Решение № 60188 от 1.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 392/2021 г.

Решение № 60188 от 1.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 392/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Енерго – Про Продажби" АД против решение № 317/14.10.2020 г., постановено по гр. д. № 540/2020 г. от състав на Окръжен съд – Русе. Ответникът по касационната жалба я оспорва. Касационното обжалване е допуснато с определение от 15.04.2021 г. Обжалването е допуснато по правния въпрос относно задължението на съда да се произнесе по всички направени от страната доводи и възражения, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС при процедирането от страна на съда с обжалваното решение. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част; по останалите въпроси той е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Следователно, в качеството си на втора по ред съдебна инстанция по съществото на материалноправния спор по делото, въззивният съд има правомощието – едновременно правото и задължението да обсъди и отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и доводи на въззивника относно правилността и допустимостта (само в обжалваната част) и валидността (във всички случаи изцяло) на първоинстанционното решение. В този смисъл е трайната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав. Във въззивната жалба е наведен довод от страна на ответника по иска, въззивник във въззивното производство, че за него съществува възможност да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия. В тази насока е направен довод, че следва да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл. 183 ЗЗД в този случай. Съдът не се е произнесъл по тези доводи и възражения на въззивника, като по този начин, с оглед отговора на правния въпрос, е процедирал в нарушение на процесуалните правила и е постановил неправилно съдебно решение. Според константната практика на ВКС /решение № 97 от 28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др. /, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. В случая, от резултатите на метрологичната експертиза се установява, че липсва механичен дефект на средството за техническо измерване, а при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Тези изводи са преповторени в заключение на вещото лице, което обаче не дава отговор на въпроса дали начинът, по който е осъществено "неправомерното софтуерно вмешателство" в програмата на електромера е възможно да бъде резултат от грешка при отчитането на количество електрическа енергия, което не се дължи на волево човешко поведение. Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне повторна техническа експертиза с участие и на вещо лице – софтуерен специалист, освен инженер, със задачите, посочени в отговора на исковата молба, както и следните допълнителни въпроси: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново, в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в тарифа Т4 електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ "външна намеса в тарифната схема" на СТИ и какво означава записът в протокола на БИМ – "електромерът не съответства на техническите характеристики"; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т. е. за период от една година. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход. Водим от горното, състав на ВКС