Решение № 6158 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12633/2015 г.

Решение № 6158 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12633/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Н. Б. против решение № 1670 от 07.09.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1433/2014 г. С него се отхвърля жалбата му против заповед № СП 879/26.03.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Асеновград с която му е отказана еднократна финансова подкрепа в размер на 30 лева по ПМС № 42/27.02.2014 г. за месец март 2014 г. Касационната жалба не съдържа касационни основания и пороци относими към тях поради което проверката се извършва служебно за валидността допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Касационната жалба е подадена по пощата и пощенското клеймо е нечетливо поради което относно срочността се приема в полза на жалбоподателя че същата е подадена в законния 14 дневен срок съгласно чл. 211, ал. 1 АПК. Ответникът, директорът на Д "СП" Асеновград не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед с която му се отказва финансова подкрепа за месец март 2014 г. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установените са от фактическа страна доходите на жалбоподателя имащи значение като материална предпоставка за отпускане на помощта и наред с останалите изисквания е прието, че същият не отговаря на тези изисквания за еднократно финансово подпомагане. При тези съображения е отхвърлена жалбата като неоснователна. Решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Мотивите на заповедта за отказ се основават на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 4 от ПМС № 42/27.02.2914 г. според която еднократна финансова подкрепа по реда на чл. 1, ал. 1 се предоставя на лица и семейства които не са подали молби декларации за отпускане на целева помощ за отопление, отговарят на условията на Наредба № 07-5/2008 г., но техният средномесечен доход е по висок от диференцирания минимален доход за отопление със сума под или равна на 10 лева. Също така, че жалбоподателят е подал молба декларация от 14.10.2013 г. за отпускане на целева помощ за отоплителен период 2013/2014 г. която му е отказана със заповед от 04.11.2013 г. на основание чл. 2, ал. 1 от наредбата тъй като средномесечния му доход надвишава диференцирания минимален доход. Прието е, че не попада в в целевата група по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ПМС № 4227.02.2014 г., попада в целева група по чл. 5, ал. 1, т. 2 от постановлението но средномесечния му доход надвишава допустимия за отпускане на помощта. Съдът при разглеждане на жалбата е установил всички относими факти от значение за правилното разрешаване на спора, което е направил и административният орган, поради което е изведен верен правен извод за неоснователност на жалбата. Несъответствие на решението с материалния закон не се установява при служебната му проверка, тъй като материалната норма е правилно установена и приложена съгласно материалните предпоставки установени от събраните по делото доказателства и решението е постановено при отсъствие на касационни основания за отмяната му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд шесто отделение