Решение № 12586 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6527/2021 г.

Производство по чл. 185 и сл. АПК. Образувано е по жалба на ЕнергоТестКонтрол ООД гр. София срещу т.13 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НРОЛПСИПМК), приета с Постановление на Министерския съвет от 12.02.2003 г. обн. ДВ., бр.17 от 21 февруари 2003 г., последно изменение и допълнение обн. ДВ., бр.34 от 23 април 2021 г.. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила, неточно прилагане на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона основания по чл. 146, т.3,т.4 и т.5 АПК. Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България, чрез юрисконсулт М. Ботева-Иванова изразява становище за неоснователност на същата. Прилага подробни писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на нормативния административен акт за законосъобразност съгласно чл. 168 вр. с чл. 196 АПК и чл. 192а АПК е неоснователна. Жалбата е подадена срещу нормативен административен акт, за който съгласно чл. 187 АПК няма ограничение във времето за оспорване. Правният интерес от оспорването е непосредствен, пряк и личен, тъй като оспореният текст от нормативния административен акт засяга правната сфера на жалбоподателя, като ограничава права в частност правото на оспорващото търговско дружество да бъде оправомощено да извършва проверка на индивидуални дозиметри, извън тези използвани от персонала на ядрени централи. Предмет на оспорване е разпоредбата на т.13 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която урежда средствата за измерване, за проверката на които се оправомощават лица в частта й след израза индивидуални дозиметри досежно израза използвани от персонала на атомни централи. Пълното съдържанието на разпоредбата след изменението й ДВ, бр.34 от 23.04.2021 г. гласи, че оправомощаване на лица за проверка се извършва само за средства за измерване, определени в приложение 1, както и за проверка на компоненти, спомагателно оборудване и допълнителни устройства към тези средства за измерване, като т.13 от Списък на средствата за измерване, за проверката на които се оправомощават лица ги индивидуализира като индивидуални дозиметри, използвани от персонала на ядрени централи. Преди изменението в съдържанието й вместо израза ядрени централи е бил използван израза атомни централи. Промяната е наложена от необходимостта от прецизиране на използваната терминология в действащата нормативна уредба, а именно атомни ядрени, осъществена първоначално в §1, т.53 от ДР на Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ), в който смисъл е и §18 от ЗБИЯЕ и др.. Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (Наредбата) е приета с Постановление на Министерски съвет от 12.02.2003 г., обн. ДВ., бр.17 от 21 февруари 2003 г., последно изменение и допълнение обн. ДВ, бр.34 от 23 април 2021 г. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който съдържа административноправни норми, отнасящи се до неопределен и неограничен кръг адресати и има многократно правно действие (чл. 75, ал. 1 АПК). Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, приложим в настоящото производство, съдът извърши проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК. Наредбата е издадена от компетентен орган - Министерски съвет, в рамките на предоставените му правомощия, в нормативно предвидената форма за валидност и е обнародвана в Държавен вестник (чл. 78, ал. 2 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове). Спазени са административнопроизводствените правила по изработване и приемане на проекта за нормативен акт. Разпоредбата на чл. 77 АПК дефинира общо изискването за обсъждане на проекта на нормативен акт, с представени становища, предложения и възражения, което намира конкретно изражение в разпоредбите на чл. 26 ЗНА, който задължава органите на държавна власт да координират дейността си за единна политика и извършване на консултации. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗНА, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, и съответно доклада. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление - на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет. От събраните по делото доказателства е видно, че е спазено изискването на чл. 26, ал. 3 ЗНА, като на страницата на Министерство на икономиката, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет е публикуван за обществено обсъждане проекта за постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Наредба за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НРОЛПСИПМК). Изпълнено е и изискването на чл. 26, ал. 5 ЗНА за публикуване на проекта на акта заедно с мотивите,и справка за отразяване на становищата, получени при общественото обсъждане на интернет страницата на Министерство на икономиката и на Портала за обществени консултации. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗНА проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. В случая се установява, че не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 26 и чл. 28 ЗНА. Неоснователни са развитите от жалбоподателя доводи, че липсват мотиви за приетото изменение на Наредбата. От разпоредбата на чл. 2, ал.2 от НРОЛПСИПМК може да се направи извода, че в приложение 1 от Наредбата могат да се включат нови видове средства за измерване, когато Българския институт по метрология не разполага с необходимия финансов, експертен и технически ресурс да извършва метрологичен контрол на средства за измерване в съответната област. Тази нормативно уредена възможност има своите дискреционни проекции, които обаче са извън правомощията на Върховния административен съд за съдебен контрол. Съгласно чл. 5 от Закона за измерванията за осигуряване на точност и достоверност на измерванията в здравеопазването и на измерванията, свързани с обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания се извършва метрологичен контрол. Той включва проверките на средствата за измерване, които трябва да се извършват независимо и безпристрастно без да бъдат преследвани търговски интереси и единствено в защита на обществения интерес. Генерирането на печалба при осъществяването на контролната дейност е възможност, която не може да бъде изключена в случаите на търговски интерес, затова функциите по метрологичен контрол са предоставени на Българския институт по метрология със закон и са изведени от търговската дейност. По изложените съображения и с оглед предмета на спора са неоснователни изложените от жалбоподателя доводи за нарушаване на Закона за защита на конкуренцията и за неравнопоставено третиране на лица, извършващи стопанска дейност. Наредбата не въвежда дискриминация по отношение на стопанските субекти, кандидатстващи за оправомощаване и разпоредбите и не противоречат на норми от по-висока степен. НРОЛПСИПМК не излиза от законовата делегация съгласно чл. 12 ЗНА, отчитайки че с разпоредбата на чл. 56 от Закона за измерванията е уредено, че Министерският съвет определя с наредба средствата за измерване, чиято проверка се извършва от Българския институт по метрология, и средствата за измерване, чиято проверка се извършва от оправомощени лица. По тези съображения, атакуваният нормативен административен акт не противоречи на материалноправни разпоредби и е издаден в съответствие с целта на закона. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по жалбата разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 200,00 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение