Решение № 15404 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2019 г.

Решение № 15404 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на ЕТ "А. Димитров", [населено място], обл. [област], подадена чрез адв. С. Вълчев, срещу решение № 401 от 21.02.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2807 по описа на съда за 2018 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 62/11.07.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив, относно определените с акта публични задължения за водовземане за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2011 година. В останалата част, относно установените задължения за периода 1.01.2010 - 31.12.2010 г. решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се твърди, че съдът неправилно е отхвърлил възражението за изтекла погасителната давност на задължението на касатора за 2011 г. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив, в предоставения му от съда срок, не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество основателна поради следното: Производството пред Административния съд - Пловдив е било образувано по жалба на ЕТ "А. Димитров", [населено място] против Акт за установяване на публично държавно вземане № 62/11.07.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив, с който на едноличния търговец са определени дължими публични задължения по разрешително № 01610202/22.07.2009 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2011 г. в размер на 12 445,36 лв. главница, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 8 689,31 лева. За да отхвърли жалбата на ЕТ "А. Димитров" в частта на установените задължения за периода 1.01.2011 – 31.12.2011 г. административният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, спазена е установената форма, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е съобразен с материалноправните разпоредби и целта на закона. Преценил е, че размерът на задълженията за водовземане по години е определен законосъобразно, на база разрешеното годишно водно количество, съобразно приложимата към спорните години Тарифа и общата сума на задълженията не е спорна между страните. Относно установените задължения за 2011 г. съдът е разгледал възражението на жалбоподателя за погасяване на задължението по давност, считайки го за неоснователно. Този извод е обосновал с аргумента, че 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията от 2011 г. започва да тече от 1.01.2013 г., но изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение № ПО-02-223/5.10.2012 г. поставя началото на производството по установяване на публичното вземане и поради това на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК спира давностния срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК до издаване на акта, но не повече от година. По тези съображения е приел, че давностният срок за задълженията за 2011 г. е започнал да тече от 5.10.2013 г. и към момента на издаване на спорния АУПДВ на 11.07.2018 г. не е била изтекла. Изложил е доводи, че издаването на процесният АУПДВ № 62/11.07.2018 г. от своя страна е прекъснало давността. Така мотивиран съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за изтекла погасителна давност на задълженията за 2011 г. и е потвърдил оспорения акт в тази част. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са изложените от касатора възражения за неправилно пресметнат от съда момент на изтичане на давностния срок, както и за липса на спиране на срока. Съгласно разпоредбата на чл. 171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), погасителният давностен срок за публични държавни вземания е 5 години и започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задължението за плащане на таксата за водовземане за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. става изискуемо на 31.01.2012 година. Погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл. 171 ДОПК, е започнала да тече, считано от 1.01.2013 г. и доколкото Законът за водите не предвижда по-кратък давностен срок за вземания за такси водоползване, то давността е изтекла на 1.01.2018 година. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение установява, че в конкретния случай не е налице нито едно от основанията на чл. 172 от ДОПК за спиране на погасителната давност. Нормата на чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК предвижда, че давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. По силата на чл. 195б ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Текстът на чл. 166, ал. 2 ДОПК препраща към реда за издаване на индивидуални административни актове по АПК. Следователно, за да се прецени наличието на основанието за спиране на давността по чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, в случая следва да се извърши преценка кога е започнало производството по установяване на задължението за процесната такса и по-конкретно кога е започнало производството по издаване на оспорения АУПДВ. Разбирането на съда, че производството по установяване на публичното задължение е започнало с изпращането на покана за доброволно изпълнение № ПО-02-223/5.10.2012 г. не се споделя от настоящият касационен състав. Производството по издаване на оспорения АУПДВ е инициирано от компетентния административен орган, поради което датата на започването му се определя в хипотезата на чл. 25, ал. 3 АПК – от датата на извършване на първото процесуално действие по неговото издаване. Първото процесуално действие, на което се основава издаването на оспореният акт, съгласно посоченото в мотивите му, е констативен протокол №СМ-51/3.04.2018 г., с който е определен размерът на дължимите такси. Покана за доброволно изпълнение до ЕТ е била изпратена на 25.06.2018 година. Именно това производство е приключило с издаването на оспорения АУПДВ, като видно от хронологията всички предприети от Басейнова дирекция ИБР действия са след изтичане на давностния срок на 1.01.2018 година. Изпратената по-рано покана, обсъдена от съда и приета за релевантна към спиране на давностния срок, е неотносима към процесният правен спор и не е обстоятелство по чл. 172 ДОПК, спиращо или прекъсващо изтичането на срока на погасителната давност. Предвид отсъствието на спиране и прекъсване на давностния срок следва да се приеме, че същият е изтекъл на 1.01.2018 г. за задълженията на ЕТ "А. Димитров" за 2011 година. Оспореният АУПДВ е издаден на 11.07.2018 г., след изтичане на давностния срок, поради което принудително събиране на сумата не може да бъде извършено, предвид на което същият следва да бъде отменен в тази част. Касаторът е направил искане за присъждане на разноски, което но не следва да бъде уважено поради липса на представени доказателства за извършването им и списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Предивид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,