Решение № 14191 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2011 г.

Решение № 14191 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Димо Стоянов Танев от гр. Стара Загора против решение № 444 от 4.01.2011 г. по адм. дело № 509 по описа за 2010 г. на Старозагорския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против решение № 4211107567/20.09.2010 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 98, ал. 1 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Стара Загора, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Старозагорския административен съд е решение № 4211107567 от 20.09.2010 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Стара Загора, с което е отменено разпореждане № 4211107567 от 19.08.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване и Димо Стоянов Танев от гр. Стара Загора е задължен на основание чл. 114, ал. 1 от КСО да възстанови неправилно получена пенсия за осигурителен стаж и възраст през времето от 1.01.2005 г. до 9.05.2010 г. с общ размер 1095.18 лв. и лихви до 19.08.2010 г. в размер на 635 лв. - общо 1730.18 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Старозагорският административен съд законосъобразно е приел, че неправилното определяне в по-голям размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Танев за периода 8.08.2000 г. - 9.05.2010 г. е пряка последица от неговото недобросъвестно поведение, изразяващо се в деклариране на невярно обстоятелство относно придобития осигурителен стаж и осигурителен доход. Изводите на съда се основават на извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че в подадената молба от 28.09.2000 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст заявителят е декларирал, че работи като крупие от 1.09.2000 г., а в действителност той е работил като крупие по трудов договор и преди това от 1.01.2000 г. до 7.08.2000 г. Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост и противоречие на съдебното решение с чл. 98, ал. 1 от КСО са неоснователни. Касаторът не е оспорил извода на първоинстанционния съд относно неговото недобросъвестно поведение като причина за погрешното определяне на размера на пенсията му. По делото е приложена и собственоръчно написана молба от 10.08.2001 г. за преизчисляване на пенсията, в която лицето отново е декларирало, че е било безработно от 10.09.1998 г. до 1.09.2000 г. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. С разпореждане № 4211107567, издадено на 2.08.2010 г. от ръководителя на пенсионното осигуряване, е извършено изменение в посока намаление на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на касатора, считано от 1.06.2001 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО. Обстоятелството, че съдът не е изискал доказателства за връчване на цитираното разпореждане, не води до извод за неправилно определяне на размера на подлежащите на възстановяване суми. Касаторът е узнал за издаденото на 2.08.2010 г. разпореждане с № 4211107567 и се е запознал със съдържанието му, но до настоящия момент не го е оспорил. Не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението, че размерът на задължението за възстановяване на суми от недобросъвестно получени пенсии е неправилно определен. Отпускането на пенсията за осигурителен стаж и възраст в по-голям размер е последица от съзнателното затаяване на известни на заявителя обстоятелства във връзка с осигурителния му стаж и доход, което е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114 от КСО. Оспореният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,