Решение № 1443 от 9.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Узунов, от гр.Пазарджик, подадена чрез пълномощника адвокат Л. Алексиева против решение 531 от 21.06.2022г. по адм.дело 126/2022 г. на Административен съд-Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието им с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поддържа се, че през спорния период от 02.05.2000г. до 12.07.2009г. също е положен в системата на Гражданска защита и следва да бъде зачетен като такъв от първа категория. По подробните съображения, изложени в жалбата се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът - директорa на ТП на НОИ Пазарджик не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 531 от 21.06.2022г. по адм.дело 126/2022 г. на Административен съд-Пазарджик е отхвърлена жалбата на Н. Узунов срещу решение 1012-12-372#3/10.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане Ц2113-12-280#8/24.09.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. С последното е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 6 и чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО. Съдът е приел, че стажът за периода от 02.05.2000 г. до 12.07.2009 г., положен в Отдел "Гражданска защита"-Пазарджик, Министерството на извънредните ситуации, съответно в Държавна агенция "Гражданска защита" следва да бъде зачетен като такъв от трета категория. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление от 13.05.2020 г. Узунов е поискал отпускане на пенсия по чл. 69, ал. 6 КСО, към което е приложил изискуемите документи. С разпореждане Ц2113-12-280#8/24.09.2021 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приел, че заявителят не отговаря на условията по чл. 69, ал. 6 КСО, тъй като не е изпълнявал дейности по чл. 71, ал. 1, т. 3-6 от Закона за защита при бедствия (отм.) за периода 02.05.2000 г. 12.07.2009 г. и няма 18 години прослужено време в системата на гражданска защита. Посочил е, че Узунов не отговаря и на условията на чл. 69б, ал. 1-2 и ал. 6 КСО, поради което не е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е обжалвано и потвърдено с решение 1012-12-372#3/10.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик. Административният орган е приел, че искането на Узунов за зачитане на стажа по условията на чл. 69, ал. 6 КСО за периода 01.05.2000 г. до 13.07.2009 г. е неоснователно поради липса на законови основания и доказателства, че заявителят е изпълнявал длъжностите по чл. 71, ал. 1, т. 3-6 от Закона за защита при бедствията (отм.). Посочено е, че пенсионният орган е изчислил осигурителния стаж по представените оригинални, редовно оформени документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО от Регистъра на осигурените лица за периода от 01.08.1975 г. до 12.05.2020 г. с обща продължителност 40 г. 05 м. 23 дни, от които стаж първа категория труд 09 г. 09 м. 09 дни, втора категория 01 г. 05 м. 25 дни и трета 22 г. 03 м. 29 дни, подробно описан в решението. По отношение на оспорения период, органът се е позовал на писмо от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", с което искането на Узунов за издаване на удостоверителен документ, че в периода 01.05.2000 г. 13.07.2009 г. е изпълнявал длъжности по чл. 71, ал. 1, т. 3-6 от Закона за защита при бедствия (отм.) е прието за неоснователно. Директорът на ТП на НОИ е посочил, че считано от 01.05.2000 г. служба "Гражданска защита на Република България" е девоенизирана, както и че Узунов не е представил поисканите му доказателства, които да удостоверяват, че е изпълнявал дейности по чл. 71, ал. 1, т. 3-6 от Закона за защита при бедствия (отм.), поради което е приел, че правилно е определен стажът като такъв от трета категория труд и е потвърдил разпореждането, с което е отказано отпускане на пенсия по чл. 69, ал. 6 и чл. 69б, ал. 1-2 КСО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че предмета на спора се свежда до това, от коя категория е труда на Узунов в периода от 02.05.2000 г. до 12.07.2009 г., положен в Отдел "Гражданска защита"-Пазарджик, Министерството на извънредните ситуации, съответно в Държавна агенция "Гражданска защита". Видно от представените допълнителни споразумения към трудов договор 30/1992 г. от 01.05.2000 г. до 01.04.2001 г. Узунов е заемал длъжността старши експерт "Радиация, химична и биологична защита" в Отдел "Гражданска защита"-Пазарджик. Безспорно е, че стажът му като инспектор "РХЗ" за периода 21.01.1991 г. 01.05.2000 г. е зачетен от първа категория труд, но за това е било налице правно основание за вида на определената категория. От 01.05.2000 г. служба "Гражданска защита на Република България" е девоенизирана, поради което след тази дата стажът не може да се зачита като такъв на кадрови военнослужещи. Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО (в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 110, в сила от 01.01.2000 г.), кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им, при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба. След девоенизиране на службата, в която е работел Узунов, за него не е било налице основание, което да попада в разпоредбата на закона и да се защита стаж от първа категория труд. Съгласно чл. 81 във вр. чл. 71, ал. 3, т. 3-6 от Закона за защита при бедствия (отм.) трудът на служителите от Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" и в териториалните й звена, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3 - 6, при пенсиониране се зачита като първа категория. Дейности по чл. 71. ал. 3, т. 3-6 от Закона за защита при бедствия са: по т. 3 операции по издирване и спасяване, по т. 4 провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, по т. 5 оперативна защита при наводнения, по т. 6 радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали. Във връзка с последващи изменения на ЗМВР, осигурителният стаж се зачита от първа категория и ако лицата са изпълнявали някоя от длъжностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви "в", "г", "д" и "е" ЗМВР (отм.), впоследствие изменени на дейности по чл. 52, ал. 2, т. 8 и 9 ЗМВР (отм.), а след изменението с ДВ, бр. 53/2014 г. дейности по чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Дейности по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви "в", "г", "д" и "е" ЗМВР (отм.) са: по буква "в" операции по издирване и спасяване, по буква "г" провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, по буква "д" оперативна защита при наводнения, по буква "е" радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали. Дейности по чл. 52, ал. 2, т. 8 и 9 ЗМВР (отм.) са: по т. 8 неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, по т. 9 химическа, биологична и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали и овладяване на екологични инциденти. Дейности по чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗМВР са неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, и химическа, биологична и радиационна защита. По делото не са събрани доказателства, които да удостоверяват, че жалбоподателят е полагал труд по отношение нао изброените по-горе дейности. Видно от издаденото удостоверение 1516/27.03.2019 г. от Държавна агенция "Архиви", Дирекция "Държавен военноисторически архив", Узунов е работил в Българската армия на щатна длъжност от 21.01.1991 г. до 30.04.2000 г. Изпълняваните от него длъжности като началник на различни отдели до 13.07.2009 г. в Дирекция "Гражданска защита" също не попадат в обхвата на длъжности по чл. 81 във вр. чл. 71, ал. 3, т. 3-6 от Закона за защита при бедствия. От приложените по преписката заповеди за даване на дежурство, за полагане на извънреден труд и заместване на ръководен служител, също не може да се направи извод за пряко и непосредствено участие на Узунов в посочените в разпоредбата дейности. От същите не става ясно, дали този извънреден труд е полаган във връзка с мероприятия по ликвидиране на последици от бедствия и аварии, неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, и химическа, биологична и радиационна защита, за които дейности осигурителният стаж се зачита от първа категория. Заеманите от Узунов длъжности не са сред изрично посочените и в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че стажът не може да бъде зачетен като такъв от първа категория труд. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение