Решение № 7810 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15118/2010 г.

Решение № 7810 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15118/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на "Фиг трий" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Драгоман" № 9, ет. 3, с управител Колин Барбър, поданик на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, чрез адв. М. Димитрова-Добрева, против Решение № 1090 от 28.09.2010 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 989 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Актове за установяване на дължимо публично вземане № № 541, 545, 546, 547 и 548, всички от 08.04.2010 г. на кмета на Община Царево, за определяне на такса битови отпадъци за 2005-2009 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в =неправилно прилагане за случая на разпоредбата на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/-услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не са реално предоставяни и размерът на съответните им задължения не е конкретизиран. =единствено включването на имотите в урбанизираните територии, без доказано генериране на битови отпадъци, не е основание за определяне на процесните задължения. =липсва законово задължение за подаване на декларация за неизползване на имота като основание за освобождаване от процесните такси. Иска се отмяна на решението и на оспорените актове, както и присъждане на направените разноски Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Царево не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна поради следното: Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От представените по делото заповеди на кмета на Община Царево се установява, че общината организира сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци в с. Лозенец в регулационни граници, включително и района, в който се намират притежаваните от дружеството 4 бр. УПИ. Не се спори, че имотите са с променено предназначение от земеделски земи в УПИ за застрояване с вилни сгради, съгласно Решение № 14/08.12.2005 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция "Земеделие и гори"-гр. Бургас, при Министерство на земеделието и горите. Местонахождението на имотите, вида и предназначението им е потвърдено и с приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Експертизата потвърждава, че всички притежавани от дружеството УПИ попадат в район от с. Лозенец, в който съгласно заповедите на Кмета на Община Царево за съответните години, общината е организирала сметосъбиране и сметоизвозване. С експертизата се потвърждава, че пред имотите има разположени контейнери от Община Царево за изхвърляне на битови отпадъци. Съгласно чл. 71, т. 1 ЗМДТ, таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. По аргумент за обратното би следвало във всички случаи, когато общината предоставя тази услуга в района, в който се намира процесния имот, таксата да се дължи, независимо дали имотът се ползва или не, т. е. независимо дали в имота се генерират отпадъци или не. Общинският съвет в съответствие с правомощието и задължението си по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, с Наредбата по чл. 9 ЗМДТ определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, се освобождават от заплащане на съответната такса. За лицето, което е задължено за такса битови отпадъци, се поражда възможността да уведоми до определен срок от предходната година с писмена молба-декларация общината, че няма да ползва имота през следващата календарна година и въз основа на това да се освободи от задължението си за заплащане на таксата за съответната услуга. В конкретния случай това право не е осъществено от собственика на имотите, поради което не е приложим предвиденият ред за освобождаване от такса. При така установените по делото факти, задълженията за ТБО на дружеството са законосъобразно определени, оспорените пред първоинстанционния съд АУПВ са законосъобразен и правилно съдът е отхвърлил жалбата против тях. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение.