Решение № 5032 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3147/2008 г.

Решение № 5032 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3147/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК и чл. 80а, ал. 3 от ЗДС. Образувано е по жалбата на "Непекс" ООД, гр. Добрич против заповед № 3С-5/15.01.2008 г. на министъра на отбраната на РБ, с която на основание чл. 80а от ЗДС е разпоредено изземване на имот държавна собственост. Доводите са, че няма индивидуализиране на имота и не е съобразен факта, че липсва прекратяване на безсрочен договор за наем, в какъвто се е превърнал срочния наемен договор след изтичане на срока. Дружеството не е уведомено за започване на административното производство. Защитната теза е, че много от съоръженията на бетоновия възел, разположени върху терена са им продадени, освен това имат направени подобрения, стопанисват обекта като добри стопани, искат закупуване на терена, но нямат отговор на искането си от компетентните органи. Ответната страна министърът на отбраната оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното отхвърляне. Няма доброволно освобождаване на имота и затова последвало издаване с оспорената заповед по чл. 80а от ЗДС. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, като в предвид, че жалбата е подадена в 14-дневния срок, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Представен е по делото наемен договор от 1.04.1996 г. сключен между Скжф и по, гр. Шумен и "Непекс" ООД, гр. Добрич като наемател за предоставяне под наем на бетонов възел ВА 501-В, монтиран на летище Добрич през 1989 г. от 264 кв. м за срок от три години до 31.03.1999 г., включително. На 20.09.1999 г. е подписан анекс между министерството на отбраната и Непекс" ООД за удължаване ползването на същия имот до 20.06.2001 г., като има последвали анекси само за изменение размера на наемната цена. Доказана е държавната собственост с АПДС № 0069/12.02.1998 г. на отдел Държавни военни имоти при МО, изготвен на основание ПМС № 283/7.02.1950 г. за застроен и незастроен терен от 4269.540 кв. м, от които 65 937,80 кв. м застроена площ на 152 бр. сгради, описани в акта, представляващ недвижим имот № 36. С писмо изх. № 324/4.03.2006 г. от началник сектор "недвижими имоти" Варна при ИА" Държавна собственост на МО и повторно писмо изх. № 62-00-1622/8.05.2007 г. на изпълнителния директор на ИА "ДС" при МО, търговското дружество е поканено да освободи доброволно имота поради изтичане на срока на договора и е даден 30- дневен срок за доброволно изпълнение. Не е последвало доброволно изпълнение. По делото е изслушана съдебно- техническа експертиза с вещо лице Д. Бошнаков, който дава заключение, че имотът по АПДС № 0069/12.02.1998 г. се отнася за имот № 36, находящ се в землището на гр. Добрич, м. "Летището" по плана за земеразделяне, с граници: С-земеделски земи на частни стопани, с. Паскалево, Юг - околовръстен път Добрич - гарата, и - път Добрич - с. Генерал Тошево и З - земеделски земи на частни стопани с. Паскалево. Представената скица № 11168/12.07.2007 г. от АПК Добрич е за ПИ 72624-36-15 по КК на гр. Добрич за площ от 58 854 кв. м, урбанизирана територия, със собственик държавата, като на скица № 15237/24.07.2009 г. за същия имот е записан като собственик Министерството на отбраната. И двете скици се позовават на АДС № 69/12.02.1998 г., като върху имота съществува записване "Бетонов възел". Заключението е, че процесният имот по заповедта за изземване представлява част от имот по АДС № 69/1998 г., а имотът по договора за наем е терен от около 20 дка, и представлява част от ПИ № 72 624-36-15. Със заповед № ЗС-5/15.01.2008 г. на министъра на отбраната се нарежда принудително изземване на основание чл. 80а от ЗДС от "Непекс" ООД на недвижим имот публична държавна собственост, представляваща част от освободен войскови район № 1295, летище гр. Добрич, терен от около 20 дка с монтиран върху него бетонов възел Baukema - ВА 150В. Мотивирането е с АПДС № 69/12.02.1998 г. и скица № 11168/12.07.2007 г. относно собствеността и индивидуализирането на имота, както и прекратено наемно правоотношение с изтекъл срок за доброволно изпълнение след покана от 17.05.2007 г., връчена на управителя на търговското дружество. При така установената фактическа обстановка, тричленният съдебен състав направи изводи за неоснователност на жалбата. Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗДС имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Заповедта е издадена от компетентен административен орган, в задължителната в случая писмена форма, при спазване на изискването за мотивиране по чл. 59, ал. 1 и ал. от АПК. Между страните е имало сключен срочен наемен договор, чийто срок е изтекъл на 20.06.2001 г. От този момент до издаването на заповедта не е сключван наемен договор. Съгласно действащата към момента на сключване на договора и изтичането на срока на договора редакция на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗДС (ДВ, бр. 124 от 1998 г. и бр. 12 от 2000 г.) имоти публична държавна собственост по принцип не могат да се отдават под наем, като е допустимо изключение, но само за срок до три години и то при условие, че се използва съобразно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени. Това означава, че логиката на законодателя е предоставянето под наем да става само за определен срок, което изключва възможността за превръщането на срочния договор в безсрочен, каквато е защитната теза на жалбоподателя. Поради това след изтичането на срочния договор имотът е ползван без основание - хипотеза на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС за изземване. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че има право да ползва имота предвид закупени и и поставени съоръжения върху терена и извършени подобрения. Облигационните претенции не могат да бъдат предмет на разглеждане в това производство. Неоснователно е твърдението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, а жалбоподателят е уведомен за административното производство чрез изпращане на две покани за доброволно освобождаване на терена. Неоснователно е оплакването за липсата на индивидуализация на терена, предоставен под наем и предмет на изземване сега. Тъй като на теренът на целия държавен имот, описан в АПДС № 69/98 г. няма други ползватели, а съгласно изслушаната съдебно -техническа експертиза е налице идентичност между имота по договора за наем и този по акта за държавна собственост, не е налице нарушение на материалния закон във връзка с индивидуализирането на ползваната от жалбоподателя част от имота. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,