Решение № 116 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4121/2017 г.

Решение № 116 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4121/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 1533/03.07.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 5379/2016, с което е потвърдено решение № 6137/20.07.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 9580/2015, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати сумата от 5. 000 лева обезщетение на неимуществени вреди и сумата от 8. 400 лева обезщетение за имуществени вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос – при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може ли да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. По повдигнатия материалноправен въпрос е постановено Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2017, съгласно което при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК ги намира за неоснователни поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с постановление от 08.05.2013 г. ищецът е привлечен като обвиняем по прокурорска преписка № 272/2010 на СГП за извършено престъпление по чл. 278б, ал. 2, пр. 3 и 4 НК (в качеството си на длъжностно лице "Директор на "Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности" е дал разрешение за повреждане и видоизменение на културна ценност, обявена за паметник на културата с категория "от местно значение" – паметник № 285 "къщата на Фингов", С., [улица]), като му е била взета мярка за неотклонение "подписка". С присъда № 3/09.01.2014 по н. о. х. д. № 2591/2013 на Софийския градски съд ищецът е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по повдигнатото обвинение, която е потвърдена с решение № 140/23.04.2014 по в. н. о. х. д. № 151/2014 на Софийския апелативен съд, потвърдено с решение № 404/27.11.2014 на ВКС по н. д. № 1318/14. Въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял страдания, изразяващи се в ограничаване на личната му свобода, правото му на свободно придвижване, изпитвал негативни емоции и субективно чувство на срам и вина, създаване на трудности при завръщането му към обичайния начин на живот след постановяване на оправдателната присъда; дискредитирано било доброто име на ищеца, уронени са били честта и достойнството му както в професионалните среди, така и в обществото; влошило му се е психологичното здраве (загуба на сън, меланхолия, липса на желание за общуване) и стрес, поради воденото наказателно производство срещу него (установено от показанията на съпругата на ищеца, кредитирани съобразно чл. 172 ГПК). Прието е, че е налице причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца вреди и неоснователните действия на органите на ответника, поради което неговата отговорност следва да бъде ангажирана. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил, че ищецът е изживявал за период от около година и половина негативни емоции, които не са довели до трайно и значително влошаване на здравословното му състояние, изживял е психоемоционални смущения, без доказан траен и непреходен характер; дискредитирано е било доброто му име в обществото (без доказан негативен отзвук); наложена му е била мярка за неотклонение "подписка"; незаконното обвинение е повдигнато на ищеца в качеството му на длъжностно лице, работещо в административна служба с национално значение и ползващо се с отлична репутация; периода на воденото срещу него наказателно производство, приключило в разумен срок. Ето защо, съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че сумата от 5. 000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. Като основателен е уважен и иска за обезщетение на претърпени имуществени вреди, съставляващи сторени разходи за адвокатска защита в наказателното производство, предвид представените в първоинстнационното производство доказателства (счетоводни документи относно заплащането на уговорения с договор от 24.06.2013 г. адвокатски хонорар, заплатен от ищеца в наказателното производство), тъй като съдът не може в производството по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ по възражение на насрещната страна да намали обезщетението за имуществени вреди, съставляващи разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Мотиви за адвокатски хонорар на наказателния процес Правилно въззивният съд е приел, че държавата отговаря за неимуществените и имуществените вреди, претърпени от ищеца поради неоснователното му обвинение. Също правилно съдът е приел, че в резултат на неоснователното обвинение ищецът е претърпял посочените душевни страдания и е определил дължимото обезщетение според законовия критерия за справедливост в размер на 5. 000 лева, като е съобразил тежестта на обвинението, вида и характера на процесуалната принуда, която е упражнявана действително в рамките на разумния срок (около година и половина), през което време ищецът, като длъжностно лице в административна служба, е изпитвал тези душевни страдания, без да се е стигнало до разстройство на телесното и психичното му здраве. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че не може в производството по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ по възражение на насрещната страна да намали обезщетението за имуществени вреди, съставляващи разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство. По същество правилно обаче въззивният съд е приел, че размерът на изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение не е прекомерен. Изходната позиция в становището на ответника, че минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за защита на подсъдим по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода за една инстанции съгласно Наредба № 1/09.07.2004 е 500 лева, е напълно правилна; но крайната претенция обезщетението за имуществени вреди, съставляващи разходи за адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до размера на 1. 500 лева е неоснователна. В Наредбата е определен минимално допустимият размер на адвокатското възнаграждение по съответния вид дела с незначителна фактическа и правна сложност. Адвокатът не може да договори по-малко възнаграждение за съответния вид дело под страх от дисциплинарна отговорност за нелоялна конкуренция. Обвиняемият не полага дължимата грижа, когато уговаря прекомерно високо адвокатско възнаграждение. От него не може да се изисква да уговори адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно на фактическата и правна сложност на делото – в началото на производството, когато се упълномощава адвокат, обвиняемият не може да прецени точно фактическата и правна сложност на делото нито точно какви съдопроизводствени действия ще се наложи да извърши адвокатът. Нормално и естествено е дори по дело с незначителна фактическа и правна сложност да бъде уговорено възнаграждение, което надхвърля неколкократно минимално допустимия размер, а когато фактическата и/или правна сложност на делото е около средната или значително по-висока – многократно минимално допустимия размер. Заплатеното от ищеца възнаграждение по приложения договор за осъществяване на правна защита пред три инстанции в размер 8. 400 лева с ДДС не е прекомерно високо. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за такова дело с незначителна фактическа и правна сложност е 1. 500 лева, но фактическата и правна сложност да делото, по което е бил обвинен ищецът е около и над средната за този вид дела (показателно за това е дори само обстоятелството, че делото е разглеждано по протести на прокуратурата в три инстанции). Размерът на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, надхвърлящ 5, 6 пъти минимално допустимия размер не е прекомерен. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е по същество правило, поради което следва да бъде оставено в сила, като разноските следва да се поемат от страните, както са направени. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение