Решение № 7307 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2270/2019 г.

Решение № 7307 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2270/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Транскомерс-АСС" ЕООД – гр. Сливен чрез процесуалния си представител адв. П. Начков срещу решение № 2182/23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 421/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-02000217001372-091-001/01.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас, потвърден с решение № 27/25.01.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Бургас при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС в размер на 32 591, 27 лв. за данъчни периоди на месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2014 г., януари, февруари, март, август и септември 2015 г. и март 2016 г., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Дигед" ЕООД, "Нивико-2000" ЕООД, "Интер инвестмънт груп" ЕООД и "Цеко транс" ЕООД, както и ДДС в размер на 397, 69 лв. по фактури за доставки на горива и услуги на лични автомобили на управителя, невключени в активите на дружеството и лихви в размер на 6 354, 66 лв., както и установен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 6 599, 92 лв. и 8 934, 38 лв. за 2015 г., произтичащи от непризнати разходи по фактури, издадени от посочените по-горе доставчици, както и корпоративен данък 2 611, 23 лв. за 2014 г. и 3 243, 71 лв. за 2015 г. и начислени лихви общо в размер на 2 122, 43 лв. поради непризнати за данъчни цели разходи за горива, поддръжка и ремонт на лични автомобили на управителя на дружеството. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че с жалбата до Административен съд – гр. Бургас е въведено изрично възражение, че оспореният ревизионен акт не съдържа подробно изложени мотиви, дължими по внесеното възражение срещу ревизионния доклад и затова се счита, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на акта и съдът не се е произнесъл по това възражение. Безмотивно касаторът счита, че съдът е отминал визираните от него множество неясноти на ревизионния акт, една от които е липсата на начина на формиране на конкретните крайни стойности на определените данъчни задължения. Касаторът се оплаква, че съдът при излагане на фактическата обстановка не е направил самостоятелно изследване на относимите факти и обстоятелства. Твърди се и за игнорирани от съда безспорни и напълно относими факти, приемайки че дадените отговори на съдебно-счетоводната експертиза, касаещи редовността на водене на счетоводството, както и вярното и своевременно осчетоводяване на първичните счетоводни документи по процесните доставки не допринасяли за изясняване на предмета на спора. За неправилни касационният жалбоподател счита и изводите на съда, че имало липса на достатъчно доказателства, удостоверяващи реалността на извършените доставки. Касаторът се оплаква, че съдът не е посочил по какъв начин би следвало да се индивидуализира горивото и не е пояснил как би следвало да се установи предаването на горивото, както и неправилно съдът е преценил товарителниците и пътните листове и не е съгласен с изводите на съда, че те не отговаряли на изискванията на чл. 89 от Наредба № ЗЗ/3.11.1999 г. По същия начин се излагат оплаквания и за преценката на съда и на стоковите разписки и исканията за отпускане на стоково-материални ценности. За неправилно касаторът счита, че съдът го е третирал като краен разпространител на гориво, каквото качество никога не е имал, а не като краен потребител, какъвто е. Счита и за неправилно, че съдът е намесил и Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол, както и позоваването от съда на чл. 118, ал. 8 ЗДДС. Според изложението в касационната жалба съдът не бил дал отговор с какво именно гориво, ако не с това, предмет на процесните фактури са извършени съответните транспортни курсове, както и не ставало ясно ако не с тези, посочени в останалите процесни фактури, то с какви моторни масла, гуми и акумулатори са били снабдявани автомобилите на дружеството. В касационната жалба подробни доводи са изложени относно механизма на доставките. В частта по ЗКПО се излагат оплаквания отново за неправилна преценка на съда на доказателствата, за необосновани изводи, както и за процесуално бездействие от страна на съда, изразяващо се в необсъждане и непроизнасяне на всички заявени възражения, поради което се твърди, че има за последица формирани необосновани крайни правни изводи, които са предопределили и постановяване на незаконосъобразно и необосновано съдебно решение. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна изцяло на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски. Алтернативно касаторът иска ако настоящият касационен съд реши, че има основания да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. П. Начков, заедно с управителя на "Транскомерс-АСС" ЕООД А. Стефанов. Ответникът по касация директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: В частта по ЗДДС за да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по доставките в общ размер на 32 521, 27 лв., както следва: от "Интер инвестмънт груп" ЕООД – 15 бр. фактури за данъчни периоди на месеците август, септември и октомври 2014 г. с предмет на доставка "дизел"; от "Дигед" ЕООД – 37 бр. фактури за данъчни периоди на месеците ноември 2014 г. до март 2015 г. с предмет "дизел" и "дизел - отстъпка"; от "Нивико – 2000" ЕООД – 12 бр. фактури за данъчни периоди на месеците август и септември 2014 г. и от "Цеко транс" ЕООД – 2 бр. фактури за данъчен период на месец март 2016 г. с предмет "гуми, масло". Съдът е приел и за правилно определен ДДС в размер на 397, 69 лв. за доставки на горива и услуги за лични леки автомобили на управителя на дружеството, невключени в активите на последното. С обжалваното решение са потвърдени и определените лихви върху посочените главници общо в размер на 6 599, 92 лв. на основание чл. 175 ДОПК. Съдът е приел за безспорно, че посочените доставчици са издатели на фактурите, по които "Транскомерс-АСС" ЕООД е упражнил правото на данъчен кредит, както и че фактурите са отразени в отчетните регистри в счетоводствата и на доставчиците и на жалбоподателя – получател. В тази връзка по повод осчетоводяването на фактурите и начисления ДДС съдът е приел за неотносима към спора по делото съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото, тъй като отговорите на вещото лице, касаещи редовността на воденото от ревизираното лице счетоводство според съда по това обстоятелство липсва спор между страните. Съдът е очертал спорния предмет и той е относно действителното получаване на фактурираните от доставчиците видове и количества стоки. Въз основа на подробно описана фактическа обстановка съдът е приел, че нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното дирене не са ангажирани надлежни доказателства, въз основа на които да се обоснове извод, че спорните фактури отразяват реално извършени доставки на горива. Съдът при преценка на представените компютърни разпечатки на стокови разписки, представени от ревизираното лице е приел, че те не съдържат конкретна информация относно показателите на горивото, каквито данни могат да бъдат получени от акцизните документи. Относно представените товарителници съдът е обосновал изводите са за нереалност на доставките и от тези документи, които според него не съдържат задължителните реквизити, утвърдени в чл. 89 от Наредба № ЗЗ/3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, както и нови образци на пътни листове, приложение № 14 към чл. 89, т. 7 и за товарителниците, приложение № 15 към чл. 89, т. 8. Съдът е счел също така, че с оглед специфичният характер на стоките – горива е необходимо да се установи и произхода им, по какъв начин са транспортирани и получени и в този смисъл са изложени мотиви за необходимостта от наличието на акцизни документи по чл. 20, ал. 1 ЗАДС, както и декларации за съответствие по чл. 4 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Тези документи съдът е приел, че са необходими за проследяване движението на този вид стоки, прехвърлянето на собствеността им, както и при решаване на спора относно реалността на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Съдът е приел, че допълнителен довод в подкрепа на извода за липса на доказателства за реално осъществени доставки на течни горива може да се извлече от нормата на чл. 118, ал. 8 ЗДДС относно задължението на лице, извършващо зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива да регистрира и отчита зареждането по реда на чл. 59в от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Въз основа на така изложените мотиви съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата в тази й част. За да отхвърли жалбата и в частта по ЗКПО относно допълнително начисления корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. съдът е възприел констатациите на приходните органи за документална необоснованост на разходите и преобразуването на финансовият резултат на дружеството-касатор на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО предвид изложените мотиви в частта по ЗДДС по фактурите от "Интер инвестмънт груп" ЕООД, Дигед" ЕООД и "Нивико-2000" ЕООД. Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 във в връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 65, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС е предпоставено от установяване по безспорен начин на реалността на доставката на стока. В тази връзка следва да се посочи, че предвид разликата в дефиницията на понятието "доставка на стока" по чл. 6, ал. 1 ЗДДС, изискващ прехвърляне на собствеността на съответната стока и по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, според който доставката на стока се свързва единствено с фактическото разпореждане със стоката, което означава, че не е необходимо доставчикът да е собственик, а само да се разпореди с нея. Нееднократно в решенията си ВАС приема, че това разбиране не противоречи и на доктрината и съдебната практика, която принципно приема, че доставката на стока от несобственик, не я прави нищожна, поради което след като се установи по безспорен начин с всички допустими доказателства, че доставчикът притежава стоката, то той може да се разпореди с нея и в случай на доказано предаване на стоката от него на получателя му, следва винаги да се приема, че за последния възниква правото да приспадне начисления от доставчика му ДДС като данъчен кредит. В този смисъл неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е разменил доказателствената тежест и бил приел превратно тълкуването на закона, единствено с цел да бъдат мотивирани изводите за дължимост на определените данъчни задължения. Това разбиране на процесуалния представител на касатора е в разрез с общите правила за доказване в процеса. Те изискват доказване от жалбоподателя в първоинстанционното производство на всички положителни факти, от които черпи права, а в случая това е реалността на доставките, по които е упражнил правото на данъчен кредит като материално право в негова полза. Приходните органи в ревизионния акт са сочили само отрицателни факти, т. е. за нереалност на доставките, поради което по общите правила за доказване, те не са длъжни да ги доказват. Предмет на доставките от "Интер инвестмънт груп" ЕООД, "Дигед" ЕООД и "Нивико-2000" ЕООД са горива, в частност дизелово гориво, поради което с оглед вида на стоката и особеностите й, като самото й доставяне, предаване и транспортиране е специфично. Обосновано първостепенният съд е приел, че с оглед характера на процесните стоки като родово определени вещи, то индивидуализацията им се извършва чрез предаването съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, за което в конкретния случай не са ангажирани безспорни доказателства. Представените такива от касационния жалбоподател правилно решаващият съд е приел, че не са достатъчни за да установят действителното осъществяване на доставките по издадените фактури. Представените стокови разписки по доставките от "Дигед" ЕООД и "Нивико-2000" ЕООД представляват изцяло отражение на издадените фактури и не съдържат допълнителни реквизити, установяващи действителното предаване на горивото. В тях липсват данни за мястото на предаване/приемане на стоките и обстоятелството, че както фактурите, така и стоковите разписки не носят подписи за получател означава, че са създадени формално и не отразяват действителното получаване на дизеловото гориво. В стоковите разписки и липсва означение на превозното средство, което ги е доставило предвид специфичният характер на горивата и необходимостта за специализиран превоз. Представените договори за наем на превозни средства – камиони-цистерни не са достатъчни за да се приеме, че именно те са извършили превоза по процесните доставки. Ако се приеме, че касационният жалбоподател – "Транскомерс-АСС" ЕООД действително е участвал негов представител – изписаното име в стоковите разписки на А. Стефанов – управител при предаването/приемането и като се има предвид, че в негов интерес е да докаже реалното изпълнение с оглед упражненото право на данъчен кредит по спорните фактури, е могъл да изиска от доставчика, като съставител на стоковите разписки да се отрази необходимата информация, която да установи, че стоката е реално доставена. Относно представените товарителници и по отношение на тях следва да се сподели правилната преценка на първостепенния съд по отношение на тези частни документи без материална доказателствена сила.. Така, както са съставени те също не носят достоверна информация за доставките. Изписването в товарителниците на фирмите изпращач и превозвач, а за място на натоварване – гр. Пазарджик и за място на разтоварване – гр. Сливен, без посочване на конкретните обекти, където тези дейности се извършват, не може да се приеме, че с тях се установява действителното извършване на фактурираните доставки. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за автомобилния превоз задължително товарителниците се подписват и подпечатват от изпращача и превозвача, а голяма част от представени товарителници по делото не съдържат тези реквизити. По същия начин правилно съдът е обсъдил в решението си, че товарителниците и пътните листове, представени по делото не съответстват на изискванията в чл. 89 от Наредба № ЗЗ/3.11.1999 г. (действаща и понастоящем) с оглед наличието на подробна информация за товарите, лицата, които ги придружават, превозна цена и др., а вместо това изготвените по делото товарителници, както и стоковите разписки повтарят само и единствено реквизитите по фактурите. Наистина и приходните органи и съдът са изложили мотиви относно неустановяването на доказателства и от предходните доставчици, което е в разрез с възприетата от ВАС съдебна практика на СЕС, според която не следва в тежест на получателя по доставките да се вменява в отговорност действията или бездействията на доставчиците – в този смисъл са решения по дела С-324/11 (Gabor Toth), както и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David), макар, че в интерес на получателя по издадените му фактури е да докаже положителният факт на тяхното фактическо извършване. Макар ревизията да е установила, че доставчиците не са декларирали съдове по чл. 118, ал. 8 ЗДДС и не са подавали ЕДД с оглед изложените вече мотиви, че за тази липса при доставчиците не може да се държи отговорно дружеството-жалбоподател. В същото време пак в хода на ревизията съгласно приложение към протокол № 0948537/25.09.2017 г. за извършена проверка е установено, че и "Транскомерс-АСС" ЕООД не е декларирал съдове съгласно чл. 118, ал. 8 ЗДДС, а съгласно предоставената инвентарна книга, дружеството-жалбоподател не разполага с актив цистерна за съхранение на горивата, както и не е подаден ЕДП, което установяване е относимо към направените изводи от приходните органи, а впоследствие и от съда за недоказване по безспорен начин на реалността на спорните доставки. Съгласно чл. 59а от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. получателят на горивата също е длъжен да подава към НАП електронен документ – ЕДП по приложение № 23, като това изискване не е изпълнено. След като не се установява по безспорен начин реалността на доставките, то недоказано е и твърдението на ревизираното дружеството по издадените му фактури, че е краен получател по смисъла на § 1, т. 69 от ДР на ЗДДС, изключвайки приложението на чл. 118, ал. 10 ЗДДС за подаване и от получателя на горива до НАП на данни за доставката и движението на горивата. В този смисъл са неоснователни доводите в касационната жалба за неотносимо за процесните доставки позоваването от съда на ЗАДС. Като акцизни стоки горивата се подлагат на специфичен режим не само при производството им, но и при разпространението и затова се придружават от акцизни данъчни документи. При положение, че касаторът беше доказал по несъмнен начин реалността на доставките, непредставянето на акцизни данъчни документи по смисъла на чл. 20 ЗАДС и Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, нямаше да бъде пречка за признаване правото на данъчен кредит. За фактурите от "Цеко транс" ЕООД – 2 бр., издадени през март 2016 г. са с предмет "гуми, масла" и за тях не са ангажирани безспорни доказателства за предаването им от доставчика на получателя – "Транскомерс-АСС" ЕООД. Наличието на искания, представени по делото зя отпускане на стоково-материални ценности на ревизираното дружество не може да замести доказателства за реалното им предаване между него и "Цеко Транс" ЕООД. Представените справки нито са датирани, нито имат авторство и не могат да послужат за годни доказателства, установяващи действителното осъществяване на доставките, поради което и в тази част касационната жалба е неоснователна. По фактурите, издадени от "Интер инвестмънт груп" ЕООД твърденията на жалбоподателя е, че процесното дизелово гориво е доставяно директно от бензиностанцията на доставчика. Наличието само на фактури и на фискални бонове обаче не може да установи реалността на доставките. Няма никакви ангажирани доказателства по делото какви превозни средства жалбоподателят е зареждал само на бензиностанцията, стопанисвана от "Интер инвестмънт груп" ЕООД, нито по какъв начин е отчитано това гориво. В ревизионния акт на "Интер инвестмънт груп" ЕООД, касаещ и процесните периоди на "Транскомерс-АСС" ЕООД изрично е посочено, че на доставчика не е признат данъчен кредит по ВОП от "Rastoder D. O. O", "Boumanbouman Groothandel", "Freeland B. V. " и "Shrijvershof B. V. "и по доставки от "Нов бизнес БГ" ЕОД и "М спорт" ЕООД. По отношение определения ДДС в размер на 397, 69 лв. по фактури за доставки на горива и услуги за личните автомобили на управителя законосъобразни са потвърдени констатациите в ревизионния акт, тъй като предметът на доставките е свързан с обслужването на личните автомобили на управителя на дружеството-касационен жалбоподател, а не с икономическата му дейност, за който факт е безспорно установеното невключване на автомобилите в активите на дружеството. В частта по ЗКПО за да отхвърли жалбата съдът обосновано е приел въз основа на мотивите относно определените задължения за ДДС с оглед неустановяване реалността на доставките. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО регламентира, че не се признават разходи, които не са документално обосновани. За да е документално обоснован счетоводният разход съгласно цитираната разпоредба е необходимо да е издаден първичен счетоводен документ, каквито по спорните доставки са издадени, но същите следва да отразяват вярно стопанската операция, което в процесния случай не е налице по отношение на доставките от "Дигед" ЕООД, "Нивико-2000" ЕООД, "Интер инвестмънт груп" ЕООД и "Цеко транс" ЕООД. Въз основа на така установеното законосъобразни са изводите в обжалваното решение за законосъобразното увеличение на финансовия резултат на ревизираното дружество с данъчните основи по фактурите, издадени от посочените доставчици на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО за 2014 г. и 2015 г. и определения за довнасяне корпоративен данък за тези ревизирани години. Правилно е отхвърлена жалбата и относно непризнатите с ревизионния акт разходи за горива и услуги на основание чл. 26, т. 11 във връзка с § 1, т. 5 и т. 39 ЗКПО за автомобили, ползвани за лични цели на управителя на "Транскомерс-АСС" ЕООД предвид, че тези 3 бр. автомобили не са включени в активите на предприятието, т. е. не са използвани за икономическата дейност на дружеството. По отношение оплакванията в касационната жалба, че неправилно съдът е приел за несъществено нарушение неизлагането в ревизионния акт на мотиви по направените от касатора възражения срещу ревизионния доклад, то е неоснователно. Разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК повелява, че съдът е съд по същество, което означава, че той не може за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила да отмени само на това основание ревизионния акт, нито може да върне преписката на органите по приходите за извършване на нова ревизия, а следва да се произнесе относно дължимостта на установените с ревизионния акт данъчни задължения. В този смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд досежно това оплакване. Не следва да се приеме като основателно и оплакването, че съдът не бил извършил анализ на фактите и обстоятелствата по делото, тъй като то не отговаря на фактическото положение. Съвпадането на волята на съда с констатациите на приходните органи не означава, че в обжалваното решение няма изложение на фактическата обстановка и при правилното й установяване, са изградени и правните изводи на съда. Неоснователно е и оплакването, че съдът е имал демонстративен подход, отличаващ се с крайна бланкетност, която би могла да се сравни с коментар по принцип в хода на провеждан семинар, но не и с дължимото от съда адаптиране на общи, голословни и изводи по принцип. Настоящият съдебен състав ще отмине без забележка така посочените оплаквания, които не са в добрия тон на защитата, а на второ, а и те не изразяват конкретни правни доводи. Необосновано е и оплакването, че съдът е освободил органите по приходите от задължението да установяват, че е определена доставка е осъществена реално, след като, както вече се посочи в настоящето решение доказателствената тежест за установяване реалността на доставките пада върху ревизираното лице, което твърди само положителни факти и затова е длъжен да ги докаже при условията на пълно главно доказване, а не върху ревизиращите органи. Неоснователно касаторът поддържа, че е налице невалидно съдебно решение. Съдът с подробни и относими към правния спор мотиви е формирал своята воля, поради което обжалваното решение е валидно. За неоснователно следва да се приеме и оплакването, че съдът не е изложил мотиви относно конкретните крайни стойности, изрично в решението е посочено, че те са определени след като приходните органи са взели предвид по отменения от решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК първоначално издаден ревизионен акт и по извършеното предварително обезпечение "Транскомерс-АСС" ЕООД е внесъл ДДС и лихви общо в размер на 38 886, 31 лв. и корпоративен данък и лихви общо за в размер на 17 626, 51 лв., които суми са взети предвид от приходните органи при издаване на ревизионния акт, оспорен пред първостепенния съд. По косвен път се извежда направения вече извод за нереалност на доставките и от представените по делото влезли в сила ревизионни актове на посочените доставчици, обхващащи и ревизираните периоди на "Транскомерс-АСС" ЕООД, от които не се установява те да са притежавали процесните количества стоки, за да ги предадат на касационния жалбоподател, поради което са начислени задължения за ДДС в особено големи размери. В тези актове е констатирано, че задължените лица са префактурирали доставки без реални престации, поради което и издадените фактури към клиентите им е начислен без основание. Тези ревизионни актове не биха се отразили негативно на правото на данъчен кредит за получателя, ако той беше ангажирал категорични писмени доказателства за реалното предаване/получаване на стоките, а представените такива правилно решаващият съд не е кредитирал като доказващи действителното установяване на предмета на издадените фактури. Възражението в касационната жалба, че ДДС не е коригиран по ревизионните актове на доставчиците, следва да се изтъкне, че съгласно чл. 85 ЗДДС, респ. чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО след като доставчикът е начислил ДДС, дори реалността на доставката да не е доказана, тъй като и разпоредбата от националното ни законодателство и общностната разпоредба предвиждат изискуемост на ДДС от всеки, който го е посочил във фактура и/или известие. Поради тази причина макар изрично приходните органи в приложените и влезли в сила ревизионни актове на доставчиците да са установили нереалност на доставките за процесните периоди и по отношение на ползвания от доставчиците данъчен кредит и относно начисления от тях ДДС, то поради изложените мотиви за изискуемост на данъка, начислен от доставчиците, не са извършени корекции по отношение на начисления ДДС. В този смисъл са и решения по дела С-642/11 ("Строй транс" ЕООД) и С-643/11 ("ЛВК-56" ЕООД) на СЕС, в които категорично се приема, че ДДС се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. Относно позоваването от касационния жалбоподател чрез препращане към жалбата до първоинстанционния съд на съдебна практика на СЕС – решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 следва да се посочи, че съдът не е допуснал нарушение на тази практика, а напротив съобразил се е с нея. Относно обсъждането в посоченото решение за отказ на право на данъчен кредит при установена от приходните органи или от съда данъчна измама, нито в ревизионния акт, нито в съдебното решение се съдържат мотиви за данъчна измама, а за недоказване от получателя на фактурите на реалността на доставките. В частта по ЗКПО за да отхвърли жалбата съдът е приел въз основа на мотивите относно определените задължения за ДДС с оглед неустановяване реалността на доставките. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО регламентира, че не се признават разходи, които не са документално обосновани. За да е документално обоснован счетоводният разход съгласно цитираната разпоредба е необходимо да е издаден първичен счетоводен документ, каквито по процесните доставки са издадени, но същите следва да отразяват вярно стопанската операция, което в случая не е налице по отношение на доставките от "Дигед" ЕООД, "Нивико-2000" ЕООД, "Интер инвестмънт груп" ЕООД и "Цеко транс" ЕООД. Въз основа на така установеното законосъобразни са изводите в обжалваното решение за законосъобразното увеличение на финансовия резултат на ревизираното дружество с данъчните основи по фактурите, издадени от посочените доставчици на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО за 2014 г. и 2015 г. и определения за довнасяне корпоративен данък за тези ревизирани години. Правилно е отхвърлена жалбата и относно непризнатите с ревизионния акт разходи за горива и услуги на основание чл. 26, т. 11 във връзка с § 1, т. 5 и т. 39 ЗКПО за автомобили, ползвани за лични цели на управителя на "Транскомерс-АСС" ЕООД предвид, че тези 3 бр. автомобили не са включени в активите на предприятието, т. е. не са използвани за икономическата дейност на дружеството. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено, тъй като не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Относно разноските, такива не се присъждат на касационния жалбоподател с оглед изхода на делото, както и на ответника по касация поради непоискването им. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение