Решение № 2661 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12615/2008 г.

Решение № 2661 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12615/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Даринка Тодорова Алексова от гр. София, чрез пълномощника и - адв. Димитър Пелов, против решение № 512/4.06.2008 г., постановено от Административен съд - София-град, II-ро административно отделение, 22 състав, по адм. д. № 5051/2007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, административният съд е отхвърлил жалбата на Даринка Тодорова Алексова от гр. София, срещу Заповед № РД-09-353/18.07.2007 г. на кмета на Столична община, район "Надежда", с която се одобрява Решение № 7 по протокол № 12/20.12.2006 г. на Комисията, назначена от кмета на общината за определяне на застроената площ на имот № 50182, дак. лист № 138, съгласно помощен кадастрален план от 2004 г., местността "Складова зона - Илиянци - Връбница". За да постанови решението си съдът е приел следното: Процесната заповед е издадена от компетентния орган и не противоречи на материалния закон. От заключението на допуснатите единична и тройна СТЕ се установява, че по действащия план на местността "Складова зона - Илиянци - Връбница", попада в УПИ I от кв. 1а, отреден за "ДСО - търговия на едро, клон София-град" и в УПИ ХVI от кв. 1, отреден за "Стоков базар, складове, магазини, общ. Обслужване, паркинг, хотел и трафопост". Общата площ на имота е 2122 кв. м. и е заета от реализирани мероприятия, а именно: част от двора на Търговски пазар "Илиянци", масивна сграда-хале, в която се помещават магазини и складове, ведно с прилежащ към нея терен, площадка за комуникации между складовете и магазините, асфалтова настилка, двуетажна масивна стоманобетонова сграда-магазин и склад на едро, както и сервитутно отстояние към нея. Констатацията на вещото лице е, че в имота не съществуват свободни от застрояване площи. Това експертно заключение е оспорено от жалбоподателката, като в процеса е прието и заключение на тройна СТЕ, според която за построените в имота сгради не са налице строителни книжа, издадени преди 1.03.1991 г. При така установената фактическа обстановка е направил извод, че жалбата е неоснователна. Приел е също, че предмет на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е единствено преценката дали издадената заповед на кмета за определяне на застроената площ на зем. имот е законосъобразна, без съдът да се произнася относно възможността за реституция върху имота, както и да разрешава спорове за собственост между жалбоподателя и трети лица. Възстановяването на правото на собственост върху нивите зем. земи се извършва от друг орган - ОСЗГ. Ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството дали постройките са законно изградени или не, съобразно изискванията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, което е относимо към производството за възстановяване на собствеността, разглеждано от друг орган. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се отразява свободната и застроена площ съобразно действителното фактическо положение. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. Твърди се, че съдът неправилно приема за ирелевантно за спора обстоятелството дали постройките са законно изградени или не, съобразно изискванията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и че това е въпрос, който следва да се разгледа от ОСЗ в производството по реституция. Счита, че ОСЗ няма да прави проверка дали постройките са законно изградени и кога са построени, а вероятно директно ще вземе пред вид заповед № РД-09-353 от 18.07.2007 г., с която е одобрено решението на техническата служба на общината. Всички тези изводи на съда според жалбоподателката са отказ от правосъдие, тъй като ако влезе в сила атакуваното решение, то ще ги лиши от възможност да докажат, че сградите в имота са незаконно построени, както и че строителството им е започнало след 1.03.1991 г. В тази връзка сочи, че СО - район "Надежда"вече е издала удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в което е посочено, че застроената площ на имота е 2 122 кв. м. и свободната площ за възстановяване е 0 кв. м. То не съдържа и информацията по чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ - точни данни учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешена сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. По делото е изслушана и приета тройна СТЕ, според която всички сгради, попадащи в процесния имот са изградени след 1.03.1991 г., както и че от направените проверки в СО "Район "Надежда" не са установени каквито и да било строителни книжа за постройките в процесния имот. Само в единичната експертиза има данни за една от сградите в УПИ ХVI по букви ЖЗИЙЖ има издадено разрешение за строеж, но то е от 2006 г., т. е. 15 години след крайния срок, в който би могло да се издаде такова разрешение. От тук може да се направи извод, че не е налице нито една от отрицателните предпоставки на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ за определяне на имота като застроен, което пък рефлектира върху последващото произнасяне по искането за възстановяване на собствеността на процесния имот. Съдът, респективно-кметът на район "Надежда", СО, са допуснали съществено нарушение на закона, като не са взели пред вид изискванията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, за да може един имот да бъде определен като застроен по смисъла на ЗСПЗЗ. Ответната страна - Кметът на СО, район "Надежда", редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалба срещу процесната заповед на кмета на район "Надежда", с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 7 по Протокол 12/20.12.2006 г. на специално назначената комисия, е законосъобразно, постановено в съответствие с доказателствата и закона. Неоснователно е основното възражение на касатора, че съдът, а преди това и административния орган неправилно са игнорирали като ирелевантен въпроса за законността на извършеното върху терена строителство. Следва да се има предвид, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно, развиващо се преди произнасянето на ОСЗГ по искането за възстановяване правото на собственост върху бившите земеделски земи по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. В това производство не се изследва законността на строителството и статута на построените сгради и съоръжения. Това не е от компетентността на нарочната комисия по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, нито на районния кмет. Законосъобразно съдът е потвърдил заповедта, с която е определена застроената площ, а законността на строителството и началният момент на извършването му се установяват в друго производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е съобразил всички релевантни за спора в настоящото производство доказателства и направения от него извод не противоречи на закона. Решението на съда относно това каква част от имота е застроена е съобразено с приетата по делото СТЕ. Заключението на единичната СТЕ е било оспорено от страната и допусната и приета тройна СТЕ, която потвърждава първоначалната в смисъл, че имота е изцяло застроен - във имота съществува фактическо строителство към момента на изготвяне на заключението. Доводите на касатора в касационната жалба са ирелевантни за правния спор по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и съответно представляват неоснователни доводи за отмяна на постановеното решение в касационното производство. Същите биха били относими към правен спор по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, който се разрешава в друго производство. Предмет на спора по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е определяне на застроената, респективно-свободна площ от имота съобразно съществуващото фактическо положение, а въпросът за наличието на основания за реституция на имота и възстановяването на собствеността върху него е от компетенстост на друг орган - ОСЗ, респективно - на съда, но в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Предмет на жалбата е заповедта на кмета по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ се издава след влизане в сила на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като в него, съгласно чл. 13, ал. 5, т. 3 от ППЗСПЗЗ следва да се съдържат данните за размера на застроените и свободни площи от имота. В това удостоверение следва задължително да се съдържат и данните по чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ, а именно: информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Въз основа на тези данни ОСЗ постановява решението си за възстановяване на собствеността върху бившите зем. земи в границите на урбанизираните територии. Това е органът, който преценява наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, като последните не са предмет на преценка в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Вярно е, че в заключението на единичната СТЕ е отразено, че за двуетажната масивна стоманобетонна сграда в квартал 1, УПИ ХVI-магазин и склад на едро, има издадено строително разрешение № 358/2006 г., при което следва да се направи извод, че тази сграда е строена след срока по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ - 1.03.1991 г. Самото разрешение не е приложено по делото. Тази експертиза е била оспорена от страната и допусната тройна СТЕ. В нейното заключение е казано следното: Към 1.03.1991 г. върху процесния имот пл. № 182 (в зелен контур) не са били построени сгради, нито са били започнали законно разрешени строежи, видно от извадката (приложение № 3 към заключението) от проекта за Частичен Застроителен, Регулационен и Кадастрален план на кв. 1, м. "Складова зона - Илиянци-Връбница", одобрен с решение № 9 по протокол № 20/22.01.2001 г. на СОС. От сведенията, получени от ОСЗГ - Нови Искър (за р-н Надежда) се установило следното: Въпреки, че жалбоподателите своевременно са поискали от Поземлената комисия възстановяване на процесния имот пл. № 182 в съществуващи (възстановими) стари реални граници и от Техническата служба на общината издаване на необходимите за целта удостоверения и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ и въпреки, че чрез кадастралния план от преди 1951 г. (приложение № 1) и от 1960 г. (приложение № 2) старите реални граници на процесния имот пл. № 182 са били установими и затова възстановими на терена, техническата служба на община Надежда неизвестно защо не е издала необходимите удостоверение и скица, поради което и Поземлената комисия не се е произнесла с решение за възстановяване на процесния имот пл. № 182 във възстановими стари реални граници. Въпреки, че в кадастралния план от преди 1951 г. (приложение № 1) и от 1960 г. (приложение № 2) има точни данни за границите на процесния имот пл. № 182, а и за границите на множеството имоти около него, през 2004 г. е бил изработен Помощен кадастрален план, нанесен върху сегашната ситуация, който по същество е идентичен с кадастралния план от преди 1951 г. (приложение № 1) и от 1960 г. (приложение № 2) с единствената разлика, че пред планоснимачните номера са вписани цифрите 50, например: имот пл. № 182 от преди 1951 г. и от 1960 г. е станал имот 50 182. Непонятно е останало за тричленната СТЕ защо повече от 15 години след поискването с молба от 22.01.1992 г. СО - район "Надежда" е издал на 27.11.2006 г. удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и на 10.04.2007 г. скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ само въз основа на помощния кадастрален план от 2004 г., след като са били налице основанията да се издаде на жалбоподателите още през 1992 г. такова удостоверение и скица, тъй като старите реални граници на процесния имот пл. № 182=2122 кв. м. са били точно установени с кадастралния план от преди 1951 г. и от 1960 г. (приложения 1 и 2). Безспорно е, че към 01.03.1991 г. процесния имот пл. № 182=2122 кв. м. е бил незастроен, върху него не са били започнали законно разрешени строежи. За съществуващите в момента части от процесния имот пл. № 182: част от МС (червена) и части от ПС (червени) в кв. 1А и част от 2МСБС (червена) в кв. 1, посочени в приложение № 4-скицата № 7/10.04.2007 г. (СО, район Надежда не представя строителни книжа и разрешения към 1.03.1991 г. за изграждането им. Такива, издадени преди 1.03.1991 г. настоящата СТЕ не намери и в Дирекция "Архитектура и градоустройство", от което следва, че тези сгради) МС, ПС, ПС и 2МСБС (не са били изградени към 1.03.1991 г., видно и от данните, посочени по т. 1, 2, 3 по-горе. Тези обстоятелства са от значение за възстановяването на правото на собственост съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ в производството пред ОСЗ, която е компетентния административен орган, който следва да се произнесе по тях. Приложеното към делото удостоверение изх. № АС-94-Д-39/27.11.2006 г. на техническата служба на общината е издадено преждевременно-преди влизане в сила на обжалваната заповед на кмета по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и очевидно не съдържа точно и подробно вписване на изискуемата по чл. 13, ал. 5, т. 4 информация, но то не е предмет на жалбата, а и страната има право да изиска след влизане в сила на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ издаване на удостоверение, с попълване на необходимото съгласно цитираната разпоредба и вярно съдържание, като последното от друга страна подлежи на установяване в производството по възстановяването на собствеността върху бившата зем. земя. По изложените съображения решението на административния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният Административен СЪД, IV-то отделение,