Решение № 9001 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2017 г.

Решение № 9001 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от директора на РЗОК Б. срещу решение № 972 от 2.06.2017 г. по адм. д. № 878/2017 г. по описа на Административен съд Б.. С решението е отменена по жалба на МБАЛ "Л. х." ЕООД, Заповед № РД-25-516/27.03.2017 г. на директора на РЗОК Б.. С. заповедта на основание чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет /НС/ на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, на МБАЛ "Л. х." ЕООД са наложени общо 16 санкции "финансова неустойка" в размер на 200,00 лв. всяка или общо 3200 лв. В касационната жалба се оспорва решението като неправилно - при касационни отменителни основания, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. В производството по издаване на заповедта за налагане на санкции не е спазена процедурата за разглеждане на възражението на МБАЛ "Л. х." ЕООД от арбитражна комисия към РЗОК Б., тъй като такава не е могло да бъде сформирана поради отказ на Районната колегия на Български лекарски съюз /РК на БЛС/ да изпрати представители в комисията. Моли да бъде отменено съдебното решение и вместо него да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационната жалба - МБАЛ "Л. х." ЕООД, редовно призовано, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Разглеждането на спора от надлежно структурирана арбитражна комисия, както обосновано е приел и съставът на първоинстанционния съд, съставлява съществен елемент от производството по установяване на законосъобразността на констатациите на контролните органи и евентуалното налагане на санкции на обекта на проверката. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С процесната заповед са наложени санкции на лечебното заведение за 6 случая по КП № 263 "Физикална терапия и рехабилитация при болести на периферната нервна система" и 10 случая по КП № 265 "Физикална терапия и рехабилитация на опорно-двигателния апарат". Наказанията са наложени по т. 1-16 за нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 31, т. 5 от НРД за медицинските дейности за 2015 г. във връзка с чл. 208 и чл. 202, ал. 1 от Раздел VIII "Методика за закупуване на дейностите в болничната медицинска помощ" от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Във всички 16 случая е констатирано неправомерно изискано от ЛЗ доплащане при лечението на ЗОЛ по КП № 263 или КП № 265, включена в договора и заплатена от НЗОК. С. Р. № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, НЗОК заплаща за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващо заболяване и усложнения, извършените медицински дейности по КП, лекарствена терапия и услуги, включващи професионални грижи и диетично хранене, предоставени на пациентите по време на тяхната хоспитализация както и медико-диагностични изследвания, медицински процедури и прегледи, необходими за удостоверяване на необходимостта от хоспитализация. Изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на консумативи за определени клинични пътеки, в които изрично е посочено. КП № 265 и КП № 263 не регламентират допълнително заплащане за скъпоструващи медицински изделия и консумативи. Нарушенията са установени въз основа на извършена финансова проверка по изпълнение на индивидуален договор със НЗОК № 020623/19.02.2015 г., договор за амбулаторни процедури № 020623/19.02.2015 г. и допълнително споразумение към ИД № 21 от 19.05.2016 г. за оказване на болнична медицинска помощ, на основание заповед № РД-25-130/23.01.2017 г. на 20.02.2017 г., като констатациите са отразени в Протокол № 201/20.02.2017 г. Протокол № 201/20.02.2017 г. е връчен на 2.03.2017 г. на представляващия ЛЗ, който в законоустановения 7-дневен срок е представил Писмено становище вх. № 29-02-243/9.03.2017 г., с което са изказани възражения срещу констатациите в протокола. На основание чл. 272, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, е трябвало да бъде сформирана арбитражна комисия, която да разгледа случая и да се произнесе по основателността на становището на МБАЛ. С писмо изх. № 021-62-01-5/5.04.2016 г. от директора на РЗОК Б. до Български лекарски съюз - Районна колегия Б. е помолен ЛС - РК Б. да излъчи представители за арбитражната комисия във връзка с чл. 75, ал. 2 от ЗЗО и чл. 273, чл. 274 и чл. 275 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. С писмо вх. № 02/62-01-5/26.04.2016 г. от РК БЛС - Б. до РЗОК Б., е уведомен РЗОК, че ЛС е решил, че колегията няма да вземе участие в арбитражните комисии. Въз основа на изложеното е издадена процесната заповед за налагане на санкции № РД-25-516/27.03.2017 г. на РЗОК Б., с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 270 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК са наложени санкции на МБАЛ. По жалба на МБАЛ "Л. х." ЕООД, Административен съд Б. е отменил заповедта, като е приел, че при издаването й е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като писменото възражение на МБАЛ срещу констативния протокол за установените от РЗОК Б. нарушения не е разгледано от арбитражна комисия, сформирана съгласно Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, а от друга комисия. В касационната жалба се оспорва този извод, като се твърди, че в Лекарски съюз, Районна колегия Б., всички членуващи лекари или работят в МБАЛ или имат и договори със РЗОК. Твърди се заинтересованост и съзнателно осуетяване на създаването и дейността на арбитражната комисия. С решението на Административен съд Б. правилно е отменена заповедта за налагане на санкции на директора на РЗОК. Първоинстанционният съд е приел, че в заповедта като основание за издаването й неправилно са цитирани разпоредбите на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 270 от Решението на НС на НЗОК, тъй като същите са приложими в хипотезата, при която няма подадено писмено становище срещу констатациите от протокола за проверката, а в случая такова има подадено. Съгласно цитираната в заповедта за налагане на санкции разпоредба на чл. 74, ал. 5 ЗЗО, (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкции. Аналогично, според чл. 270 от Решение РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, находяща се в Раздел III - "Ред за налагане на санкции", когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по чл. 253 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените констатации от длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава заповед, с която налага санкция. Но в процесния случай, лицето обект на проверката е изразило писмено становище, което съдържа възражения по направените от длъжностното лице констатации, следователно тези разпоредби са неприложими. арбитражна комисия не е разглеждала на свое заседание писменото становище/възражение на МБАЛ и не е взела дали го приема за основателно или не, което е съществено нарушение на административно производствените правила, допуснато при издаване на процесния административен акт. То опорочава процедурата по издаване на акта, независимо от причините, поради които арбитражна комисия не е съставена. По отношение реда за извършване на проверка и издаване на процесната заповед за налагане на санкции, следва да се вземат предвид измененията предвидени с Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО. Решението е в сила от 1.04.2016 г. до 31.03.2017 г., когато е изтекъл срокът му на действие, с издаване на нов Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. - ДВ, бр. 24 от 21 март 2017 г., в сила от 1.04.2017 г./. Разпоредбите на чл. 72 и сл., раздел десети от ЗЗО също са изменени, като в разпоредбата на чл. 75 от ЗЗО е предвидено отнасяне на спора пред арбитражна комисия, която съгласно чл. 273 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. се конституира на територията, обслужвана от РЗОК и в указаните в ал. 3. Неспазването на процедурата по разглеждане на възражението от арбитражна комисия, не може да бъде санирано чрез разглеждането му от друга комисия. В тежест на административния орган е да изпълни предвидения от нормативната уредба ред за издаване на акта. Съответно неизпълнението му не може да бъде основание за издаване на акта на друго правно основание или чрез замяна на една процедура с друга. Следва да се отбележи, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО, (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), както и според чл. 273, ал. 5 от Решение № РД-НС-04-24-1/2016 г. на НС на НЗОК, в арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, по чл. 74, ал. 3. Следователно за всеки конкретен случай се включват съответните представители на съсловните организации. В процесния случай, няма данни за конкретния случай от РЗОК Б. да са изпратили искане до РК на БЛС за съответните представители, които да участвуват в арбитражната комисия. Приложеното по делото писмо, с което е поискан представител на РК БЛС Б. за арбитражната комисия и отговора на РК БЛС Б., че няма да изпратят представител са от месец април 2016 г. /от 5.04.2016 г. и от 26.04.2016 г./, а проверката и протокола за констатираните нарушения в случая са от 20.02.2017 г. Т. е. за конкретния случай арбитражна комисия не е съставяна, и не е отправяно искане до РК на БЛС за обезпечаване на участието на нейни представители. Описаното съществено нарушение на административно производствените правила води до отмяна на заповедта за налагане на санкции, какъвто извод е направил и първоинстанционният съд. Решението на Административен съд Б. е валидно и допустимо, постановено при правилно тълкуване и прилагане на съдопроизводствените правила и материалния закон. Като такова следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,