Решение № 16652 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7705/2013 г.

Решение № 16652 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7705/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Драган Ангелов Христов срещу решение № 2121 от 29.03.2013 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 27 състав по адм. д. № 14515/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на фермери в райони с природни ограничения, различни от планински /други/" от програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013г на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си. В случая по безспорен начин е установено, че жалбоподателят не е заявил участие за кампания 2011 по мярка 212, въпреки поетия през 2010 г. петгодишен ангажимент. Това е преценено от съда като достатъчно основание за издаване на оспорения акт. По възраженията на жалбоподателя, съдът е приел, че не са настъпили форсмажорни обстоятелства, които са го възпрепятствали той лично да продължи да изпълнява ангажиментите си, поети по мярка 212. Констатираната степен на инвалидност, за която се твърди, че е такова обстоятелство, е била налице още при кандидатстването за подпомагане и е пожизнена. Като неоснователно е преценено и възражението, че поетия ангажимент е продължен от друго лице, на което жалбоподателя е прехвърлил правата си. По този довод, съдът е приел, че както националното, така и приложимото общностно право, не предвиждат ред за прехвърляне на поети ангажименти, вследствие на отпуснато подпомагане на земеделските стопани. При липса на изрично нормативна уреждане на подобна възможност, съдът е приел, че прехвърлянето на ангажимента не е допустимо. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да налагат отмяната му. Оспорения административен акт е издаден на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Съгласно приложимата норма многогодишен ангажимент, сключен по тази наредба се прекратява по отношение на земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. В случая по безспорен начин е установено, че жалбоподателят, за кампания 2010 г., е заявил и получил компенсаторни плащания по мярка 212 - "Плащания на фермери в райони с природни ограничения, различни от планински". Съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. кандидатът поема петгодишен ангажимент за извършване на земеделска дейност в съответния район и има задължение в този период да подава заявление за подпомагане всяка година след първото компенсаторно плащане. Безспорно е също така, че за следващата кампания 2011 кандидатът не е подал заявление за подпомагане на парцелите, за които е поел петгодишен ангажимент по реда на Наредба № 11 от 3.04.2008 г., поради тази причина по реда на чл. 14, ал. 1 от същата наредба, се прекратява поетият ангажимент и като санкция земеделският стопанин се задължава да възстанови получените суми. В случая, както правилно е приел решаващият съд, са налице всички предпоставки за постановяване на оспорения акт. Доводите на касационния жалбоподател, които са били изложени и пред първоинстанционния съд, са по отношение на възникнали форсмажорни обстоятелства, които съобразно разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. изключват прилагане на санкционната процедура. Правилно съдът е приел, че в случая не са налице изключващи обстоятелства, тъй като трайната нетрудоспособност, като сочено форсмажорно обстоятелство, е била налице преди поемане на ангажимента. В случая законодателят е имал предвид, обстоятелство, предвидено в легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г., което е възникнало след поемане на ангажимента. Обосновани са изводите на решаващия съд, че приложимите норми на националното и общностното право не предвиждат възможност за прехвърляне на задължения на бенефициента, поради което фактът, че заявените площи са отдадени под наем за обработване на друго лице, което е подало заявление за подпомагане на кампания 2011 г., не са относими към разглежданото оспорване. Единствената възможност за встъпване в права и задължения, и то по отношение на подадено през текущата година заявление, е предвидена при прехвърляне на стопанството - чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. По аргумент на противното, друга хипотеза при която може да бъде прехвърлен поет ангажимент във връзка с прилагане на схемите и мерките по Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., не е допустима. Като е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения акт, административния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,