Решение № 10872 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11653/2012 г.

Решение № 10872 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11653/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез юрисконсулт Марияна Стойчева, против решение № 4585/07.08.2012 г. по АД № 4230/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 23-ти състав. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Подробно изяснява същността на създадената интегрирана информационна система, която обединява данните от системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Излага, че въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки за установяване на допустимостта за подпомагане на декларираните площи. Въз основа на тези проверки, когато даден блок попада частично или изцяло извън допустимата за подпомагане площ, частта извън СЕПП се счита наддекларирана. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие". Оспорва извода на съда за нарушение на разпоредбите на чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35, чл. 36 от АПК, като се сочи, че страната не е била лишена от възможност да се защити на един по-късен етап от развитието на административния процес. Твърди се, че актът е мотивиран, като конкретните данни за разликите в площите са посочени в Таблица, както и в извлечение от Интегрираната система за администриране и контрол. Що се отнася до преценката дали лицето е добросъвестно, се възразява, че ЗПЗП и Регламент /ЕО/ № 796/2004 не предвиждат такова изключение за отпадане на отговорността за връщане на неправомерно получени средства. Касационният жалбоподател прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, ако такова се претендира. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор по делото оспорва изложените в касационната жалба доводи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Същият не е мотивиран и изложените фактически констатации не могат да заместят реалното наличие на мотиви. Липсват доказателства какви видове административни проверки са извършвани и какво е констатирано в тях. Ненавременното изпълнение на дължимите от администрацията проверки на декларираните данни не може да се вмени във вина на субсидираното лице. Решението е правилно и липсва нормативно основание за задържане на предоставената субсидия. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6400/564 от 10.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на ЗК "Черногорово", с. Черногорово, общ. Пазарджик е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 7304,79 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 13/300609/34684. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден при липса на конкретни мотиви и към преписката липсват данни за причините, поради които части от заявените парцели са останали извън допустимия за подпомагане слой. Поради това не е възможно да се извърши проверка доколко са спазени критериите за допустимост на площите за подпомагане. Актът е издаден при неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, като земеделският производител не е бил уведомен за започване на административното производство и не му е дадена възможност да изрази становище и представи доказателства. От акта не става ясно по какъв начин е определена сумата за възстановяване, критериите, въз основа на които е намален размера на сумата, площите, които се считат за недопустими за подпомагане. Съдът е приел, че при издаване на акта е допуснато нарушение на нормата по чл. 24, § 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, уреждаща реда за извършване на контролни проверки, констатирането на нередности при тези проверки и тяхното документиране, както и от необходимостта от извършване на допълнителни проверки при установени нарушения от земеделския производител. Позовал се е и на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" от административният орган е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Както съдът правилно е посочил, тези факти следва да се съдържат в самия административен акт. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. Освен това конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, поради това, че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 и чл. 34 от АПК, като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми земеделския производител за започналото административно производство. Законосъобразни са констатациите му, че са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи служебното събиране на доказателства от административния орган с цел изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Разпоредбата на чл. 24, § 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 изрично въвежда изискването при извършване на проверки чрез компютърни средства, включително и на кръстосани проверки, посочването на нередности да бъде последвано от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Поради това при констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки, Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд за неправилност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че при извършените първоначални проверки не са били констатирани разлики и заявените от жалбоподателя площи са приети като допустими за подпомагане. Правилно съдът е посочил, че издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е въвел в заблуждение служителите на Разплащателна агенция. Той не е бил уведомяван за никоя от проверките и не е могъл по разумен път да открие, че е допуснал грешка. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от земеделския производител, следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, както е посочено в решението на съда. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,