските в първоинстанционното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният жалбоподател не възразява срещу изводите на съда относно наличието на материална компетентност на общинския съвет да приеме Решение 350 от 30.12.2021 г. в частта му по точка ІІ, точка 2, подточка 2.1. - не се формира спор относно приетото от съда, че то е взето от орган с материална компетентност, при наличие на предвидения от закона кворум и мнозинство по чл. 27, ал. 4 и 5 ЗМСМА. Всички съображения, развити в касационната жалба, са такива за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради това, че съдът не отчел допуснати от общинския съвет съществени нарушения на административно производствените правила и на материалния закон, обобщени по-горе в настоящия съдебен акт при представяне на аргументите на касационния жалбоподател. Тези оплаквания обаче са относими при преценката за законосъобразност на обжалваното решение на Общинския съвет Чепеларе и са неотносими към проверка на неговата валидност, каквото оплакване е въведено като предмет на делото. Възраженията в жалбата до АС - Смолян, а и в касационната жалба, оформени като такива срещу правилността на изводите на първоинстанционния съд, касаят незаконосъобразността на решението на общинския съвет, възможността за контрол над която е преклудирана с изтичане на преклузивния срок за обжалване въпрос, разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Възраженията относно материалната незаконосъобразност на решението касаят приложението на чл. 66 и чл. 67 ЗМДТ и не следва да бъдат разглеждани и обсъждани по посочената причина. Доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила са несподелими, доколкото твърденията му са за такива нарушения, които са свързани с установяване на факти и обстоятелства евентуално относими към преценката за незаконосъобразност на акта, а не за неговата валидност. По тази причина те са неотносими към контрола, който е дължимо да се осъществи от настоящия съд. Материална незаконосъобразност, която дава основание да се направи извод за нищожност на акта е налице единствено при пълна липса предпоставките, визирани в хипотеза на приложима материалноправна норма, когато актът е изцяло лишен от законово основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. В конкретния случай тези предпоставки не са налице, както правилно това е било прието от първоинстанционния съд. Решението на Общинския съвет Чепеларе в оспорената му част, е издадено от компетентния орган с арг. от чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, която разпоредба е материалноправната норма, въз основа на която е било взето то, ведно с чл. 66 ЗМДТ, при спазване на изискването за кворум и мнозинство съгласно чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ЗМСМА, в предвидената от закона форма и при извършване на административнопроизводствени действия в процеса на приемането му, подробно и обстоятелствено обсъдени от АС Смолян. Направените от съда установявания не разкриват предпоставките решението да бъде обявено за нищожно по изтъкнатите от «КиК Инвест» ООД оплаквания. Те са само такива за допуснати нарушения в административната процедура и за противоречие със законови разпоредби, които обаче предвид фактическите установявания на съда, разпоредените с акта в оспорената му част правни последици и основанието за издаването му, биха могли да се разглеждат само като основание за отмяната му като незаконосъобразно въпрос, който е бил извън предмета на делото. Хипотезата на противоречие с материалноправни разпоредби, което да води до нищожността на оспорените, би била налице само ако приетият акт е изцяло лишен от основание, когато такъв акт, с такова съдържание, не може да бъде издаден от нито един административен орган или ако при издаването му е приложен несъществуващ, недействащ или изобщо неотносим към спорното право нормативен акт, какъвто не е настоящият случай. За да е нищожно Решение 350 от 30.12.2021 г., прието от Общински съвет Чепеларе, в частта му по точка ІІ, точка 2, подточка 2.1 е необходимо да се разкрива засягането му в тази част от особено тежък, съществен и радикален порок, който да бъде пречка да породи целените правни последици, тоест да не е налице валидно волеизявление. При контрола за законосъобразност на акта или на част от него се преценява съответствието му със закона, докато при контрола за неговата нищожност, преценката се свежда до извеждането на един много тежък порок и то до степен, която прави невъзможно съществуването на акта като такъв и го приравнява на "нищо" в правния мир. Такъв порок в случая не се извежда. Цитираните от касационния жалбоподател съдебни актове, постановени от състави на Върховния административен съд, в касационната жалба и в представените по настоящото дело писмени бележки, са неотносими към казуса. Направеното в тях обсъждане е релевантно към актове на общински съвети, отменени като незаконосъобразни, а единственото съдебно решение, с което е обявена нищожност на обжалвания административен акт, касае заповед, издадена в хипотезата на липса на компетентност. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По съображения, свързани с изхода на спора в касационното производство, на Общински съвет Чепеларе се следва присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв. съобразно представените доказателства за това. Доводите за недължимостта му в контекста на развитите оплаквания, че се касае за адвокатско възнаграждение, а не за юрисконсултско възнаграждение, в светлината на разпореденото от чл. 143, ал. 3, във вр. с чл. 12, ал. 3 АПК, са неоснователни. При анализа на последната разпоредба, както и на чл. 184 и чл. 144 АПК, се налага именно обратен извод. По същите съображения молбата с правно основание чл. 176а АПК е неоснователна. При това, доколкото предмет на делото пред настоящия съд е правилността на решението на първоинстанционния съд изцяло, то предвид правомощията на Върховния административен съд, се постига произнасяне и по посоченото искане, ерго - отделен диспозитив по него не е дължим. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение