Решение № 70 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6717/2013 г.

Решение № 70 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6717/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП-София моли да бъде отменено решение № 1077/18.02.2013 г. по адм. д. № 3690/2012 г. на АССГ, с който е отменен РА № 2021110527/30.11.2011 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в допълнение към жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Болкан индъстрис България" ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2021110527/30.11.2011 г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 162 546,08 лв и са начислени лихви за периода м. 11.2008 г., м. 10 и 12.2009 г., м. 1 - 7.2010 г. по фактури на "Югоброкеридж" ЕООД и в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2008 г. с 88 639,90 лв, а за 2009 г. - със 154 221,91 лв. В РА правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите "Югоброкеридж" ЕООД не е признато на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради липса на осъществени доставки. Увеличението на финансовия резултат е извършено на основание чл. 23, ал. 2, т. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 26, т. 2 ЗКПО с разходите по фактурите на този доставчик от 2008 г. и 2009 г., по които доставките не са осъществени и не отразяват вярно стопанските операции. Правилен е изводът на съда, че за да възникне и се признае право на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно ревизираното лице да разполага с фактура, а е необходимо, отразената в нея доставка да е реално осъществена. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, но е направил погрешни изводи относно установените с тях факти. Необоснован е изводът на съда, че в резултат от получените по спорните фактури посреднически услуги, ревизираното дружество е извършило такива на банки. Необосновано съдът е приел, че ревизираното лице е получило стоки по доставка от "Гонар България" ООД, които е доставило впоследствие на "Полимеринжект". За да достигне до тези изводи съдът е приел, че представените в съдебното производство посреднически договори и протоколи за изпълнението им не са оспорени от ответника и е основал изводите си на заключението на вещото лице, което според съда установило реалността на фактурираните доставки. Неоспорването на доказателствата от страните не освобождава съда от задължението му да прецени тяхната доказателствена стойност по чл. 236, ал. 2 ГПК. Заключението на вещото лице по чл. 195, ал. 1 ГПК следва да изясни въпроси значими за делото, за които се изискват специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и други. Заключението на вещото лице не може да установи реалност на доставките, тъй като процесуалните норми не възлагат на вещото лице преценка на доказателствата по делото. Тази преценка е възложена на съда с чл. 236, ал. 2 ГПК. Неправилно съдът е приел, че в хода на ревизията органите по приходите следва да доказват отрицателни факти. Отрицателни факти не се доказват. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква при наличие на условията по чл. 68 и чл. 69 и при отсъствие на условията по чл. 70 ЗДДС. Правилно съдът е дал указания на страните да представят доказателства за изгодните за тях обстоятелства по делото, но неправилно е преценил доказателствената стойност на събраните доказателства. Практиката на СЕС не освобождава съда от задължението му да извърши тази преценка в съответствие с правилата на логиката и от задължението му да постанови обосновано съдебно решение. От приложените договори за посредническа услуга е видно, че не е посочен размер на възнаграждението, нито механизъм за изчислението му. От приложените протоколи за изпълнение на възложените с договорите посреднически услуги не може да се направи извод, че "Югоброкеридж" ЕООД е посредничил при сключване на сделката с "Гонар България" ООД, нито, че е намерило клиенти на банкови услуги, на които ревизираното лице е посредничело при сключване на банкови сделки по договорите с банки за посредничество, по които е изпълнител. По договорът от 14.01.2009 г. е възложено на "Югоброкеридж" ЕООД да проучи условията и да подготви сключването на договори между ревизираното лице и трети лица за физическа и/или техническа охрана и всякакви дейности по Закона за частната охранителна дейност. Ревизираното лице не фигурира в единния регистър на лицензите по чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗЧОД, поради което договорът от 14.01.2009 г. няма предмет. Представеният протокол за изпълнение на дейностите по него не позволява да се направи извод за обема на извършената работа не съдържа данни за лицата, чиято охрана предстои да се осигури от ревизираното лице, поради което не установява изпълнение по нищожния на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД договор. Издадените фактури по описаните протоколи, които не установяват изпълнение на посредническите договори, сключени с "Югоброкеридж" ЕООД са издадени при липса на данъчно събитие, съставляващо основание за издаването им, в тях данъкът е начислен без основание, поради което в РА законосъобразно е прието, че не са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 25 и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не възниква право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното лице. В частта по ЗКПО предвид погрешният си извод за реално осъществяване на доставките съдът е приел, че не са налице условията на чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО за корекция на финансовия резултата за 2008 г. и 2009 г. на дружеството. Неоснователен е доводът на касатора за приложение на чл. 147, ал. 1, т. 1 и чл. 159, ал. 1 ГПК. По ДОПК е допустимо да се представят доказателства, които е могло да бъдат представени и в производството по ревизията предвид чл. 161, ал. 3 ДОПК. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит 162 546,08 лв и са начислени лихви за периода м. 11.2008 г., м. 10 - 12.2009 г., м. 1 - 7.2010 г. по фактури на "Югоброкеридж" ЕООД и в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2008 г. с 88 639,90 лв, а за 2009 г. - със 154 221,91 лв. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 4186,64 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,