Решение № 8795 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2211/2012 г.

Решение № 8795 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2211/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Бисер Матеев Серафимов против решение от 19.12.2011 г. по адм. дело № 579/2011 г. на Административен съд - Монтана. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът- началникът на Районно управление "Полиция" гр. Лом, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Монтана е отхвърлил като неоснователна жалбата на Бисер Матеев Серафимов против заповед № 56А/6.06.2011 г. на началника на РУ "Полиция" гр. Лом, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата е постановено временно отнемане на свидетелството на жалбоподателя поради това, че 4.06.2011 г. в с. Станево е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол - с техническо средство е отчетена концентрация на алкохол в кръвта 1,85 промила, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение № 56А/4.06.2011 г. Съдът, при вярно установени фактически обстоятелства и точен анализ на данните по преписката, правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. С оглед приложените по делото заповед № 25971/3.11.2011 г. на Областна дирекция на МВР гр. Монтана, според която издателят на оспорения административен акт е изпълнявал длъжността началник на РУ "Полиция" гр. Лом и заповед № 31391 от 10.08.2007 г. за делегиране на правомощия, съдът правилно е счел за неоснователни доводите на жалбоподателя за нищожност на обжалваната заповед поради некомпетентност на административния орган. Правилно съдът е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на оспорената ограничителна мярка на касатора. Обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол освен, че е констатирано с цитирания АУАН е потвърдено и по силата на одобреното споразумение по н. о. х. д. № 618/2011 г. на Районен съд гр. Ловеч, по което жалбоподателят се е признал за виновен в извършване на инкриминираното деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК и му е наложено наказание "пробация" и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от една година. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нищожност на оспорената заповед поради неспазване на предвидената в закона форма на акта, с който се налага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касаторът поддържа, че принудителната мярка му е наложена с наказателно постановление, вместо със заповед, което обуславяло извод за нищожност предвид различната правната природа на двата акта, реда и условията за издаването им - по ЗАНН и по АПК. Обжалваният административен акт е обективиран на формуляр с титул "Наказателно постановление №..... (Заповед за прилагане на принудителна административна мярка)", като е подчертано наименованието "Заповед за прилагане на принудителна административна мярка", а в разпоредителната част е подчертан диспозитивът "заповядвам". Очевидно волеизявлението на административния орган е изразено в предписаната от закона форма, при условията и на основанието, уредени в Закона за движението по пътищата и при спазване на административнопроизводствените правила по АПК. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение на АС - Монтана, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,