Решение № 8289 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2847/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Хасково, чрез процесуален представител гл. юрк. Х. , против решение 423 от 26.01.2024 г., постановено по адм. дело 1297/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково (АС-Хасково), с което по жалба на В. С. К. от гр.Хасково е отменена Заповед 272з-3983 от 14.11.2023 г. за временно преназначаване по мотивирана служебна необходимост на държавен служител на изпълнителска длъжност в МВР, издадена от ст.комисар Ч.Георгиев ВПД Директор на ОДМВР-Хасково. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено единствено наличието на извънредни промени в оперативната обстановка на територията, обслужвана от РУ-Тополовград и РУ-Харманли, без да се обсъдят конкретните данни за състоянието на престъпността и обществения ред. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не се установява наличието на служебна необходимост по смисъла на § 1, т.23 от ЗМВР, че е налице превратно упражняване на властнически правомощия и излага подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на В. С. К. срещу оспорената заповед. Претендира направените разноски за две съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът в касационното производство В. С. К., чрез пълномощника си адв. Т.Найденов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмена защита. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, като претендира и направените пред касационната инстанция разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и доказателства. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Заповед 272з-3983/14.11.2023 г., с която на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи, във връзка с чл. 12, ал. 1, т.1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавни служители в МВР и предложение рег. 271р-31669/27.10.2023 г. (по описа на РУ Харманли) и поради служебна необходимост, инспектор В. Кръстев - старши разследващ полицай в ОДМВР в отдел "Разследване" при Областна дирекция на МВР - Хасково, е преназначен временно - за срок от една година, считано от деня, следващ датата на запознаване на служителя със заповедта за временно преназначаване, на длъжност - старши разследващ полицай в РУ (РУ - Харманли) в сектор "Разследване РУ - Харманли и РУ - Тополовград" към отдел "Разследване" при Областна дирекция на МВР - Хасково. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата писмена форма и изискването за мотивиране на акта. Счел е, че макар и да е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на изискването на чл.13, ал.1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавни служители в МВР държавният служител да бъде запознат с мотивираното предложение за временното преназначаване рег. 272р-25899 от 13.11.2023 г., същото не е съществено. След анализ на приложимата разпоредба на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване на служител, в хипотезата на мотивирана служебна необходимост по смисъла на легалното определение по § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, съдът е достигнал до извода, че визираните от закона материалноправни предпоставки на посочената хипотеза не са осъществени. Приел е, че административният орган не е ангажирал убедителни доказателства, установяващи наличието на извънредни промени в оперативната обстановка на територията на двете районни управления, които да налагат временно преназначаване на служител. Посочил е, че фактът на увеличение на броя на досъдебните и бързи производства на територията на двете районни управления не сочи наличието на обстоятелства от извънреден характер, в посочения от закона смисъл, като и засиленият миграционен натиск, на който се позовава органа, не може да се приеме за извънредно или нововъзникнало обстоятелство, предвид наличието на миграционен натиск от бежанци в рамките на предходни миграционни вълни. Обосновал е извода, че необходимостта от преназначаването на служителя е била продиктувана от временен кадрови дефицит, при липса на действителен и задълбочен анализ на моментната оперативна обстановка и на тенденциите за нейното развитие, съпоставено с други значими фактори. Посочил е, че израз на липсата на посочената от органа служебна необходимост е преназначаването на служител от сектор "Разследване РУ - Харманли и РУ - Тополовград" в сектор "Разследване РУ - Хасково" месец преди издаването на процесната заповед. Обобщил е, че процесната заповед е издадена както в противоречие с материалния закон, така и с целта на закона. По изложените съображения съдът постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилни са изводите му, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата писмена форма и изискването за мотивиране на акта. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че неспазването на установеното в чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. изискване за запознаване на служителя с изготвеното предложение за временното му преназначаване, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. ЗМВР и Наредбата не правят разграничение в процедурата в зависимост от това, коя от хипотезите на временно преназначаване по чл. 165, ал. 2 ЗМВР се прилага. В случаите, когато това е без съгласието на служителя, невръчването на мотивираното предложение и лишаването му от възможност да изрази становището си, предпоставя лишаването му от право да вземе участие в административното производство по издаване на заповедта, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на акта. Правилен е изводът на съда, че по делото не се установява наличието на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, като увеличението на броя на досъдебните и бързи производства на територията на двете районни управления не сочи наличието на обстоятелства от извънреден характер (различаващи се от конвенционалните и надхвърлящи обичайното задължение на ръководния орган да обезпечи и следи за нормалното функциониране и изпълнение на служебните задължения в структурите на МВР), които единствено могат да обусловят необходимостта от упражняване на правомощието на органа, предвидено в чл. 165, ал. 2 от ЗМВР във вр. чл. 14, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. В заповедта анализът на данните за оперативната обстановка на състоянието на престъпността на територията на РУ - Харманли и РУ Тополовград изрично е обвързан със засиления миграционен натиск подробно анализиран от съда като обстоятелство от извънреден характер, поради което несъстоятелни в тази връзка се явяват твърденията на касатора, че същите не са обсъдени. Както правилно е посочил решаващият съд, преназначаването по реда на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, а засиленият миграционен натиск, естеството на бързите производства и временния кадрови дефицит не обосновават такива. Евентуалното наличие на претендираната от органа спешна служебна необходимост във връзка с дейността на РУ - Харманли и РУ Тополовград изключва възможността с преназначаването на Кръстев в тази структура, от състава на същата месец по-рано да бъде освободен служител на същата длъжност, за да бъде временно преназначен, отново поради възникнала спешна служебна необходимост, в структурата, от която идва последния, а именно РУ-Хасково. Преназначаването на служители на една и съща длъжност между отделните районни управления на МВР правилно е квалифицирано от административния съд като превратно упражняване на властнически правомощия. С извършеното по този начин преназначаване не се постига заложената от законодателя легитимна цел на установеното в чл. 165, ал. 2 от ЗМВР правомощие на органа по назначаването да изменя едностранно съществен елемент от съдържанието на служебното правоотношение (а именно мястото на изпълнение на длъжността), с оглед обезпечаване изпълнението на държавната служба в условията на възникнала обективна и извънредна служебна необходимост. Предвид изложеното, обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда, че в случая не са налице предпоставките на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване на служителя В. Кръстев - старши разследващ полицай от отдел "Разследване" при Областна дирекция на МВР Хасково в сектор "Разследване РУ - Харманли и РУ - Тополовград" и оспорената заповед се явява незаконосъобразна. Неоснователни са и доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е мотивирано. По изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, като договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,