Решение № 6363 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13222/2017 г.

Решение № 6363 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13222/2017 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуалния му представител юрк. Ц. Цонева, против решение № 370/06.10.2017 г. постановено по адм. дело № 319/2017 г. на Административен съд-Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно негово уведомително писмо изх. № 01-6500/2273/12.04.2017 г. за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. по подадено от ЕТ "Дидас-МБ-Д. Бочев" заявление за подпомагане. Изложени са доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – ЕТ "Дидас-МБ-Д. Бочев" оспорва касационната жалба, с доводи, подробно развити в депозирания писмен отговор. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на постановеното съдебно решение. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено уведомително писмо изх. № 01-6500/2273/12.04.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което едноличният търговец е уведомен, че не е одобрен за подпомагане по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите", тъй като не е спазено изискването на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. След извършени административни проверки органът е приел, че кандидатът не е спазил изискването на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Посочено е, че в представения план за сеитбообращение са изброени седем земеделски парцела в землището на с. Драганово, обл. Велико Търново, които са разделени като пет полета, с култури с три кода за целия петгодишен период. Органът е приел, че след като заявените земеделски култури са еднакви, седемте парцела формират три, а не пет полета, поради което не отговарят на изискването за минимум четириполно сеитбообращение. Уведомителното писмо е второ по реда си след прогласяване нищожността на предходното с решение № 70/01.03.2016 г. по адм. дело № 51/2016 г. на Административен съд-Велико Търново, оставено в сила с решение № 10.02.2017 г. по адм. дело № 4992/2016 г. на ВАС, четвърто отделение. За да постанови процесното решение Административен съд-Велико Търново е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. В мотивите на съдебното решение е посочено, че индивидуализиращият признак за отделно поле в рамките на многополното сеитбообращение е характеристика на почвата в него, а не планираното засаждане на съответни култури и тяхната ротация, както е приел административният орган. Позовал се е на Регламент /ЕО/ № 1200/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1166/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно изследванията на структурата на земеделските стопанства и изследването на земеделските производствени методи по отношение на коефициентите за животински единици и дефинициите на характеристиките, според който "сеитбообращението" е практика на годишно редуване на отглежданите култури на дадено поле по планирана схема или поредица през последователни стопански години, така че на едно поле да не се отглеждат без прекъсване едни и същи видове култури. Административният съд е приел, че уведомителното писмо е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 46, във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредбата, поради което го е отменил. Решението е правилно. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ЕТ "Дидас-МБ-Д. Бочев" е подал общо заявление за подпомагане и заявление за плащане с УИН 04.03.0413/54480 от 16.03.2013 г. В него е заявило за подпомагане по Наредба № 11/06.04.2009 г. агроекологична дейност с направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" - според чл. 2, т. 4, б. "а" от Наредбата. Към заявлението е приложена таблица на използваните парцели за 2013 г., както и заверен от дипломиран агроном петгодишен план за петполно сеитбообращение, според изискването на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Относно фактите по делото между страните не се спори. Спорът е по отношение броя на полетата, като административният орган е приел, че са три, а не пет, както е посочено в плана на кандидата за подпомагане, тъй като в четири от парцелите е предвидено повтарянето на еднакви земеделски култури през петте години - пшеница, при което се формира едно сеитбооборотно поле. Съответно два от другите парцели със слънчоглед формират второ, а седмият парцел формира трето поле. Поради това, че в първото и второто поле за парцелите има ротация с едни и същи култури през петгодишния период на сеитбообращението, с обжалваното уведомително писмо е прието, че не се одобрява заявлението за подпомагане на кандидата, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредбата за четириполно сеитбообращение, като в мотивите на уведомителното писмо не са посочени други фактически или правни основания за направеното неодобрение на подаденото заявление. С протокол от проведено на 26.06.2017 г. съдебно заседание Административен съд-Велико Търново по молба на жалбоподателя е приобщил към настоящото дело и адм. дело № 476/2014 г. на същия съд. По последното е била назначена съдебно-агротехническа експертиза, като вещото лице е следвало да отговори колко сеитбооборотни полета е заявил жалбоподателя; има ли еднакви земеделски култури в посочените парцели и планът включва ли четириполно и повече сеитбообращение и управление на хранителните вещества. В заключението е посочено, че броят на полетата е константна величина и не могат да бъдат променливи в процеса на действие на сеитбообращението. Вещото лице е посочило, че сеитбооборотните полета, заявени от ЕТ "Дидас-МБ-Д. Бочев" включват едно или няколко физически блока със отделни идентификационни номера, намиращи се на различни места в землището и се характеризират с определен почвен тип, преобладаваща категория на земята, съдържание на органично вещество в почвата, които показатели са специфични за всяко от полетата, поради което не могат да формират едно сеитбооборотно поле независимо, че са заявени еднакви земеделски култури. Съгласно легалната дефиниция посочена в § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 11/2009 г. "сеитбообръщение" е научнообосновано последователно редуване на земеделските култури по време и място върху определена обработваема площ. Както вече бе посочено ЕТ "Дидас-МБ-Д. Бочев" е заявил за подпомагане седем парцела, които макар, че са в едно землище се намират в различни местности и са с различна площ. Заявените седем парцела са обособени в пет сеитбооборотни полета, като планът за сеитбообращение е заверен от дипломиран агроном и за всяко едно поле е посочена ротация с различни култури през петгодишния период. Сеитбообортните полета са постоянна величина, като върху тях следва да има ротация на различни култури. Обединяването на тези различни парцели в едно сеитбообортно поле от страна на ДФЗ не е обосновано от фактическа и правна страна. Всъщност, парцелите са независими един от друг /видно от представените по делото карти/, разположени макар и в едно землище са в различни местности и не са съседни един с друг, като необосновано са обединени в три сеитбооборотни полета, само на основание, че е предвидено да бъдат засявани с едни и същи култури, които се редуват през петгодишния период. Това обединяване не е посочено на какво правно основание е извършено от страна на ДФЗ, като по този начин, чрез обединяването им е посочено, че едноличният търговец е заявил триполно сеитбообращение, а не изискваното четириполно. В Наредба № 11/2009 г. няма предвидено изискване за броя на видовете култури, които трябва да се редуват през петгодишния период на различните сеитбооборотни полета. Изискването е да има редуване на различни култури по вид, но не и за броя им. Няма забрана в едно сеитбооборотно поле да има ротация на същите култури, посочени в друго сеитбооборотно поле, тъй като самите полета са различни. Това е посочено и от вещото лице, което е възприето и от съда. По тези съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото юрисконсултско възнаграждение на касатора не се дължи. Ответната страна не е поискала разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение