Решение № 1668 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6859/2012 г.

Решение № 1668 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6859/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, подадена чрез младши юрисконсулт Василева, срещу Решение № 695 от 27.03.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 145 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Садат" ООД е отменено Решение № 1910 от 27.12.2011 г. на началника на митница Пловдив, с което на адресата на акта е определено да доплати 830,98 лв. ДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим до окончателното погасяване на задължението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се да бъде отменено решението на АС-Пловдив и вместо него бъде постановено друго, с което бъде потвърдено оспореното митническо решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД, чрез адв. Костов, оспорва касационната жалба. В писмени бележки, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - Директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е било посоченото по-горе решение на началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000Н0036330 от 17.03.2010 г. на "Садат" ООД е определено да доплати посочената сума ДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим до окончателното погасяване на задължението поради промяна на декларираната митническа стойност. Фактически установено по делото е, че на 17.03.2010 г. с ЕАД № 10BG003000Н0036330 от Република Турция и изпращач "ANKARA LIDER PLASTIK VE ANBALAJ SAN. TIC. A. S.", Турция, на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление" стоки: "пластмасови опаковъчни артикули, кутии и капаци - празни, за гел, предназначени за хранителни цели". Към ЕАД е приложена търговска фактура № 531361/15.03.2010 г. на стойност 1 717,54 евро, съобразно която е декларираната митническа облагаема стойност. В момента на поставяне на стоката под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление декларираната митническа стойност е приета от митническите органи. Представената фактура и останалите документи, послужили за митническото оформяне на стоката са изпратени за проверка по линия на международното сътрудничество до турската митническа администрация, като с писмо № B. 21.0.ABD. 0.00.00.00-724.01.03.BG-01-170/9598-911 от 23.08.2011 г. е получен отговор от турските митнически власти, с приложено копие от ЕАД № 10341300ЕХ120464 от 16.03.2010 г. за износ, представени пред турската митническа администрация при износната операция, осъществена от посочения по-горе изпращач. При съпоставката на документите е установено, че те не си съответстват - по фактурата и вносната митническа декларация, представени пред Митница Пловдив, общата стойност на стоката е 1717,54 евро с условие на доставка СТР Пловдив, а от представеното от турските митнически власти копие от износната декларация е видно, че условията на доставка са "FOB GEBZE", а стойността на стоката е 5190,45 щатски долара. Въз основа на тези данни Митница Пловдив е определила митническата стойност на стоката в размер на 7 395,92 лева, представляващи левовата равностойност на 5190,45 щатски долара при курс за митническите цели на валутата към момента на регистриране на митническата декларация за свободно обръщение 1 щатски долар = 1,42491 лева. На основание чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. митническите органи са прибавили към цената на стоката и транспортните разходи, определени съгласно чл. 164 от Регламент № 2454/93 г. във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС в размер на 118,16 лева. За да отмени оспорения пред него акт на митническия орган, административният съд е приел, че актът е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като няма основание да не бъде определена митническа стойност на внесената с процесния ЕАД стока по реда на чл. 29 от Регламент 2913/92 г., тъй като по безспорен начин е установена подлежащата на плащане и реално платена цена, въз основа на представените пред митническите органи доказателства Така постановеното решение е правилно. Страните по делото не спорят, че процесните стоки са внесени на територията на България от Турция. Спорът е относно посочената с ЕАД цена, представляваща договорена цена и за която "Садат" ООД твърди, че е реално платената, предвид представените по делото фактура, договор и извлечение от дневника за покупки на дружеството за месец март 2010 г. Нещо повече с ЕАД е представена и фактура № 531361 от 15.03.2010 г. със същата стойност - 1,717,54 евро или 3359,22 лева. В този смисъл следва да се приеме, че това е именно договорената цена на стоките, които са внесени в България и за които е оформен митнически режим "свободно обращение и крайно потребление". При проверката, извършена от турската митническа администрация е установено, че в ЕАД № 10341300ЕХ120464 от 16.03.2010 декларираната от турската митница по турския доставчик стойност е различна. Това обаче не е достатъчно основание, за да се приеме, че това е истинската стойност на внесените стоки. Наистина фактурата представлява частни документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, но като се има предвид и останалите доказателства, то следва да се приеме, че именно тя представлява договорената стойност на внесената стока. Тази фактура не фигурира в писмения отговор на турските митнически власти, като неистинска, поради което няма пречка тя да не се цени заедно с останалите доказателства. В същото време митническият орган е прибавил към тази стойност и транспортни разходи, които са разходи за сметка на купувача. В тежест на административния орган е било да докаже, че декларираната от дружеството стойност на внесените стоки не е договорената и реално платена или подлежаща на плащане сума, т. е. че не е приложим чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. и че стойността е различна от декларираната. За това следва да се приеме, че в декларираната от дружеството стойност влизат и транспортните разходи и затова е неприложим чл. 32, ал. 1, б. "д" от регламента. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС, касаеща идентични случаи на същото дружество. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение