Решение № 299 от 14.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4562/2016 г.

Решение № 299 от 14.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4562/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 178/09.06.2016 г., постановено по гр. д. № 2762/2015 г. от Районен съд - Габрово, подадена от Р. Я. Р.. Ответникът по молбата не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа отговора, чрез своя пълномощник. Молбата е допусната до разглеждане с определение на състава на ВКС, постановено на основание чл. 307, ал. 1 ГПК. Молбата е с правно основание чл. 303, т. 5 ГПК. Твърди се, че с решение № 178/09.06.2016 г., постановено по гр. д. № 2762/2015 г. от Районен съд - Габрово е развален сключения между страните по делото договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане. Молителката твърди в молбата си за отмяна, че в резултат на недобросъвестно упражняване на процесуални правила от страна на ищеца и нарушение на съдопроизводствените правила, същата е била лишена от възможността да участвува и да се защитава по предявения против нея иск. Видно от данните по делото, в исковата молба е посочен адрес за призоваване на ответницата, който съвпада с адреса на ищеца по делото. В исковата молба се съдържат твърдения, че ответницата е напуснала този адрес, твърдения, направени от ищеца във връзка с обстоятелствата на които основава иска си - неизпълнение на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Действително, разпоредбата на чл. 127 ГПК задължава ищеца да посочи адрес за призоваване на ответника и в настоящия случай той е изпълнил това свое задължение, като е посочил постоянен и настоящ адрес на ответницата, който съвпада с неговия. За установяване на това обстоятелство ищецът е представил и удостоверение, в което действително като постоянен и настоящ адрес е вписан адреса, посочен от ищеца по делото, който е и негов адрес. Призовката, изпратена по делото до ответника по делото е върната в цялост, със забележката, че лицето не живее вече на посочения адрес. Видно от удостоверяването на длъжностното лице по връчване на призовките, призоваването на ответника е извършено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, като е назначен и особен представител на страната. Видно от данните по делото, съдържащи се както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в представената в настоящото производство жалба на Н. С. К., ищец по делото, същият е знаел към датата на подаването на жалбата до РУП [населено място], че Р. Я. Р. не живее на адреса, посочен от него като адрес на Р. в исковата молба, дори в жалбата си, Н. К. е посочил и адреса, на който Р. живее към момента на подаване на жалбата - [населено място], [улица]. Впоследствие, въпреки тези факти, изложени от ищеца, в исковата си молба той посочва като адрес на ответника собствения си адрес, на който тя безспорно е била адресно регистрирана като настоящ и постоянен адрес. Състава на ВКС приема, че видно от исковата молба и от изложението на обстоятелствата, на които се основава иска, към момента на предявяването на иска ответницата не е живеела на посочения от ищеца адрес, като с оглед представените в настоящото производство доказателства, ищецът е знаел точния адрес на ответницата, на който тя е пребивавала. Вместо посочването на този адрес, той е посочил собствения си адрес за призоваването й, въпреки че му е бил известен фактът, че тя не живее на този адрес, факт, твърдян от него и в исковата молба. Нарушен е общият принцип за добросъвестност при упражняване на процесуалните права, съгласно разпоредбата на чл. 3 ГПК, като това нарушение на ищеца са изразява в непосочването на адреса за призоваване на ответника, който му е бил известен към момента на подаване на исковата молба в съда. Тази недобросъвестност и това нарушение на процесуалните правила - нарушение на чл. 3 ГПК, са довели до лишаването на ответника по спора от възможността да участвува в делото, което е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, доколкото въззивно производство не е било проведено. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите следва да се определят и присъдят при поискване от страните, с оглед изхода на спора по същество, при новото разглеждане на спора. Водим от горното, състава на ВКС