Решение № 144 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2013 г.

Решение № 144 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "МОНИКС МАРИН СЕРВИЗ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Крали Марко" № 6, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Цанева, срещу решение № 358/18.02.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 2287/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 9300-661/10.08.2010 г. към ЕАД № 08BG002005J0010095/20081217 на Началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с Решение № М47-752/21.09.2010 г. на Началника на Митница Варна, с което са определени държавни вземания в размер, както следва: мито - 39,39 лв., акциз - 3 323,49 лв. и данък върху добавената стойност - 686,24 лева. В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението, включително в частта му за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния митнически акт. Ответникът по касационната жалба - началникът на МП Пристанище Варна, в писмено становище, изготвено от юрк. Тодорова, излага съображения за неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени посочените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок, от страна по делото е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Делото е за втори път на производство пред ВАС. С решение № 8020 от 5.06.2012 г. по адм. д. № 11014 от 2011 г., състав на ВАС, I отделение, е отменил решение № 1627/1.07.2011 г. по адм. дело № 3409/2010 г. на Административен съд - Варна, а делото е върнал за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът е установил следното: Предмет на спора е било Решение № 9300-661/10.08.2010 г. към ЕАД № 08BG002005J0010095/20081217 на Началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с Решение № М47-752/21.09.2010 г. на Началника на Митница Варна, с което са определени държавни вземания в размер, както следва: мито - 39,39 лв., акциз - 3 323,49 лв. и данък върху добавената стойност - 686,24 лева. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на чл. 4, § 3 от МК, определящ митническите органи като отговарящи за прилагането на митническото законодателство и на разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ. Обсъдил е регламентацията на митническите пунктове като звена от митническата администрация, съдържаща се в чл. 7, ал. 2 вр. ал. 4 от ЗМ, определени като митнически учреждения в § 1, т. 25 от ДР на ЗМ. Съдът се е позовал и на приложеното Разрешение за митнически икономически режим № ВG 2999/71/000130, съгласно, което стоката е била декларирана за режим "Митническо складиране" именно в МП Пристанище Варна и там е възникнало митническото задължение по смисъла на чл. 204 от ЗМ. В качеството си на длъжностно лице от митническото учреждение МП Пристанище Варна, неговият началник е митнически орган, ангажиран с обработката на митническите формалности. Предвид горното, съдът е обосновал извод, че издателят на решението безспорно е митнически орган, компетентен да издава решения, арг. чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ. Съдът е счел, че при издаване на оспореното решение са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочил е, че решението е постановено след изтичане на 30-дневния срок по чл. 27, ал. 2 от ППЗМ, но същият е инструктивен, а не преклузивен, поради което нарушението не влече автоматична отмяна на акта. Наред с това е посочено, че оспореното решение не е предшествано от извършването на последващ контрол по реда чл. 84 и следващите от ЗМ, поради което неспазването на формалностите, предвидени в посочените разпоредби, не води до незаконосъобразност на акта. По съществото на спора, съдът е установил, че въз основа на резултатите от извършени проверки и отразяванията в програмен продукт "БИМИС" е издадено процесното Решение, в което административният орган е приел, че дружеството, като титуляр на разрешение за откриване и управление на митнически склад, не е изпълнило задължението си, като складодържател, регламентирано в чл. 107, ал. 1 от ЗМ, а именно да осигури неотклоняването на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхранение в митническия склад. От представената ЕАД съдът е констатирал, че дружеството е получател на стоки - различни по количество и видове марки цигари, на които е било дадено направление "митническо складиране". Съдът е установил, че съгласно Разрешение № 2000/9/ОД1/0017, на дружеството е предоставена възможност за облекчено деклариране на стока, на която е дадено направление "митническо складиране", като направлението се приключва с облекчена митническа декларация, за каквато се счита "деливъри нот" и попълнен допълнителен документ "Облекчени декларации изнасяне", които се приемат за един цялостен и неделим документ. По делото са били приети и изслушани основно и допълнително заключение на ССчЕ, въз основа на които е установено, че с деливъри нот- 10 броя са напуснали склада общо 163 кутии цигари, като разликата, установена от митническите органи, като отклонена от митнически режим стока, не се дължи само на стоките, напуснали склада с деливъри нот, а и на тези, оформени с ЕАД. За да обоснове извод за законосъобразност на оспореното митническо решение, съдът е анализирал приложимите в случая разпоредби на чл. 76 и чл. 98 и сл. от Регламента и чл. 104 ЗМ, съдържаща легално определение на понятието "митническо складиране". Съдът подробно е обсъдил редът и начина за облекчаване на митническите формалности и процедури - необходими документи, данни, които следва да бъдат вписани в тях. Констатирал е, че съгласно електронната система БИМИС, отклонените цигари са общо 969 кутии /по 20 къса/ и за да бъде прието, че стоката е реекспортирана, каквото е твърдението на жалбоподателя, следва да е налице облекчена митническа декларация, за каквато се счита "деливъри нот" и попълнен допълнителен документ "Облекчени декларации изнасяне", които се приемат за един цялостен и неделим документ. Съдът е приел, че стоката, след като не е налична в склада на жалбоподателя и не е реекспортирана, за което да са съставени съответните, отговарящи точно "деливъри нот" и попълнен допълнителен документ "Облекчени декларации изнасяне", които се приемат за един цялостен и неделим документ, е отклонена от даденото й направление. Посочил е, че не е установено складираната стока по процесното ЕАД да е получила друго допустимо направление към декември 2009 г., няма необходимата индивидуализация за предшестващ документ на стоката, няма облекчени декларации изнасяне, поради което е счел изводите на митническите органи за правилни и за спазена процедурата по извършване на последващ контрол. В тази връзка съдът се е позовал и на допълнителното заключение на ССчЕ, в което е посочено, че от общо осемте деливъри нот, трите деливъри нот с дати - 1.02.2010 г., 24.04.2010 г. и 22.05.2010 г. са съставени след датата на проверката, поради което съдът е счел същите за неотносими, а с деливъри нот от 23.11.2009 г. са описани цигари "Виктори", чиято липса не е установена от митническите органи, поради което този документ също е счетен за неотносим към фактическите и правни изводи. От оставащите четири броя деливъри нот, само два, с № № 1000050132/22.05.2010 г. и 1000080054/01.02.2010 г., се намират в представената справка- Приложение № 23. С тях от склада са изнесени общо 9 кутии цигари /в Решението липсата е 969 кутии/, поради което съдът е счел, че дори и всички деливъри нот да се вземат под внимание, то разликите не се дължат на това, което е посочено в тях. След като системата БИМИС не извършва следене и отчитане на последващи данни в режим "Облекчено деклариране" чрез документи деливъри нот, то е без значение дали е налице такова отчитане. Позовал се е и на практика на СЕС. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице претендираните нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон. В случая не е спорно, че на 17.12.2008 г. в МП "Пристанище-Варна" при Митница-Варна е бил подаден ЕАД за "митническо складиране", с получател "МОНИКС МАРИН СЕРВИЗ" ООД, регистрирана с № 08BG002005J0010095/20081217. Съгласно ЕАД и Дневник на стоките, заведени по ЕАД в митнически склад № А/2999/00258 били заведени следните количества и видове цигари: "ЛМ" - 1 140 бр. кутии, "Камел" - 24 бр. кутии, "Некст" - 2090 бр. кутии, "Карелия" - 65 бр. кутии, "Вайсрой" - 160 бр. кутии, "Асос" - 36 бр. кутии, "Марлборо" - 324 бр. кутии, "Море" - 300 бр. кутии, "Мурати" - 89 бр. кутии, "Прима"-20 бр. кутии, "Гитанес" - 16 бр. кутии, "Уинер" - 9 бр. кутии, "Монте Карло" - 10 бр. кутии, "Честърфийлд"- 29 бр. кутии, "Вог"- 8 бр. кутии, "Бенсон и Хенжис"-2 бр. кутии, " Парламент" - 27 бр. кутии, "Давидов"-39 бр. кутии, "Еве"-26 бр. кутии, " Ротманс" - 18 бр. кутии, "Ким"-3 бр. кутии, "Картие" - 2 бр. кутии, "Дънхил"- 2бр. кутии, "Филип Мориц" - 1 бр. кутии, "Хасково"-250 бр. кутии, "Пал Мал" - 19 бр. кутии, "Пури Гуантанамера" - 12 броя, пури "Дж. Кортес" - 1 брой, тютюн за лула "Самсън" - 2 броя, тютюн за лула "Друм" - 1 брой. Извършена е проверка на митническия склад от служители на Митница-Варна и на ОД на МВР Варна, резултатите от които са обективирани в Констативни протоколи № № 418-ОМАК/19.12.2009 г., 420-ОМАК/21.12.2009 г., 422-ОМАК/22.12.2009 г., 440-ОМАК/29.12.2009 г. При проверката е било установено, че по ЕАД са отклонени /т. е не били налични в склада - 977 кутии по 20 къса цигари. В резултат на извършените проверки е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 101/24.03.2010 г. с констатация за извършено нарушение 234а, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМ, за отклонение на стоки, поставени под режим "митническо складиране". АУАН е връчен на жалбоподателя на 27.05.2010 г. Правилно съдът е приел, че основният въпрос в случая е дали е налице отклонение от митнически надзор на стока - цигари, декларирани за режим митническо складиране, даващо основание да бъдат взети под отчет дължимите държавни вземания за установените липсващи стоки. За да се приеме, че стоката е реекспортирана както твърди касатора, следва да е налице облекчена митническа декларация, каквато е "деливъри нот" и попълнен документ "Облекчени декларации изнасяне". Обобщаването на деливъри нот и декларирането с ЕАД на износа е задължение на износителя, като митническата администрация не следи за спазването на описаната процедура. При липса на подадена от складодържателя оформена обобщена ЕАД за износ за съответния предходен месец не може да се приеме фактът, че стоката е изнесена, съгласно разрешението за облекчено деклариране, тъй като износът не е оформен с ЕАД. Правилно съдът е приел, че липсата на стока под митнически надзор се квалифицира като условие, обосноваващо извода за отклонение от него, в случая липсата е обоснована с констатираната разлика между декларираната и налична стока, която е документално обоснована със съответните ЕАД, опаковъчен лист и протокол за извършена проверка. Правилно съдът е счел, че при издаване на оспореното решение са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В акта е посоченото, че в хода на извършена проверка се установяват различия между дневника за складовата наличност и установеното в склада с протоколи Констативни протоколи № № 418-ОМАК/19.12.2009 г., 420-ОМАК/21.12.2009 г., 422-ОМАК/22.12.2009 г., 440-ОМАК/29.12.2009 г. Извършена е пълна проверка в митническата електронна система "БИМИС" и е изготвена докладна записка. Както многократно е приемал в практиката си ВАС, мотивите на административния акт може да се съдържат в други документи съставени в хода на проверката, обективирани в писмен вид и посочени в крайния акт. В настоящият случай обжалвания пред АДмС акт съдържа достатъчно факти, въз основа на които органа е приел и приложението на съответната правна норма. Неоснователен е доводът на касатора, че в решението на първоинстанционния съд липсват мотиви, както и че не са обсъдени събраните по делото доказателства. Решението е постановено при правилно приложение на материално правните норми. Същото е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,