Решение № 7651 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11804/2017 г.

Решение № 7651 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11804/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Сиди транс" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. "Овча купел"-1, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от С. П. Г. - управител, срещу решение № 4763/14.07.2017 г. постановено по адм. д. № 7713/2016 г. по описа на Административен съд С. град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221815005243-091-001/21.03.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С., в частта с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от 13 доставчика. В касационната жалба се поддържа твърдение, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и същото е необосновано. Налице са всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора при анализа на доказателствата съдът, не е изяснил действителният механизъм на доставките и начина на предаване на горивата, като това в най-голяма степен се отнася до основният доставчик на ревизираното лице "Г. П. 01" ЕООД. Допуснато е и нарушение на принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 3 от АПК, тъй като не е указана конкретно доказателствената тежест по отношение на процесните доставки, като по този начин изводите на съда се базират на една непълна експертиза. Неправилно вместо да изясни въпроса с разходването на горивото, съдът е анализирал друг въпрос неотносим към законосъобразността на ревизионния акт - дали дружеството притежава понтонни резервоари или не. Въз основа на тези твърдения и на представени пред касационната инстанция писмени доказателства се претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С., оспорва касационната жалба и намира, че постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Постановеният съдебен акт в производството по чл. 156 и сл. от ДОПК, не страда от сочените от касатора пороци, поради което следва да бъде оставен в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка относно неговата законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-22221815005243-091-001 от 21.03.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП- С., мълчаливо потвърден от Директора на дирекция "ОДОП"-С., с който на "С. Т." ООД са установени следните задължения: допълнителни задължения по ЗДДС и лихви за просрочие към тях, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС общо в размер на 187 453.78 лв., по фактури издадени от "Тенакс 99"ЕООД; "Е. Г. С."ЕООД; "К. Т. К"ЕООД; "К. Т." ЕООД; "Металик" ЕООД; "Т. Г. 2007" ЕООД; "МЦ Комерсиал"ЕООД; "Анпром и Ко" ЕООД; "Дафко"ЕООД; "Феникс 2012"ЕООД; "Г. П.-01"ЕООД; "П. А."ЕООД и на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС по фактури издадени от "П. О." ЕООД. С ревизионния акт е начислен ДДС по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 7 от ЗДДС в размер на 66 412.12 лв. Върху задълженията е определена и лихва в общ размер на 66 215 лв. При произнасянето си АССГ е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизвоствените правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият съд е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Въз основа на тях е приел, че ревизионния акт относно допълнително начислен ДДС по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, в размер на 67 745.46 лв. следва да бъде отменен. Решението в тази част не е оспорено пред настоящата инстанция и е влязло в сила. Жалбата на "С. Т." ООД е отхвърлена с атакуваното решение, по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 187 453.78 лв., по фактури издадени от посочените по горе доставчици. За да постанови този резултат решаващият състав на АССГ е приел, че не е установено реалното закупуване и предаване на стоките, въпреки издадените счетоводни документи. Изложил е мотиви за всеки един от доставчиците и е обосновал своите изводи позовавайки се на събраните по делото доказателства. Посочено е, че количеството на закупените горива е много по-голямо от това което може да бъде изразходвано от превозните средства, с които разполага ревизираното лице. А по делото не е установено дружеството да е имало склад, в който да съхранява горивата. Освен това не е представена и документация за отчитане и приемане на изразходваните горива. Допълнителен аргумент относно нереалността на доставките, според решваващият състав е обстоятелството, че по отношение на по-голяма част от доставчиците не може да се установи осъществяване на търговска дейност/ "Тенакс 99"ЕООД; "Е. Г. С."ЕООД; "К. Т. К"ЕООД; "К. Т." ЕООД и "Т. Г. 2007"ЕООД/. По отношение на доставчиците, за които има данни да са осъществявали търговска дейност и са стопанисвали бензиностанции, са изложени мотиви, според които не са налице доказателства относно предаването на родово определените вещи, така както изисква чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, като не е установена реалността на доставките. Решението е валидно, допустимо и не страда от сочените от касатора пороци. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са допуснати от първостепенния съд твърдените при обжалването съществени процесуални нарушения и необсъждане на доказателства, което е довело и до необоснованост на съдебния акт. При постановяване на решението не са допуснати нарушения свързани с разпределението на доказателствената тежест. Още с разпореждането за насрочване от 14.09.2016 г., решаващият състав е указал в конкретика за кои факти и обстоятелства следва да бъдат събрани доказателства от страна на жалбоподателя. Те са определени, с оглед поддържаната защитна теза на ревизираното лице, при оспорването пред първоинстанционният съд, че горивото е за нуждите на осъществяваните превози с тежкотоварни автомобили и че е разполагал с възможност да съхранява количествата гориво, които в момента не са му били необходими за дейността. Без основание са твърденията на касатора свързани с необоснованост на съдебния акт. Съдът е обсъдил спорните по делото въпроси и не е изместил правния спор. Въпросът относно съхраняването на количества горива, които са доставяни на ревизираното лице и не са изразходвани е от значение за правилното разрешаване на спора, тъй като се твърди, че тези горива са използвани за дейността на дружеството. Логично е, тогава те да бъдат на разположение и да има отчетност на разходването им или да се съхраняват на определени за това места. След като по делото е установено, че количеството доставено гориво не може да се съхранява само в резервоарите на транспортните средства, с които осъществява дейността си дружеството, то същото следва да се съхранява някъде. Събраните в тази посока доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице възможности у ревизираното лице да употреби доставените количества дизелово гориво, следователно е необходимо то да бъде съхранявано. Тогава на установяване подлежи точно фактът на съхранение и къде се осъществява то. В тази посока по искане на касатора са събрани гласни доказателства, които обаче не установяват безспорно къде дали в с. Р. или в с. Л. се намират цистерните предоставени на ревизираното лице от ПК"Военноинвалид"-П.. Неоснователно е и поддържаното в касационната жалба твъдение, че органите по приходите следва да установят, че процесните доставки са нереални. Липсата на реална доставка е отрицателен факт, доказването на който може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа на доказателствени изводи за отрицателния факт (Тълкувателно решение № 6/2014 г. на ОСГК на ВКС), поради което в хода на ревизията приходните органи изграждат доводите си за този отрицателен факт въз основа на косвени доказателства. Такива са наличието на стоките при доставчика, данни за съхранение и превоз до конкретно място, където се предават на получателя, който придобива фактическа власт върху тях и възможност за разпореждане с тях като собственик. С оглед изводите в РД и РА, ревизираното лице е длъжно да установи фактите от които черпи благоприятни последици, а именно реалността на доставките. Това установяване не е проведено успешно както пред органите на НАП, така и в съдебното производство. Изложените съображения от касатора, че във връзка с разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и задължението, всеки търговец на горива да поддържа дистанционна връзка с НАП и наличието на нивотомерна система в бензиностанциите, е достатъчно да даде информация на проверяващите относно коилчеството на доставените горива и фактът, че те са напуснали бензиностанцията не се възприемат за основателни. Фактът, че доставчикът е продал определено количество гориво не означава, че той го е продал на конкретното ревизирано лице и че същото го е получило. Реалността на доставкта не може да бъде установено чрез отчетната система на доставчикът. Освен това тези съображения са относими само по отношение на "Дафко" ЕООД; "Феникс 2012 " ЕООД; "МЦ Комерсиал " ЕООД; "П. О. " ЕООД; "Тенакс " ЕООД и "Апром " ЕООД, за които е установено, че имат такива обекти и ги стопанисват. Не се споделят мотивите на АССГ относно обстоятелството, че е без значение датата на връчване на акта за дерегистрация. Изрично чл. 110, ал. 2 от ЗДДС посочва, че когато дерегистрацията е извършена на осноавние чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, какъвто е процесния случай, то датата на дерегистрация е датата на връчване на акта. До момента на връчването данъчно задълженото лице не е уведомено и може да издава документи и да се ползва от правата си по ЗДДС. З. с това обаче, то следва и да изпълнява задълженията си по този закон. Установено е по делото, че по отношение на "Тенакс 99" ЕООД; "Евро гранд строй" ЕООД; "К. Т. К. " ЕООД; "Котон трейдинг" ЕООД и "Тимс групс 2007" ЕООД, не са установени изобщо основания да се приеме, че са осъществявали търговска дейност. Не само нямат адреси, на които да се осъществява кореспонденция с тях, но липсват и търговски или складови обекти, от които да се доставя стоката. Фирмите не са открити при извършените насрещни проверки, не са представили изискваните от тях доказателства, нямат регистрирани търговски обекти, нямат назначени лица и ДМА, нямат подадени ГФО и регистрирани ЕКАФП. Всички тези констатации, обсъдени от АССГ, опровергават представените доказателства за плащане. Освен това е налице и разминаване в датите на фактурите и датите на издаданите касови бележки за плащане. Ето защо, правилно и законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че е налице липса на доставки по фактурите издадени от посочените по горе фирми. По отношение на основният доставчик на ревизираното лице "Г. П. 01"ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че същият разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на дейността, но отново не са налице доказателства за реалното извършване на доставките. За да бъде признато право на данъчен кредит следва да са налице преки доказателства за осъществяването на доставките, а не само счетоводна обоснованост. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Наличието на плащане и последващото използване на доставките не могат да бъдат от решаващо значение, а са само едно от горепосочените косвени доказателства, при съвкупната преценка на които се установяват правнорелевантните факти, въз основа на които възниква право на данъчен кредит. Към процесните фактури липсват съпътстващи документи, въз основа на които да бъде изведен несъмнен извод за възникнало данъчно събитие. Такива доказателства са изискани както от доставчиците, така и от ревизираното лице, като последното не е ангажирало доказателства за реално осъществени доставки и пред настоящата инстанция. Извод в обратен смисъл не може да бъде изведен само въз основа на констатациите за наличие на транспортни средства, с които осъществява дейността си ревизираното лице и кадрови ресурс при част от доставчиците и то за част от доставяните горива. Представените в настоящото производство писмени доказателства, също не обосновават различни изводи от тези до които е достигнал АССГ. Съдебната инстанция по същество, е тази която проверява дали фактическите основания са се осъществили действително така както се твърди в акта и въз основа на тях пораждат ли се предвидените в правната норма последици. Пред касационната инстанция е недопустимо установяването на нови факти, тъй като в това производство се извършва преценка относно праволното приложение на закона при постановяването на съдебния акт, но въз основа на вече направените фактически установявания. Представените писмени доказателств-хронолигичен регистър, аналитичен регистър, пътни листове и т. н. са все документи изходящи от ревизираното лице, които е можело да бъдат представени и пред първоинстанционния съд. В конкретния случай същите тези документи са представени на вещото лице и въз основа на тях е изготвена приетата от АССГ експертиза. Твърденията, които се навеждат относно обосноваване разходите за гориво, завеждане на стоките в аналитичен и хронологичен регистър, пътни листове и ЧМР, са инкорпорирани в заключението на експерта в отговорите на въпроси по т. III /стр. 6/; т. VII/стр. 12,13/; т. VIII/стр. 14/ и т. н. от заключението, следователно не представляват доказателства, които не са обсъдени или са останали неизяснени факти от първостепенния съд. В случая от значение е доказването, че доставката е извършена, за което фактурите не представляват доказателство, както и счетоводните записвания. Въз основа на горните мотиви, настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната част не страда от пороците посочени в касационната жалба, постановено е и в съответствие с материалния закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 4 404.35 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение